ИЗЛОЖБАТА – импресия
Светло и тихо. Бяло.
Отминала е емоцията на премиерата. Рисунките висят самотни по празните стени. Есента е навън, навъсена, мокро-мръсна. Като простряна да съхне душа.
Изложба „Златна есен“ – детски рисунки с хайку, Столична библиотека, 11 ноември 2021 
Икебана – есенцията на сезона, събрал плодовете на годината, цветовете на умиращото лято. И цветовете на въображението, на стремежа към топло и радост, към пълнота, която носи надежда за ново начало, преди бялото на зимата да е погълнало плътта на семената.
Отлитат птиците – като бодлива тел бодат телата им, под тях стърчат одрипавелите дървета…
Едно усещане за нестабилност, за изплъзване… Какво ще остане след есента?
Звезди и луна над цветни корони… Изумява ме детската техника на тези рисунки – така впечатляващи, завладяващи въображението и изящни като изработка, като естетика. Златната есен на слънчевия ден, на циганското лято; уморената мъгла в края на ноември, отлитащите птици, вятърът в листата и онова треперещо врабче, което ще остане… Да, това е представата за есен, онази цветна есен, която носим…
Но есента под сърпа на Луната?
Пристъпвам към детските рисунки и потъвам в тях…
редакционна публикация,
текст: Габриела Цанева; снимки: Николай Василев
