ЗЛАТОРЪКИЯТ МАЙСТОР – Иван Северняшки

ЗЛАТОРЪКИЯТ МАЙСТОР – статия и разказ на Иван Северняшки

   За поколенията не са запазени точните черти на образа му. Художниците възстановяват профила на Кольо Фичето приблизително – по единствената фотография, направена на погребението му в Търново през 1881 г.

Подробности от биографията на този истински гений, излязъл от недрата на народа, не са надживели непредвидливите му съвременници.

    Останали са по българската земя творения на неговия самобитен ум и златни ръце. Те все още живеят като най-хубав паметник на ненадминатия майстор. Беленският каменен мост, къщата с маймунката, конакът и няколко църкви във В. Търново, покритият мост в Ловеч, сградите на Преображенския и Плачковски манастири, мостът на река Росица в Севлиево, църквата „Свети Никола“ в Дряново, осмостранната чешма в двора на Соколския манастир.

    Човек и сега може да се удиви от тях: как е могъл в непрогледната тъма на робството да се извиси такъв голям талант, архитект – самоук, роден строител, от чието умение са били поразени мнозина европейски пътешественици…

*

     Кольо Фичето се е родил през 1800 -та година в китното градче Дряново, някъде из бедните му покрайнини. Останал от рано сирак, още десетгодишен той тръгнал подир земляците – зидари, да учи занаят. Бил дърводелец, учил се при марангози да моделира дърво, по-късно работил с албански каменоделци, с брациговски майстори  и италиански строители. Странствал и строил не само в българско, но и във Влашко, та дори и в Цариград. Диплома от „ академията на живота“ не получил, но „изпитите“ издържал отлично.

    Общуването с простите дюлгери, орачи и копачи закрепило обичта му към родното. Тази обич го завела през 1835 г. при Велчо Атанасов – Джамджията. Въстанието не успяло. Кольо Фичето едва се отървал, но продължил да вярва още по-силно в свободата. По мостовете, по чешмите извайвал от камък лъвове и орли – символи на свободния български дух.

   Носел се просто и чисто, почитан бил от мало и голямо заради майсторлъка му, дори и от турската власт.

*

  Като легенда се разказва как управителят на Русенската област, като решил да построи мост над Янтра, повикал прочутия майстор при себе си и му дал къс срок да даде отговор. Кольо Фичето се затворил сам за една седмица и изготвил от восък модел за бъдещия мост, направил сметка и за стойността на строежа. Пашата се учудил: „Възможно ли е да се построи за толкова малко пари!“ Отговорът става девиз на потомците: „Паша ефенди, ако моста на Бяла не направя по терка си за 700 000 гроша, вземете ми главата!

    Още веднъж заложил главата си той. Когато руските войски минали Дунава към Балкана спрели в недоумение пред новия каменен мост: „Ще издържи ли тежките топове и обозите?“ Майсторът се зарекъл: „Ще стоя долу под моста, докато мине цялата войска!“

   Истинският майстор знае цената на работата си.

   В задъхания градеж на нашето бъдеще Кольо Фичето е един образ, който се превърна в символ на трудолюбие, всеотдайност и отговорност.

УСТА КОЛЬО ФИЧЕТО

    Отдавна управителят на Дунавския вилает – Мидхат паша, беше намислил да вдигне мост на река Янтра при Бяла. Той вече познаваше Уста Кольо, но реши да изпита всички свои поданици. „Давам голяма награда на оня, обяви пашата – който ми направи за три години мост, който да не струва повече от 3 милиона гроша!“

     Майсторът научи тая новина. Дигна се от Търново, отиде в Бяла и огледа мястото. Взе калема и пресметна. Още същия ден прати хабер на Мидхад: „Паша ефенди, ако мостът на Бяла не направя по терка си за 700 000 гроша, вземи ми главата!“

      Мидхат паша получил писмото и щом го прочел викнал високо:

    – Този пъл башка луд!… Аз не обичам шегите – доведете го тука!

     След два дни Уста Кольо Фичето отишъл в Русе. Явил се при пашата и свалил големия си калпак.

– Вярно ли е туй, дето са писали в писмото? – строго запитал Мидхад.

-Вярно е, паша ефенди!

-Помисли си малко, имаш още време!

-Няма какво да мисля, пък и време за губене нямам…

-Добре! – отсякъл пашата. – Ако не направиш моста по твоите условия, главата ти ще взема!

     Запретнал пак ръкави Кольо Фичето и вместо за три, само за две години и няколко месеца дигнал моста при Бяла. Баш майстори идвали и гледали как се строи мост, без да се изчислява и мери със сметачна линия и нивелир, без да се употребява цимент, шпунтови обръчи и сонети.

      Изумен, Мидхад паша го повикал и му казал:

– Ербап майстор си, Кольо, ербап! Аллах ти е дал златни ръце, дал ти е скъпоценен ум… Халал да са ти тия два ордена. В благодарност и награда – харизвам ти земята от Търновското шосе, което води за Самоводене, до река Янтра! Всичката тая земя за тебе оставям…

   Като легенда днес звучи приказката за великия майстор Кольо Фичето. Затова признателните търновчани са поставили на гроба му паметна плоча за вечни времена: „Тукъ почива прахъ на Коля Фичето. Роден на 1800. Умря на 1881 ноември 15“.

Иван Северняшки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

1 thought on “ЗЛАТОРЪКИЯТ МАЙСТОР – Иван Северняшки

  1. Благодаря ти, бачо Иване, за Фичето, за нас и за всичко, което от туй произтича. Наздраве!

    ВГРАДЕНИ МОСТОВЕ

    На бачо Иван – с поклон и преклонение, сякаш на Фичето

    Ашколсун ти, бачо Иване,
    ти за Фичето, че призва ни.
    Няма личност, коя да блести
    от осъществените му мечти.

    Кой ли може днеска до Бяла,
    сянката на моста узряла,
    някъде другаде да сложи,
    без Кольо там да бъде, Боже?!

    Той беше заложил главата
    в своя мост, родил свободата.
    Всички, със Дух, гдето се раждат,
    със него ги в мостове вграждат.

    15.11.2022 г.
    Русе

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *