ЗОВЪТ НА НЕЗАБРАВАТА – рецензия на Габрила Цанева за стихосбирката на Тодор Билчев „На незабравата зовът“
Днес излиза новата стихосбирка на Тодор Билчев „На незабравата зовът“, която авторът определя като „Епос“…
И може би тук е мястото да кажа, че този епос не е точно и само онова, което теорията на литературата определя като „най-стария литературен род“… Не, тук митът и легендата са само една от съставните части на цялото. Тук авторът не винаги е отделен през времето от предмета и обекта на своето изобразяване… И епосът няма общо нито с архаичната епическа песен, нито с прозаичната писмена традиция, дала началото на съвременния роман.
Тук стихотворните, а и есеистичните творби се родеят с епопеята. И като казвам „епопея“, идва ми наум „Епопея на забравените“… Защото героите в тази творба са и тези, които уж не сме забравили, но които все повече знаем само като имена, а не като личности, съдби и стремления. Те са и онези, които доскоро са били между нас и тогава сме ги тачили и търсили, и сме се възхищавали от тях, но вече не са, и вече ги забравяме; те са и онези, които са близки до автора и значими за него и неголям кръг от хора, но които са направили много не само за този кръг от хора, но са и дали своя принос към онова, което наричаме „съвременно общество“…
Аз бих нарекла тази стихосбирка „Ода“. Тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен. Епосът на новото време трябва да бъде именно такъв. Да произхожда и стъпва на класическите образци, но да излиза извън техните рамки. Да показва съвременната нужда от незабрава на ценното – било като личности и събития, било като послания и житейски следи, такова, каквото е – както с патоса и възхищението от старите герои, така и с критиката и търсенето на истинското лице на неговите днешни проявления.
*
Композиционно, книгата е изградена от въведение – „Епос“ и три части – „Епос на героите“, „Епос на духа“ и „Епос на рода“, като въведението е основополагащо спрямо останалите три – водещо читателя към най-дълбоките авторови внушения.
За разлика от последните пет стихосбирки на Тодор Билчев, писани „на един дъх“, като поетичен дневник, и поради това отразяващи моментни прозрения, вдъхновения и емоции, настоящата е сборник, събрал одически произведения от почти четирийсет години. Творбите са обединени от основните теми на стихосбирката и желанието на автора да не позволи забравата да погълне героите на историята, духа и рода. Това, обаче, не прави книгата фрагментарна. Тя остава единно цяло, възпяващо основните човешки ценности – свобода, родолюбие, вяра, героизъм, добротворчество и техните носители. А това са национални герои, гениални творци, духовни водачи и знакови фигури на съвременната култура, така и по-малко известни, но не по-малко вдъхновяващи личности и средища…
Като редактор не мога да не отбележа, че в този епос е трудно да се намерят непремислени, случайни творби. Тодор Билчев е майстор на стихосложението. При него всяка сричка, във всяко стихотворение, е премерена и преброена, всяка рима е намерила мястото си, всяко ударение оформя цялостното звучене на стихотворението. Това не винаги е достатъчно, за да имаме вълнуваща и запомняща се поезия, но тук поезията тържествува както като емоция, така и като послание.
В заключение, имаме една силно въздействаща поетична книга, която разказва, показва, събира и дава на читателя онова усещане за вечност и непреходност, което често губим в ежедневието, което често неглижираме във все по-технологичния, все по-дехуманизиран свят на изолация и изгубени духовни ценности.
д-р Габриела Цанева, редактор и издател
