ПРОЗА

ИЗКУСТВОТО НА ДИРИГЕНТА – есе на Иван Бързаков

По какво познаваме добрия диригент на симфоничен оркестър? Не по впечатленията, които остават у нас движенията му с батона, а по това как свирят оркестрантите— колко добре владее оркестъра си, колко добре свирят тези оркестранти.

А по какво ще отличим големия диригент?

По това, че преобразява същия този оркестър! Големият диригент е не само със и във всеки музикант, той е в музиката отделно и най- важното: пред нея! Диригентът от изключителна класа успява да внуши всичко това на оркестрантите, да ги държи, така да се каже “в шепата си” – да ги вдъхнови до степента до която стават неузнаваеми.

Спомнете си магията на гостуващия в София Херберт фон Караян (Тосканини не е идвал у нас, доколкото ми е известно).

А освен Караян има редица други на неговото ниво – но с различен стил на преобразяване на оркестъра, които съм изследвал по света. Искам да подчертая, че основното, според мен, в изкуството на големия диригент е преобразяването на един и същ оркестър. Движението във и със конкретната симфония или концерт- и умението да го внушиш на всеки отделен музикант. Да усеща, че си само с него/ нея – и същевременно с всички и пред всички. (Не защото съм свирил в детството и юношеството на три инструмента – което ми помогна да създам специалните музикални дискове за релаксация с концентрация в ОПТИМАЛЪРНИНГ – а защото се готвех да стана диригент) Движението във и със, и най-вече пред музиката и преобразяването на един и същ оркестър – това препоръчвам да се наблюдава по телевизията или на живо при значими изпълнения на световната сцена.

Иван Бързаков