ИЗПОВЕДТА МИ – любовна лирика на Ваня Йорданова

ВТОРА

Ще обичаш ли, ако те ранява
тази истинска любов в тебе?
На сърце не може да се забранява,
то знае само да копнее.
Ти ще бъдеш вечно втората,
тази за която, ако има време.
Ще бъдеш грешна и пред Бога, и пред хората,
ще се оставиш болката да те превземе.
Не мисли, че илюзията е реална!
Тя просто замъглява ти очите.
Ще чакаш обещание – остаряло и банално
да озари с надежда нощите и дните.
Стани, момиче, пред никого не страдай!
Щом си втора, сълзи ти недей да лееш!
Нима сърцето ти научено е все да дава
любов на онзи, по който вечно ще жалееш?
А къде е тази жал към теб самата?
Защо се криеш в сянка чужда?
Излез и първа затвори вратата,
не отваряй дори отново да почука.

ИЗПОВЕД

Не паля свещ и в храм
свещен не съм.
Не искам и да знам
защо си днес дошъл.

Дошъл си като привидение,
като непоканен гост.
Посяваш в мен съмнение
и изграждаш помежду ни мост.

А в мен се борят неразбрани
едно сърце и разум блед.
От борбата им остават рани,
които ще кървят навред.

Обичах те окъпана във сълзи
и чаках те при всеки изгрев нов.
Обичам те и от обичта боли,
но където има рани, имало е и любов.

Не беше мой, нито аз бях твоя.
Не живяхме в нашия си свят.
Единствено в съня намерихме покоя,
на който се любуват влюбени сърца,

И днес стоя с ръце в молитва,
застанала на колене пред любовта.
Чувала съм, че със липсата се свиква,
че просто се разделят две тела.

ПЪТ

Разделял ли си някога залък?
Давал ли си и последната троха?
Усещал ли си се безнадеждно малък
когато си подавал на някого ръка?
Аз разделях и дарявах смело
и от никого не чаках „Браво!“.
Даденото два пъти ми беше взето.
Изправях се и започвах отначало.
Приятелствата се оказваха фалшиви.
Всеки смята в собствения си тефтер!
Монети дрънкат в джобове пробити,
истината придобива грозен силует!
Но светът за всички е създаден
Всеки сам намира своя кът.
Но веднъж със сърце проправен
не ще изгубиш своя път!

Ваня Йорданова