ИЗПРАЩАНЕ НА АПРИЛ – поезия от Надежда Радева, картини от Ина Стана Ребиган

Изпращане на април

Час по час си отива април…

Пеперудено време.

Ситен пясък изтича в часовника.

А от зимата хлад и безумие тегнат,

жълти мисли, покълнали в страх.

И ми идва да кажа, че живеем ужасно

и ми идва да викам, да събарям живота

или не… (по-добре) да му сложа край!

…Отлетя ли април?!

Някой пише в пробудено утро.

Стих по стих… и се пълни денят!

На април му отива поема.

(Или примка от жилав сезал.)

Час по час си отива април…

Пеперудено време.

Ситен пясък изтича в часовника.

Тази вечер априлска

ще среже набъбнали вени

на ръце на момиче,

полудяло от стихове тежки.

Миг по миг

               чак до сетния час

и… април отлетява.

Няма вечни сезони –

и поетът е смъртен…

И той песента си изпява.

Снимка от високото

По стъпалата на лятото

броя усмивките на слънцето.

Крачи пред мен градът –

чист, блещукащо топъл,

поел сладостта на утрото.

По звука на замислени хора

и свирукащи птичи рефрени

миг по миг запечатвам картините:

има нещо раняващо истинско,

опияняващо цветно

отвъд мене…

Блъскам поглед в завесите

в твоята стая се втурвам,

боя се да не пропусна

красотата на събуждането!

Ето – градът се надига,

животът тръгва, ставай,

обичам те!

Тъжен си ти, човеко…

Викаш ли ме?!

Радостно светло е, гледам отгоре,

този град с пъстрота ме залива…

Разпиляна във всички посоки съм,

щях да откликна, ако бях жива!

Имам един живот

Имам един живот

и го подмятам насам-натам

като старо протрито ветрило,

изгубило блясъка си през годините…

Имам едни дни зад гърба си –

изстрадани потни мигове

и други – лениви, тихи,

избелели до наивност

дни, вече отминали.

Често стоя и си мисля –

накъде всъщност съм се забързала,

ясно е, че лятото преминава,

няма вечни неща…

А ти?

Докога ще ме гледаш как се мъча,

докога ще ме обичаш отстрани,

харесваш ли ме такава – вкопчена

птица в горещината на делника…

Виж – крилете ми нервно потрепват

по черните бръчки на времето,

опитват се да спрат часовете

или да отлитнат надалеч?!

Лунатично

По угарта пристъпваща на пръсти,
когато се разпуква самотата,
вървя и земното разпръсквам,
но не защото не достига красотата, 

а сигурно защото песента ми
стреми се като дух на волна птица
с незримото глада си да засити
летейки горе към недостижимото…

По пръстите лениво се отича
утайката на мигове изпити
и аз вървя, и се заричам да обичам,
но не защото времето не стига,
а сигурно защото любовта ми
като дълбока и кървяща рана
желае само моя да остане,
но никога да не зароби двама

По сянката ми призрачна на слънце
занича куче сиво и я следва,
но не защото жадно то за стръв е,
а просто тъй… Поета да преследва!
И аз вървя със сянката до мене
чертаят знаци стъпките ми тежки,
но кой сега ще тръгне да разчита,
кой дирите ми днес ще забележи?

Животът свършва?! Не, не съжалявам!
Ще го повтарям както много други,
но не защото съм спасила вятъра
и не защото претворих го в думи,
а сигурно защото все забравях,
че детството отдавна се изниза
и счупих… счупих огледалото
на хиляди парчета, ето вижте!

Март  идва

Март идва с теменужките в полето

лилавосин, възседнал еднорог,

на пролетта по светлата пътека

препуска смело – момък горд.

Не се бои, че сняг прехвърча,

че нощите са зимни, зли,

март идва и във всяка къща

стрък ведрина посява – да блести!

Март идва в утрините светли

с прегръдка свежа – живинка,

треви, листенца, клони цветни

целува с капчици роса…

А ти, дете, излез навънка,

ръце към Слънчо повдигни,

на март момчешката усмивка

в лъчите слънчеви струи…

Грабни си топлина със шепа

безценен дар, обичан, мил…!

Март тръгне ли, кажи му „Сбогом!”,

а после посрещни април!

ISBN 978-619-7463-02-6

Изпращане на април, избрани стихове, 2019 г.

© Надежда Радева, автор, 2019 г.

© Ина Стана Ребиган, художник, 2019 г.