БАЩАТА НА НЕЩАТА – текст Любчо Иванов, рисунки Иван Иванов-Йоаний

СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Пътят на хората е различен –
от онези, които са в недоимък, отнема,
за да дари имащите в излишък.
От „Строфа 77”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Да не желаеш да показваш мъдрост,
означава да не оставаш при постигнатото.
Така постъпва наистина само мъдрият,
който никога не се обвързва.
Той вижда разликата между Небесния път
и Пътя на хората,
и не се учудва от нея.
Небесният път отнема онова, което е в повече
и добавя там където недостига.
Пътя на хората е друг.
Той отнема, от тези които нямат
и добавя на тези които имат предостатъчно.
Не е лесно да се проумее,
че това е в Реда на нещата.
Затова и мъдрите са малцина.
Богатството не е в излишеството
по Пътя на хората,
а в най-великото просветление –
да даряваш Небесния път
с всичко,
което имаш в повече,
преди да те призоват да стъпиш на него.
Това е хармонията
между Пътя на хората
и Небесния път.
Върху нея се гради
космическата загадка,
наречена Пътя на постигането.

СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Слабото побеждава здравото;
мекото побеждава твърдото.
От „Строфа 78”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Защо го повтаряме непрекъснато това
за непобедимостта на слабото и мекото
над здравото и твърдото?
Защото всички го знаят,
но никой не го владее.
Повторението е Майката на познанието,
но Реда на нещата е друг.
Кое друго може без усилие
да бъде най-мекото и слабото,
а срещу твърдото и здравото
да бъде най-силното,
като водата?
Човешкият дух!
Единственият пътешественик,
който опознава Пътя от край до край,
дори и тялото да го предаде и изостави.
Но за това тялото е смъртно,
а духът е безсмъртен,
твърдим отдавна на Земята.
Но какво е решил Бащата на нещата,
когато е сътворявал Света
и създавал човека.
Кой знае?
Аз не зная!
А и да съм го научил,
не го помня.
Духът се връща обратно тук
в ново тяло, с нова мисия и без памет
за поправителното му земно пътешествие
по Пътя.
Такъв навярно е Реда на нещата.
Но,
кое в нашето разбиране за него е сигурно!

СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Пътят и Небето никого не предпочита,
но винаги е с добрия..
От „Строфа 79”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Голямата злина е като дълга змия,
уж те подминава,
а все до теб пълзи.
А и да те подмине най-после
в теб като видение ще се яви отново.
Затова казват,
че голямата злина,
както и да се погасява,
злина след нея все остава.
Дълговете са като злото,
главницата им връщаш,
но не се издължаваш,
лихвата пълзи като змия.
Тук е дилемата.
Свещена ли е лихвата!
Мъдрецът твърди, че държи полицата,
Постигналият Пътя я пази,
но те не карали хората да връщат дълга си.
Непостигналият Пътя вършел тази работа.
Лихвата си има своите стражи.
Те добрите или лошите са на Пътя на хората?
Щом е в Реда на нещата
нищо да не е така, както изглежда,
това няма значение.
Не може да е толкова важно,
че Пътят и Небето са винаги с добрия.
По-важно е,
ако са неподкупни
и наистина никого не предпочитат.

ОСЕМДЕСЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ

…макар да имат брони и оръжия,
да не се строяват за бой;
От „Строфа 80”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Пожеланията-химери не са от днес.
Сигурно ги иска Реда на нещата,
щом тези отпреди четвърт милион години,
са същите
като тези днес.
Само дето невъзможността
на сбъдването им е все по-осезаемо.
Хората са все повече на път,
храната не им е сладка,
дрехите им не са красиви,
селищата им не са спокойни,
странстват надалеч
и все по-често се строяват за бой.
Мъдрецът толкова отдавна е пожелал това,
което лъжецът обещава днес,
за да яхне себеподобните
и го пренесат по Пътя.
Мъдрецът не е лъжец
и лъжецът не е мъдрец.

ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Верните думи не са красиви.
Красивите думи не са верни.
От „Строфа 81”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Богатият, богат ли е,
ако богатството му не носи радост?
Бедният беден ли е,
ако бедността сплотява дома му?
Да имаш и да нямаш,
не е едно и също.
Както и да имаш, но да си скъперник,
или да нямаш, а да даряваш.
Нищо не е толкова истинско,
колкото е преживяването.
Да изричаш с красиви думи лъжи
не е преживяване.
Да искаш да чуваш верните думи за нещата
е уважение
към бяло-черната същност на живота.
Съдбата
да бъдеш неговата четвърта подпорна колона,
редом до тези
на Красотата, Силата и Мъдростта,
е преживяване.
Храмът приема мнозина,
но малцина си тръгват от него избрани.
Слънчевата пътека към Вечния изток
е по-тясна от Пътя.

Из „Бащата на нещата“, автор Любчо Иванов, худ. Иван Иванов-Йоаний, изд. „Брифон“, 2018 г.

Любчо Иванов; худ. Иван Иванов-Йоаний