ИЗ „БАЩАТА НА НЕЩАТА“ – Любчо Иванов, Иван Иванов-Йоаний

БАЩАТА НА НЕЩАТА – текст Любчо Иванов, рисунки Иван Иванов-Йоаний

СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДМО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Пътят на хората е различен –
от онези, които са в недоимък, отнема,
за да дари имащите в излишък.

От „Строфа 77”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Иван Иванов-Йоаний
Иван Иванов-Йоаний

Да не желаеш да показваш мъдрост,
означава да не оставаш при постигнатото.
Така постъпва наистина само мъдрият,
който никога не се обвързва.
Той вижда разликата между Небесния път
и Пътя на хората,
и не се учудва от нея.
Небесният път отнема онова, което е в повече
и добавя там където недостига.
Пътя на хората е друг.
Той отнема, от тези които нямат
и добавя на тези които имат предостатъчно.
Не е лесно да се проумее,
че това е в Реда на нещата.
Затова и мъдрите са малцина.
Богатството не е в излишеството
по Пътя на хората,
а в най-великото просветление –
да даряваш Небесния път
с всичко,
което имаш в повече,
преди да те призоват да стъпиш на него.
Това е хармонията
между Пътя на хората
и Небесния път.
Върху нея се гради
космическата загадка,
наречена Пътя на постигането.

СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Слабото побеждава здравото;
мекото побеждава твърдото.

От „Строфа 78”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Иван Иванов-Йоаний
Иван Иванов-Йоаний

Защо го повтаряме непрекъснато това
за непобедимостта на слабото и мекото
над здравото и твърдото?
Защото всички го знаят,
но никой не го владее.
Повторението е Майката на познанието,
но Реда на нещата е друг.
Кое друго може без усилие
да бъде най-мекото и слабото,
а срещу твърдото и здравото
да бъде най-силното,
като водата?
Човешкият дух!
Единственият пътешественик,
който опознава Пътя от край до край,
дори и тялото да го предаде и изостави.
Но за това тялото е смъртно,
а духът е безсмъртен,
твърдим отдавна на Земята.
Но какво е решил Бащата на нещата,
когато е сътворявал Света
и създавал човека.
Кой знае?
Аз не зная!
А и да съм го научил,
не го помня.
Духът се връща обратно тук
в ново тяло, с нова мисия и без памет
за поправителното му земно пътешествие
по Пътя.
Такъв навярно е Реда на нещата.
Но,
кое в нашето разбиране за него е сигурно!

СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Пътят и Небето никого не предпочита,
но винаги е с добрия..

От „Строфа 79”, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Иван Иванов-Йоаний
Иван Иванов-Йоаний

Голямата злина е като дълга змия,
уж те подминава,
а все до теб пълзи.
А и да те подмине най-после
в теб като видение ще се яви отново.
Затова казват,
че голямата злина,
както и да се погасява,
злина след нея все остава.
Дълговете са като злото,
главницата им връщаш,
но не се издължаваш,
лихвата пълзи като змия.
Тук е дилемата.
Свещена ли е лихвата!
Мъдрецът твърди, че държи полицата,
Постигналият Пътя я пази,
но те не карали хората да връщат дълга си.
Непостигналият Пътя вършел тази работа.
Лихвата си има своите стражи.
Те добрите или лошите са на Пътя на хората?
Щом е в Реда на нещата
нищо да не е така, както изглежда,
това няма значение.
Не може да е толкова важно,
че Пътят и Небето са винаги с добрия.
По-важно е,
ако са неподкупни
и наистина никого не предпочитат.

ОСЕМДЕСЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ

…макар да имат брони и оръжия,
да не се строяват за бой;
От „Строфа 80”
, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Иван Иванов-Йоаний
Иван Иванов-Йоаний

Пожеланията-химери не са от днес.
Сигурно ги иска Реда на нещата,
щом тези отпреди четвърт милион години,
са същите
като тези днес.
Само дето невъзможността
на сбъдването им е все по-осезаемо.
Хората са все повече на път,
храната не им е сладка,
дрехите им не са красиви,
селищата им не са спокойни,
странстват надалеч
и все по-често се строяват за бой.
Мъдрецът толкова отдавна е пожелал това,
което лъжецът обещава днес,
за да яхне себеподобните
и го пренесат по Пътя.
Мъдрецът не е лъжец
и лъжецът не е мъдрец.

ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Верните думи не са красиви.
Красивите думи не са верни.
От „Строфа 81”
, „Книга за пътя и постигането“, Лао Дзъ

Верните думи не са красиви.
Красивите думи не са верни.
От „Строфа 81”
Богатият, богат ли е,
ако богатството му не носи радост?
Бедният беден ли е,
ако бедността сплотява дома му?
Да имаш и да нямаш,
не е едно и също.
Както и да имаш, но да си скъперник,
или да нямаш, а да даряваш.
Нищо не е толкова истинско,
колкото е преживяването.
Да изричаш с красиви думи лъжи
не е преживяване.
Да искаш да чуваш верните думи за нещата
е уважение
към бяло-черната същност на живота.
Съдбата
да бъдеш неговата четвърта подпорна колона,
редом до тези
на Красотата, Силата и Мъдростта,
е преживяване.
Храмът приема мнозина,
но малцина си тръгват от него избрани.
Слънчевата пътека към Вечния изток
е по-тясна от Пътя.
Иван Иванов-Йоаний

Богатият, богат ли е,
ако богатството му не носи радост?
Бедният беден ли е,
ако бедността сплотява дома му?
Да имаш и да нямаш,
не е едно и също.
Както и да имаш, но да си скъперник,
или да нямаш, а да даряваш.
Нищо не е толкова истинско,
колкото е преживяването.
Да изричаш с красиви думи лъжи
не е преживяване.
Да искаш да чуваш верните думи за нещата
е уважение
към бяло-черната същност на живота.
Съдбата
да бъдеш неговата четвърта подпорна колона,
редом до тези
на Красотата, Силата и Мъдростта,
е преживяване.
Храмът приема мнозина,
но малцина си тръгват от него избрани.
Слънчевата пътека към Вечния изток
е по-тясна от Пътя.

Из „Бащата на нещата“, автор Любчо Иванов, худ. Иван Иванов-Йоаний, изд. „Брифон“, 2018 г.

Любчо Иванов; худ. Иван Иванов-Йоаний

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *