ПРОЛЕТНА МАГИЯ

Напира май в зелените усмивки
на дървета
и дъжд пробива вероломно въздуха,
струи,
усмихва се във жълта риза рапицата
и с вятъра за пролетта шепти.
А времето лети – стихия тъмна,
в душата ми дъждът танцува
и птици подранили реят се
в небето,
и синьото се слива
с песента ми.

Отдясно, вятърни централи-великани
разтварят въздуха с ръце
и бели крави търсят пасища
зелени.
Пораснало зелено жито
във полето зрее.

Прегръща ме зеленото край пътя
с цветя от макови полета
и слънцето е лъч запален,
рисува златно-розови следи в
небето.
 
И стават хоризонта и земята
пасторално цветни…
И в тази красота от пролетна магия
повикай ме със огън във очите,
такава пролетна съм, светла,
посока търся в облаците бели.

ОТВОРИ МИ ВРАТА

Обичам да се губя във
очите ти,
в усмивката ти, нежна и
добра,
да преоткривам светлината
на сърцето ти,
обичам да съм просто жива –
до теб! Да чувстваш рамото ми
нежно,
тъй влюбена и тръпнеща,
изпълнена с ухание на
лудо биле –
пламнала дива роза –
страстта ми…
И става Светлината люлякова…

Отвори ми врата във сърцето,
Любов!

СЛОВО ЗА БЪЛГАРИЯ

Връщам се във времената стари,
Търся ги… Дано ме видят!
Нощем чувам родопски хлопатари,
как звучно тишината будят…

От гайди чувам звуци във простора,
От далече идат като спотаени.
От полето се завръщат трудовите хора,
усмихнати, доволни, уморени.

Колко бяха дните ми игриви!
Завръщам се във детските си дни –
звукът на спомените ми щастливи
и този звук в сърцето ми звъни.

Ето ме в Родопа, в зеления ѝ чар,
във Стойките, Гелà и Лъки
Хората се сбират и пеят за Божия си дар
и песните разказват за сватби и разлъки.

Те пеят и песните им оживяват,
че и Бог се весели със тези хора!
И Руфинка нагоре с песен полетява,
и от високото вика: „Радвайте се хора!”

И извива се Орфеевият глас,
който земята и слънцето целува.
Няма над България такава власт,
която във тракийски и родопски песни
да добрува!

Земя свещена! Райски кът!
От България започва този път,
дето стига горе в небесата,
откъдето идват поздравите на земята!