ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА В СТИХ – редакционен подбор от „Любов и свобода“ на Веселина Башова
нов изгрев
по-красив
от миналия
не деля дните си
на добри и лоши
*
Тъжна ли си?
пита ме вятърът докато
преджобва за кестени
треперещото дърво.
Загръщам го
със сивия си облак,
за да не настине.
*
Рибарю, не питай
рибата за океана!
Примамват я
силните му вълнения .
Заоглежда ли се
с пресъхнало сърце,
значи търси
своите удобства.
Хрилете й не ще
да понесат
безсолните ти спомени.
Рибарю, не питай
рибата за океана!
Примамват я
силните му вълнения.
Дави се
в гръкляна
на есенния ден
блокираният й страх.
Има ли право
на последни три желания?
/Ще я спасят ли
златните й люспи?/
*
Пържат се
на залез слънце
миризливите й кости.
Мъркат в своето задоволство
съседските котки.
Киселото ми настроение
и неизстискан гняв
едва ли ще подправят
чуждото щастие.
/Искам фреш от цитруси
за слънчева енергия,
за да събуждам
всеки свой ден – усмихнат./
Рибарю, не питай
рибата за океана!
Примамват я
силните му вълнения.
Аз съм
Сива какавида,
но с гъвкави решетки
държи на топло
мисли не на себе си.
Ограничена
в тялото на дните.
Страхлива, полужива
е мечтата ми.
Цветни пеперуди
събличат и обличат
седмица след седмица.
Събличат и обличат
раираните стихове..
Надничат, коленичат
рими без обувки.
Сричат черно-бели
чувства.
Смелостта е свобода.
Щедростта е таен ключ.
*
С влажни пръсти
утрото помага
на южняка
да замеси нов
и чакан изгрев.
Пухкавото облаче
се точи без усилие.
Не успява да разроши
перчема
на устремен
към целите си
щъркел,
но пък го кани
на сладка закуска
в най- сините си
трепети.
Нетърпелив лъч
светлина нахлува
през щорите.
За осем минути
и днес ще събуди
глухарчето,
за да му пожелае
успешен ден!
*
Приличам ли на човек,
който е планирал поне
следващите четиринайсет
години от живота си? –
ме попита жената
от старото огледало
в спалнята на мечтите ми.
Залисвам се в детайлите
на един мой дъх,
който изстрелва
розова пеперуда
до същото онова
старо огледало
в спалнята на мечтите ми.
*
ореховата сянка
отново натежава
в деветия месец
ражда костеливи
детски спомени
любопитен комар
се учи да плува
в бутилка шампанско
не му е до сватби
в открито море
шепа трохи
са магнит
за врабчето
вярата му филтрира
и моята реалност
сянката на роза
я учи да не се
вкопчва в сезоните
на разцвета си
приемам ли смъртта й
Как прави часовникът?
Пет деца отговарят
по съвсем
различен начин.
А часовникът
той си тиктака,
докато вдишвам
и издишвам
радостта си.
И стихове
без номинации
имат право
да дишат, живеят,
тъй както умеят.
Гола снежинка
с горчив опит
нахвърля пътеписите си
по заскрежените ми стъкла.
Един бездомник
рови за коричка хляб
в контейнера
пред вкъщи.
Загребва с капачка
от боза малко вода
и поръсва с две сълзи
постна попара
в подгизнала обувка
с особена кройка.
Прекъсва без да иска
неделното къпане
на цяло семейство
премръзнали врабчета.
В локвата остава
само кораво късче
от синя хавлия
и жаждата
на стиховете ми
за по-добър живот.
*
из „Любов и свобода“, изд. gabriell-e-lit, С., 2022 г.
Веселина Башова
