незабравка
сред сухи листа
засипали пътя
и сребърната нишка на паяк,
която свързва и нас

Венелина Петкова

йероглифът безкайност – Венелина Петкова

катеричка
пресича пътя
карам ли се
с превишена
строгост

Веселина Башова

Море, сън, мечта – Венелина Петкова

Топли капки дъжд,
мирис на цветя и пръст,
не се разхлажда.
Това е само облак,
който минава оттук.

Мариета Йовчева-Станчева

Дъжд – худ. Венелина Петкова

между лятото и есента
листата предчувстват
последния вятър…
любими, да видим Венеция
преди да потъне

Людмила Балабанова

Лотос – худ. Венелина Петкова

есенни листа
падат от дърветата
спомени за
минали приятелства
отишли си от живота ни.

Силвия Веселинова

Да срещнеш човек, важен за съдбата ти – Венелина Петкова

СВЕТЪЛ ДЕН, ренсаку
В. П. – Уми
Д. А. – Камесан

Тъжно е да съм сама
през този светъл ден
стрък жасмин в малка вазичка
Несъвършенството на всеки,
всеки цвят, прониква в мен
(Уми)

Лягаш сама
в града, и аз сам в леглото
в планината –
някои го наричат „празник“
но изглежда като самотa.
(Камесан)

Тази върба с дълги реси
сякаш е избрала
да е полу-бряг, полу-река
В ясни лунни нощи –
закъснели лодки
(Уми)

Самотниците
са слънцето и луната,
така че
какво отново са
заедно тази сутрин?
(Камесан)

между слънчевия залез
и лунния изгрев вървя –
близо е планинската хижа
пътеката, забулена в мъгла
изглежда безкрайна
(Уми)

Сливите цъфтят
късно в планината; бели
вечелистенца,
толкова прекрасни и скромни
карат ме да мисля за вечността.
(Камесан)

Цъфнала слива бонсай – худ. Венелина Петкова

СЕЗОНИ, ренсаку
Габриела Цанева

Пролетта спря
до стъклото на балкона;
сумрак в стаята.
В капан е мисълта за
социализация.

поляната
под блока побеля –
прецъфтели глухарчета
пръснаха се мечтите
за ново начало

кафе фрапе
в края на лятото –
леденото блокче
напомня за зима
ято сухи листа съм

дъга –
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?!

мечта след мечта –
катеря планината
към залеза
но залезът
никога не е мечта

Магарешки бодил – худ. Венелина Петкова

МАЛИНИ ОТ ГРОЗНАТОВЦИ, танка проза
Димитър Анакиев

Вчера Александър Милетиев – от Грознатовци, но живее и работи в Германия – ме помоли да отида да му бера малините, „за да не ги хване дъждът“.
Санда от Германия се грижи дворът му да е окосен и плодовете му да не гният.

С Грознатовци
в сърцето работи в Германия –
честити германци!
Опитах малините на Санда,
много са вкусни

Череши – худ. Венелина Петкова