Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.

хан Омуртаг (822 г.)

*
ако погледна тъмнината
с празна усмивка
ще видя ли себе си?

Дария Георгиева

*
Това е моят мозък, там!
Тази празнина
в памучните облаци

Бан’ я Нацуиши, Японония

*
Летен тен.
Зад белите ми зрели гърди
още бие сърце на момиче.

Венелина Петкова

*
Жалко, не станах
ни като него, нито
като себе си

Димитър Стефанов (1932-2018)

*
през вековете
сълзи в моите очи
от вятъра ще са

Ценка Цачева

*
детство в Плиска
дядо ми се връща от оран
намерил стрела

Владислав Христов

*
Болен по пътя,
мечтите ми бродят през
изсъхналото поле

Мацуо Башьо (1644-1694), Япония

*
Човек, чиято нощ
беше пропиляна, все още човек
на следващата сутрин

Бранко Манойлович, Сърбия/Япония

*
Каквото и да ми
поднася животът, аз съм щастлив:
Чупим ледени висулки.

Такахама Кьоши, Япония

*
Ако спра да пия,
на какъв друг порок
ще се отдам?

Тота Канеко, Япония

Прекарах живота си
в очакване на любовта ѝ.
Колко кратък беше!

Бранислав Р. Джорджевич, Сърбия/САЩ

*
в желанието си да стане дърво
старият човек
прегръща дърво

Мицухаши Такаджо (1899-1972), Япония

*
новозакупен гроб
може би аз ще го опитам:
смехът на планината

Икоку Санто, Япония

Най-доброто от мен
се издига
до зората

Ален Керверн, Франция

*
бомба отляво
цял живот
евакуирам душата си

Иван Георгиев

„Ти си сив скорец“
подвикват ми хората.
Студено е.

Исса Кобаяши (1763-1828), Япония

*
пак виждам
тъмната си кръв –
пълнене на спринцовка

Мерилин Шумейкър Хейзълтън, САЩ