ИМЕТО НА ВЕЧНОСТТА – стихотворение на Тодор Билчев

На Татяна Лолова
in memoriam

Отиде си последната смешница.
На родния театър светла жрица.
Тя Лоловата беше си, Татяна –
душата българска и в зло засмяна.

Смехът ѝ шеметно се извисява,
през черна злоба, чак до незабрава.
Остава с име във нашите сърца.
Но тъй от днес се казва…и Вечността.

Тя
беше
Лолова,
Татяна, да.
Днес е Вечността!

24.03.2021 г. 8.33 ч. – 13.13 ч.
Тодор Билчев