ИМПРЕСИИ – поезия на Надежда Александрова Цанева

Умирам и възкръсвам с теб –
за кой ли път?

Потъваме в сумрака на деня…
За кой ли път?
Но днес не мога да остана
в стаята,
избърсала и бършеща
потта в косата ти.
Обичам те и ме боли,
но днес не мога да отворя
пак вратата ти,
не мога да държа ръката ти –
не мога да ти бъда стълб.

Умирам и възкръсвам с теб –
за кой ли път?
За кой ли път,
но днес не мога
да моля пак безликите
предели –
тези богове на безверните
за нова отсрочка,
за прошка,
за съвет
и съдействие.
Спи, старче,
спи свит в своя
слънчев затвор;
аз ще будувам в моя.
И ще чакам страхът
да набъбне достатъчно,
и ще искам –
да откупя
още ден за живота ти…

*

Мълча, и ти си тих.
Потъваме в сумрака на дома,
не търсим през пердетата пролука.
Стената пред очите ни се вледени.
И вятърът фучи навън, и кара къщата да пука.
Днес мракът почва да кърви и всичко се пропука.
Ти стенеш тихо, сумракът син кънти,
но твоят син отдавна не е тука…
Мълча, и ти си тих.
Вратата е заключена. И никой няма да почука.

Надежда Александрова Цанева

из „Дневник с обратна дата“, изд. gabriell-e-lit, 2022 – очаквайте печатното издание