ОТНОВО „ИСТОРИИТЕ НА ВАРТОЛОМЕЙ“ – предисловие на Рени Васева
Срещнах Вартоломей в една топла есен. Бях се качила на тавана на селската ни къща и ровех в сандъка, където бяха наредени старите черги, тъкани от много жени в големия ни род. Разгръщах чергите и кихах.
Внезапно усетих, че не съм сама. Обърнах се и го видях в ъгъла – нисичък, космат, рижав като котката ми. Гледахме се и не мигахме. Ако кажа, че не се уплаших, ще излъжа. Но то беше страх, който не ме накара да избягам, а да остана… И аз останах. Останах с историите, които таласъмът споделяше с мен, останах при къщите в селото, все по-самотни, при старите тополи край рекичката, при бъбривия орех и ябълката в дворчето на моето детство. Там с брат ми играехме на криеница, измисляхме си страшни случки, катерехме се по ореха, гонехме кокошките, свирахме се в сеното… Там баба ни разказваше приказки.
И баба, и мама отдавна се преселиха на Оня свят, но и двете ми оставиха любовта си към старината, оставиха ми любопитството към другите светове и вярата, че те наистина съществуват.
В оня есенен ден, когато ровех в сандъка и вадех чергите една по една, а слънцето играеше по боите им, времето спря и аз разбрах какво е вечността. Беше тишината на един селски таван, уханието на плодове, жуженето на пчели, беше топлата прах по дъските, паяжините, висящи по ъглите. И един таласъм, който ми каза:
– Можеш да останеш малко с мене…
И аз останах. При сънищата, при фантазиите, при думите, които можеха да сътворяват светове.
Поднасям тези светове на читателите си с обич!
Рени Васева, из „Историите на Вартоломей“, второ, преработено и допълнено издание, изд. gabriell-e-lit, С., 2022 – очаквайте през октомври
