И ГОСПОД ГО ЧУ – разказ на Борис Цветанов

Дядо Стоян умираше. И го знаеше. Беше на 89 и бе видял всичко или поне така си мислеше, за да не е наясно какво ставаше с изнемощялото му тяло.  

Дъщеря му се щураше около него:

– Какво става, тате ?

– Свършвам – само това успя да изрече.

Едва дишаше, навременни клюмваше безпомощно глава. Дъщеря му подреди зад гърба му юргана, две три възглавници.

После, като видя, че баща й и очи не можеше да отвори, започна, както бе виждала по филми да масажира областта на сърцето. Но явно всичко беше безполезно.

И тогава събра всички сили, хвана раменете, затръска ги, очите на баща й посветнаха, това й даде кураж, разтърси го с все сила и извика колкото й глас държи:

– Къде криеш пари?!

Отворените очи на дядо Стоян се разшириха до крайност, помисли, че не е разбрал, напрегна сетни сили:

– Какво?

Дъщеря му изрева отчетливо:

– Къде криеш пари?! Къде си скрил пари, бе, да те…

Светът се завъртя в безкраен бяг под него, все невярващ – вгледа се: да-а-а, дъщеря му беше.

– Къде си скрил пари?!!!

И дядо Стоян отпусна глава и тихо се помоли на Бог да си го прибере.

И Господ го чу.

Борис Цветанов