И ПАК… – стихотворения на Стилиан Янев
ОСТАВАМ САМ…
Сам… Оставам сам — със шепоти нечути…
С моите истини — без глас и без трибуна…
С моята болка — крясък на птица…
С моя живот — патологично объркан…
Сам… Оставам сам — без мечти и без надежди…
Погледът само говори безбрежно…
Сам… Една Душа — струна незрима…
Оставам сам — с Вярата — че все пак ме има!
И ПАК…
Отвъд суетата, думите и хората
оставам сам — със себе си — във тишината…
Тогава своята Душа разголвам
и чувам само шепнещия вятър…
Тогава моите викове, тревоги, болки
се смесват най-необяснимо…
Превръщат се във стон — изплакан с обич…
Във миг пречиства се сърцето ми ранимо…
И пак изправям се — отваряйки прозореца!
И пак вървя — през този свят — и ставам силен!
И пак обичам — Бог, живота, себе си и хората!
И в деня започващ смисъл нов намирам!
ПРАЗНИЯТ ЛЕТЕН ТЕАТЪР
Празният летен театър
ме чака — да се върна отново.
Лятото скоро ще кацне на прага му,
но още е тъжен, замръзнал, самотен.
Празният летен театър —
на първия ред е запазил Живота ми…
Някъде там — зад оградата —
са моите вълнения, трепети, стонове…
Празният летен театър
не иска без мен да отвори…
Моят най-верен приятел
ме чака за нови сезони!
Аз ще се върна — му казвам —
преминал през бури и загуби…
Мой истински, обичан приятелю,
без мен не започвай! Очаквай ме!…
МОЯТ ЖИВОТ
Моят живот — купчина илюзии —
Вятърът днес разпилява…
Динамика, хора, събития…
Ала в този свят къде съм — не зная…
Моят живот — обвинително-тъжно —
пак ме гледа — с очи уморени…
Аз виновно пред най-големия Съдник
събирам своите дни пропилени…
Моят живот все пак се усмихва —
оживяват светлосенки и тонове!
Кой съм Аз си остава енигма…
Нашепва ми Утрото: „Роди се отново!“
УБИЙСТВО
“… Можеш да се обесиш на мечтите си,
защото те не са нищо повече от убийци.“
из *** (Скъпа моя…) от Биляна Димова
Мечтите ми се продават — на промоция!
Кой ли изрод ще купи Душата ми?
Чувствителността ми, патологично изострена,
днес погребвам мълчаливо, без крясък…
Всички илюзии и обещания
Животът разруши без остатък!
Звуци, сенки и следи разпилени
пътуват със думи, усмивки, “приятели“…
От вчера не остана и спомен!
Дните открадна ми Някой…
В житейския залив се лутам тревожно…
Взирам се дълго във тъжни остатъци…
Моите мечти ме убиват!
Идиоти, купете Душата ми!
Ще я търся във вас… Ала — жива —
остава при мене! Скрита в сълзата ми…
Стилиан Янев
