ЙОРДАН БОРИСОВ – в паметта ни, редакционна публикация
13.03.1928 – 25.12.2021
БИОГРАФИИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Йордан Борисов е роден на 13 март 1928 г. в село Руска Бяла, Врачанско.
Гимназия и учителски институт завършва в град Враца. Бил е член на БЗМС от 1944 г. до 1947 г.
През 1950 г., по време на военната си служба в град Пловдив е осъден на 12 г. лишаване от свобода затова, че е написал литературни творби против комунистическата власт. Изтърпял е наказанието си в Пловдивския затвор и в лагера на остров Персин при Белене.
Работил е дълги години като учител в Родопите, а по-късно в родния си край и град Враца. Публикувал е стихотворения в местния и централния печат, както и в литературните сборници „Искър“, „Присъствие“, „Детелина“ I, II, III и IV т. и литературните алманаси „Ескус“ и „Околчица“.
Редактор е на в. „Литературно знаме“, сп. „Земеделска мисъл“ и член на редакционната колегия на в. „Литературно земеделско знаме“ от 2012 до 2013 г.
Автор е на книгите „Душа под ключ“-стихотворения, (1993), „Детелини“-гатанки, (1997), „Отключени души“-стихотворения и поеми, (1998), „Поет на нацията“-роман, (първа книга), (2003), „Поет на нацията“-роман,(втора книга), (2005), „Градът на кестените“-стихотворения (2007). Председател е на Съюза на писателите земеделци в България от създаването му.
Умира на 25.12.2021 г. във Враца.
ПОЕЗИЯ
ВИТИНСКИ ИМПРЕСИИ
Така са ниско тук звездите –
в среднощ докосват се с ръка…
Дочуваш шепот на горите
и сладък ромон на река…
Не може тук да не мечтаеш
за топли устни на жена…
За грешка – да не се разкаеш
в поклон пред тази планина!
2.
Неземно, сякаш тук е всичко –
и незалязлата луна,
която в облаците тича,
и утринната ведрина…
Войнишките ни стъпки дръзко
единствени в зори кънтят,
догдето слънцето пролъсне
по стръмния Витински път…
3.
В зори пристигаме за труд
с лопати, кирки и колички…
И чуй се тътен – тук нечут
от горските смълчани птички…
Избяга заек… Еж се скри…
Сърничка хукна през гората…
До вчера сънните гори
загубиха си тишината…
СЛЕД ДИВИЯ ПОРОЙ
Реката вчера беше буйна,
а днес е баричка тя пак…
Буча водата мътноструйна,
а днес бълбука жабуняк.
Остави камъни и пясък
и подари ни сив покой.
На гарвани се чува крясък
след дивия жесток порой.
Подскачат плахо край водата
кадънки долетели две.
И литват горе в небесата,
где жерав жерави зове.
ХРИЗАНТЕМИ
Цъфтят във късните ни дни,
засмени бели хризантеми…
Цветя за хубави жени
със пръстени и диадеми.
За теб изплитам стихове
и славя всяка твоя песен…
Долитат и отлитат ветрове –
последните във мойта есен…
Цветя последни – скръбен вик .
откъснати във късен ден…
Отива си последен миг
от обич тиха озарен…
МОЯТ ПЪТ
Не съм воювал със бердана
и сабя Ботевска въртял,
но на Околчица в Балкана
сълзи проливал съм от жал.
Осеях моя път с балади,
от Добруджа до Три уши.
И бях на Янини грамади
със свещ за братските души.
След мен вървяха злобни псета
разстрелваха ме всеки ден.
Изправях се и с лъвска чета
вървях, от Юди несразен.
ДУША ПОД КЛЮЧ
Светилникът в душата ми
Светилникът в душата ми заключена
угасваше на дигата в Персин.
И само стих сред нощите измъчени
разнежен шепнеше за моя син.
И аз, заключеник, Икар на остров див,
на сън пера събирах за крила.
И молех се на Бог здрав и жив
да полетя над родните села.
Непогребаният
Познатите върби все тъй мълчаха.
И лодката удари нос в брега.
При гроба онзиденшен трима спряхме
и в ужас там видяхме чифт крака.
В нощта тук беше бурята лудяла.
И ято врани долетяло бе.
Загребах пръст и грозните пищяли
засипах под вечерното небе.
стихотворения: Йордан Борисов
редакционна статия
