КАПКИ ОТ ПОРОЯ – стихотворения на Тодор Билчев

КРЪГОВЕ

Лястовици кръгове чертаят
по небето, облачно и бурно.
Мълнии и гръмове вещаят.
Те след тях с пороен дъжд се втурват.
Мътни порои сълзите влачат,
дето очи за дъжд ги проляха.
Бият се в камъни и подскачат.
Слънце изгря. Неволите спряха.
Но протече водата в душите.
Сълзите в тях се завърнаха пак.
Вечен, кръговратът на мечтите,
Вечност, че има и тука, е знак.

ПРЕБРОЕНИ ПРИЯТЕЛИ

Що ли приятел днес значи?
Който от огън те вади?
И на върхове те качи?
Или във битки със теб пада?
Може да бъде и този,
който подкрепа ти дава.
В славни победи, в угрози,
винаги до теб застава.
Или до тихия огън
радост и скърби споделя.
Злото, което прогонва.
Нищо от теб не разделя.
Има ли днеска такива?
Може ли да ги посочиш?
Старо другарство загива,
мъртво сред страсти порочни.
Верните само остават.
Най-истинските, добрите.
Те като слънце изгряват.
Може да ги преброите.

НОВО ВРЕМЕ

Защо се връщат прелетните птици
във място също, винаги във къщи?
Дали не са били и те душици,
родени като хора тука, същи?
А щом се те във птици превърнали,
оставили са Рая на небето.
Където са родени се върнали,
защото тук за тях е Битието.
И тръгват си, когато лошо стане.
Добре ли е, завръщат се отново.
Завинаги, когато тук останат,
ще дойде чаканото време. Ново!

ТИНЯ

Неделя вечер. Село.
И облаци над него.
Сърцето ми е смело.
А във душата – жега.
Но буря над полето,
жестока, се задава.
Уплаши се детето,
че тъмнина настава.
И, ето, светна, гръмна,
пороен дъжд изля се.
Но всичко мина. Съмна.
И птички пак запяха.
Остана само тиня,
пороят що довлече.
Тъй всичко тук ще мине.
Но тинята е вечна.

КАПКА ОТ ПОРОЯ

Отмина бурята с пороя мътен, кален.
И само капките останаха след нея.
Да ти напомнят – млад, че бил си ти и силен.
И как след буря друга песен капки пеят.

По капка капе бавно, но изтича бързо
животът, който ти си мислил, че е твоя.
Дори с въже стоманено да го завържеш,
не можеш капката да върнеш във пороя.

Тодор Билчев