Величка Вълчева Георгиева е родена в гр. Маджарово през 1965 г. , където живее до седем годишна възраст. Завършила е средно образование в СОУ „Васил Левски“.

През 1989 г.  завършва Технически Университет в гр. Варна, специалност  „Изчислителна техника“.

Работила е като учител в Икономически Техникум гр. Хасково.

Автор в „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020.

Венцислав Иванов е роден в град Русе през 1981 г. и е завършил Техникум по Дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“ в родния си град със
специалност дървостругарство през 1998 г.

Ето какво споделя за себе си: „От много малък рисувам различни сгради – нестандартни, реални, различни замъци, дворци и къщи“. През 2008 г. прави обща изложба живопис в „Силвена АРТ“, град Русе със Стефан Георгиев, художник от В. Търново. През 2010 г. има обща изложба с Елеонора Йорданова, също живопис. Неговите рисунки и графики се приемат много добре от публиката.

В „Картини с думи и багри“ е представен с графики – илюстрации към стихотворения за деца на Надежда Радева.

Д-р Веселина Узунова е главен уредник в РИМ-Хасково.

Автор е на 1 монография и много научни публикации в областта на най-новата история на България, Близкия изток и международните отношения.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020 със статия-творчески портрет в съавторство с д-р Красимира Узунова на поета-земеделец Теню Янчев. Д-р Веселина Узунова е и гост редактор на броя.

Гергана Христова е родена на 24.01.1980 г. в град Враца

Завършила е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново като бакалавър по социална педагогика и магистър психолог. Монтесори педагог от 0 до 6 г. в Асоциация Монтесори –  Ръка за Ръка.

Социален педагог в ДМСГД гр. Враца, социален работник и психолог в ЦОП (Център за обществена подкрепа) гр. Враца.

Има една издадена книга, „Близо до сърцето“ – сборник разкази, 2019 г. и публикации в сайт „Откровения“ и лична Фейсбук страница – Гергана Христова – лично творчество. Участвала е в Алманах „Под лъчите на слънцето 6“, Сборник с разкази „Разкажи ми своята история“, Списание „Нова социална поезия“-май 2019г.

Грамоти и награди: Грамота за участие в Национален конкурс за къс разказ „Мостове“ Второ издание  – гр. Русе 21.05.2019 г. за разказа „Най- доброто дете“;

 ІІ място в конкурс на тема: „Духовният свят на съвременната българка“ – гр. Враца 22.05.2019 г. за разказа „ Договор за пет години“;

ІІ място в Първи фолклорен фестивал „Йосиф Петров“ с. Чирен – 10.08.2019 г. категория есе на тема „Свободата“;

 Грамота за участие във Втори Национален конкурс „Земя на пеещите колелета“ – 11. 2019 г. гр. Генерал Тошево и специална награда от Издателство „Захарий Стоянов“ за разказа „Шепа земя“.

Първите творчески опити са в областта на поезията, но по-късните й изяви са в прозата и по-точно в късия разказ.

Джуна Харизанова е родена на 17 март 1971 г. в София.

Рисува от най-ранна детска възраст. Неин учител и вдъхновител е баба й Маргарита.

Семейството й е заредено със силен творчески заряд, който й е дал светлина и посока за развитие в различни области на изкуството. 

Интересът й към българските художествени занаяти е наследен от родителите и баба й, които й предават уменията си в тъкачеството, плетенето, бродирането, металопластика и дърворезбата, а също керамиката и декорирането. Силно влияние върху творчеството на Джуна Харизанова оказват античната европейска история и българската традиционна култура. 

Като възпитаник на Техникума по керамика и стъкло в Елин Пелин, тя има участия в няколко благотворителни изложби и печели награди за декоративна керамична „Римска мозайка”, скулптура и керамика.

През 1997 г. реализира самостоятелна графична изложба със съдействието на в. „Труд”. През 2011 г., 2012 г. и 2013 г. участва в изложбите на съвременно българско изкуство на Арт Рентал и получава награда за графика.

Самоук иконописец с повече от 50 икони в частни колекции в България, Русия, Украйна, Франция, САЩ и др. От 2016 г. работи като графичен дизайнер.

Нейни живописни творби, графики и икони присъстват в е-Галерия gabriell-e-lit. Представена в рубриката „На фокус“ в брой 1/2020 на списание „Картини с думи и багри“.

Димитър Пенчев е роден на 15.02.1967 г. в с. Бъта, Панагюрска община. Средно техническо образование завършва в гр. Панагюрище.
Издал е книгите:
„Пътеки на мисълта“ – /Афоризми, изводи и мисли във вид на дневник/ – 2006 г.
„Уловени по пътя“ – /Философски размисли по категории/ – 2014 г.
„Речник на говоримия диалект – с. Бъта“ – 2015 г.
„Ситновъртежи“ – хайку и не точно – 2017 г.
„От дузпа в тъч“ – Епистоларни монолози – 2019 г.
Има публикувани творби в литературния сборник „Светлини над града“ – 2005,
Антология НАсП – 2019, както и в електронно списание „Нова асоциална поезия“, литературния сборник „Конкурсът“ – 2017, в проекта на Кристина Митева „Един от нас споделя“, местни вестници и интернет.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020 г.

Иван Додов е роден на 19.12.1960 г. Завършва Националната художествена академия в София през 1986 г. със специалност „Художествено пространствено оформление” в класа на проф. Георги Петров. Почти всяка година участва в пленери, организирани от „Център по изкуствата” към кметството на гр. Пасау, Германия, както и в ателиетата на СБХ в „Сите Интернасионал дез Арт” в Париж. От 1989 до 2020 г.

Иван Додов има реализирани над 50 самостоятелни изложби в България и по света. Картини на Иван Додов се намират в галерии и колекции в България, САЩ, Германия, Италия, Франция, Испания, Австрия, Нидерландия, Швеция, Финландия, Унгария, Израел, Гърция, Турция, Полша, Чешка република и др.

Галерия „Акварел Иван Додов – ученици и последователи” организира курсове за обучение, майсторски класове, пленери на открито, демонстрации и изложби на създадените творби. Целта е да се създаде общност от любители и ценители на акварелната техника за творчество, радост и развитие.

Акварелната техника на Иван Додов е съвкупност от силата и енергията на водата, цветовете и душата на художника. Това я прави магическа, даваща хармония, спокойствие и увереност.

Предоставя свои акварели за публикуване в е-галерия gabriell-e-lit и списание „Картини с думи и багри“ брой 1/2020.

19.01.1920-12.06.2015

Иван Пачников е роден на 19 януари 1920 г. в Ново село, Троянско, (днешен град Априлци). Произхожда от стар възрожденски род. Дедите му Нанко и Колю Пачникови посрещат Васил Левски в дома си и там, през 1872 г., е основан Новоселския частен революционен комитет. През 1875 г. в същата къща е основан и вторият комитет, за подготовка на Априлското въстание, в което двамата вземат участие.

Иван Пачников завършва Софийската духовна семинария през 1941 г. и Медицинският факултет в София през 1949 г. По същото време неговата сестра Неда се омъжва за Григор Бояджиев, близък приятел, съратник и сват на Александър Стамболийски. Това му дава възможност отблизо да общува със семействата Стамболийски и Бояджиеви, като по този начин се докосва по един неповторим начин до земеделската идея, която остава вкоренена дълбоко в същността му.

Четиридесет години д-р Иван Пачников е лекар, специалист по костно-ставна туберкулоза, и завеждащ отделение в Русенската болница. Публикува статии и дописки в местния и централния печат. Издава „Кратка история на борбата с туберкулозата в Русенски окръг” (1987) и „Пътепис до Света Гора Атонска – по стъпките на свети апостол Павел” (1988).

Като писател и краевед се утвърждава след промените през 1989 г. Автор е на книгите: „И аз бях на този свят” (1993), „Благослов за Ново село” (2001), „Русенски етюди – видяно и преживяно” (2006) и „Иван Марангозов” (2008).

На 8-ми май 2013 г. фондация „Априлци” присъжда на д-р Пачников отличието „Лицето на Априлци“ за цялостната му изследователска и краеведческа дейност, свързани с град Априлци, и за високия му професионализъм като лекар.

Д-р Пачников има подготвени за печат множество монографии, между които четиритомникът „Балканска четирилистна детелина” с избрани произведения за Ново село, Острец, Видима и Зла река.

Представен в рубриката „В памет на“ на списание „Картини с думи и багри“, брой 1/2020.

01.03.1942 – 07.12.2018

Надежда Христова Бонева е родена в Радомир на 01.03.1942 г., но е живяла в Пловдив.

Тя е дългогодишен университетски преподавател по антична и западно-европейска литература в университета в г. Шумен. Има защитена докторска дисертация на тема „Константин Величков и италианската литература“. Издала е няколко стихосбирки и романа „Едно лято в Париж“. Последните си книги Н. Бонева издаде в ИПК „Екобелан“ – Асеновград.

Тя бе дълбоко свързана с почитателите на нейната поезия в Асеновград и участваше в много литературни срещи.

Надежда Бонева си отиде от света на 7.12.2018 г. след кратко боледуване. Тя остави дълбоки следи и вълнуващи спомени у своите почитатели, като високо нравствена личност и талантлива поетеса.

д-р Надежда Бонева е представена в рубриката „В паметта ни“ на списание „Картини с думи и багри“ брой 1/2020.

Сидония Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езикова гимназия, Ловеч и Френска филология в Софийски университет. Тя е журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса.

Пише поезия на български (във версии френска и/или португалска.) Стихове и книги публикувани в чужбина – Франция, Португалия, Канада, Белгия, Русия, Сърбия …

Носител на национални (от „Славейковите дни“ 1974 и др.) и международни награди, включително „Европейска награда за поезия“, Лече, Италия, 2007, „Награда Гийом Аполинер“ на ХХ Цветни игри над Пиринеите, 2012.

Интереси: литература, история, философия, Космос.

Публикувала е 18 книги: 17 с поезия (първите: Гневна нежност, 1992 и Vicissitudes-Превратности), от тях 9 с лирика и хайку 2003-2018 (Бисери небесни, Светове, От Далнини към Безкрая , Para o Infinito – Португалия, (Не)Обичайни неща, От мъката до усмивката, С крила на духа, Многоцветен свят, Загадъчен необят, повечето от тях с превод на два и повече езици) и 1 с литературна критика, Моя Любов, Лузо-Португалия, 2014. Участие в България и чужбина в 68 антологии, сборници, алманаси, включително авторски, (има и в Интернет).

Издала е 56 преводни книги от френски, португалски, испански, български (първата е Монахинята от Дени Дидро, 1967 с 5 издания, в сътрудничество със Стефанка Димова; 8 двуезични луксозни колекци и други само на български. Последните книги са: Сянката и Слънцето от Руи Белу, 2012…, от порт. и Приказка за Добротата на Сълзица и Тоня Борисови, превод от български на порт. – за издаване през 2020 г.).

Член е на СБЖ (1975), СНБП (1990), Български хайку съюз (2003) и Френската /Франкофонска/ асоциация ХайкУЕСТ (2010). Сътрудничи на чуждестранни и български издания.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2020.

Тодор Димитров е художник и скулптор.

Представен в брой 1/2020 на списание „Картини с думи и багри“ с акварелите и пластиките си от шамот, включени в изложбата „Хайку – следи върху глината“ по хайку на Александра Ивойлова, открита на 16.01.2020 в галерия „Сезони“.