Велислава Иванова е ученичка в Математическа гимназия – Варна. От малка проявява талант в рисуването. Има няколко награди от различни конкурси. Последният проект, в който участва, заедно с нейна съученичка, е награден от Община Варна през 2020 г.  в конкурс, свързан с евреите в България.

Става автор в брой 1/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ на 15-годишна възраст, със съвместна публикация с майка си Вероника Иванова.

Вероника Иванова е завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и е доктор по психология на Медицински университет-Варна. По професия е детски  клиничен психолог.

Пише поезия повече от 30 години, но едва през последните няколко месеца започва да публикува художествена литература.

Заради професията си пише научни статии, основно на английски език. Има издадена една монография „Семейните отношения и юношите. В опит за разбиране на тинейджъра”  и над двадесет публикации в научни издания.

Нейни художествени текстове са публикуван в Алманах „Проза 2020“ и Алманах „Романтика 2022“  на издателство Буквите.  Има публикуван и един разказ в първия брой на списание „Й”.

Кратък текст предстои да бъде публикуван и в сборника „ Моят храм в 185 думи”. Поредица от разкази „Неполучените писма” са приети за публикуване от новото литературно списание „Лит дизайн“.

Майка на три деца.

Става автор в брой 1/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ със съвместна публикация с дъщеря си Велислава Иванова.

Вяра Дамянова е родена на 26 април 1976 г. в град София. Средно образование получава в столичното 19-то СОУ „Елин Пелин“ с хуманитарен профил.

След това завършва педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“ с придобита квалификация „Магистър по хуманитарни науки“.

Стихове пише от ученическите си години, като още в ІV клас е публикувала във в. „Септемврийче“.

Нейни произведения са отпечатани във вестниците „Земеделско знаме“, „Литературно знаме“, „Литературно земеделско знаме“, както и в сборниците „Детелина“ (2 том и 3 том и 4 том).
Член е на Съюза на писателите-земеделци в България.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.

Габриела Жекова Галинова e родена през 2010 г. в град Варна.

Учи в СУ „Св ,,Климент Охридски“, гр. Дългопол.

Пише стихове от трети клас. Нейни творби са публикувани в ,,Електронен вестник ,,Сияние 2022 г.“ Сборник,, Език мой роден, мил в себе си магия скрил 2022 г.“ на изд. ,,Лунна светлина 13″ . Алманах ,,Детски истории 2022 г.“ на ,,Буквите“. Списания ,,Матадор 2022 г.“, Алманах ,,Под лъчите на слънцето 2022 г.“ на ,,Конфедерацията на българските писатели“.

Живее гр. Дългопол.

Става автор на сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022 с три свои поетични творби.

Георги Жулев е роден на 21 юли 1934 г. в с. Лесичово, Пазарджишко. Животът му преминава в градовете Русе и Варна. В настоящия момент живее в гр. Бяла, Русенско.

Негови творби са публикувани в наши и чуждестранни вестници, алманаси и сборници. Също така и в Донбаски вестници и сборници, където е работил и учил в Харковския юридически институт.

Носите е на награди от литературни конкурси – „Листопад на спомените“ – Варна, „Огърлица от разЛОМени сърца“ – Лом – поощрителна награда, учредена от дарителската Лидия Христова, Конкурс за хората с увреждания“ – Разград и др.

Издал е стихосбирките „ Отминали видения“, 2016,  „Лирика“, 2019 и „Завръщане при спомените“, 2021.

Почти всяка седмица пресъства със свои творби на страниците на периодичния печат – „Минаха години“, „Пенсионери“, „Трета възраст“, „Златна възраст“ и др.

Осем от неговите стихотворения са превърнати в песни.

Член е на Конфедерацията на българските писатели. Член на литературната група „Хайде де“ при НЧ „Трудолюбие – 1884“ – гр. Бяла и Литературната група към Военен клуб „Н. Вапцаров“ – гр. В. Търново .

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 1/2022.

Димитър Даниелов Владов е роден на 29 август 1992 година в град Бяла, област Русе. Завършва средното си образование в СОУ „Панайот Волов” в родния си град, след което се дипломира в Русенски университет „Ангел Кънчев” през 2017 година със специалност „право“. От октомври 2018 година работи като юрисконсулт в Община Борово, област Русе.

Започва да пише стихове и проза като ученик в девети клас. Издал е два сборника с поезия и разкази: „Философия на разочарованието” (през 2013 година) и „Пробуждане” (през 2020 година).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022 с три стихотворения, включени във втората му книга „Пробуждане”.

Деси Цветкова е магистър по славянска филология от СУ. Говори английски, френски, също руски и полски език. Работила е като репортер за Дарик радио, вестници „Жена“, „Женско царство“, публикувала е стихотворения в списания, като „Родна реч“, „Литературна академия“, „Пламък“, „Море“ , и вестника на СБП „Словото днес“. Тя публикува първата си стихосбирка „Птиците летят много съвсем до Бога“ през 2007 г.  „Светлина в душата“, „Красотата е навсякъде“ и „Лъчи от небесната светлина“ са следващите.

През 2021 излезе „Wind whispers“ – нейната първа книга със стихове, написани на английски, и това е и първата въобще стихосбирка, писана на англ. от българка.

От 2006 г. живее в Люксембург. Там публикува стихотворение в сборника на Европейската комисия „Музика на езиците“, а по-късно, и есе в списание „Комисията Директно“. През 2013 г. Деси се премества в Брюксел. Тя е член на „Партия за поезия“, Фламандско дружество за поезия.

Деси Цветкова е съставител, преводач и един от авторите, включени в Антологията „Река от думи“ – компилация от българска модерна поезия, проза, няколко класики, преведени на английски, френски или немски език.

Българското PEN общество също направи антология, двуезична, „Гласовете на българската PEN“, където е включен разказ, преведена от Деси Цветкова, издание 2021.

Наскоро стихотворения на Деси бяха публикувани в индийското списание „Telescope“ ,  както и в сп. „Ghorsowar“, американското сп. „SpillWords”,  белгийското сп. „EuroLitKrant“, албанското „Atunis Poetry“ и беше избрана за 1-во място в Международния конкурс за поезия, Брашов, Румъния, където включват и нейни стихотворения в антология.

Деси участва в 1-ви и 2-ри фестивал на българската книга в Брюксел (2019, 2020) и в белгийския културен фестивал InterLitraTour, през 2019 г. Доброволец в Асоциация Culturelle de Bulgare en Belgique (ACB).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.

Елена Богданова-Влайкова е родена на 06.03.1957 г. в град Попово, но от бебе живее в Русе. Завършила е РЕГ „Максим Горки“ в същия град, а след това Институт по международен туризъм в град Варна, специалност Организация на туристическото предприятие.

Има издадени шест книги – 1995 „Когато вятърът заплаче“ – стихове, 1995 г., „Зарът е хвърлен“ – поезия, 2000 г., „Рибена чорба“ – сатира в рими, 2001 г., „Въпреки всичко“ – романизирани истории за пораснали деца и майки, 2015, „Из житейските коридори“ – проза, шестдесет разказа, 2017 и „Животните разказват“ – детска проза и стихове в контекста на разказите, 2018 г. Има публикации в 15 сборника и алманаси, като някои от тях са наградени или номинирани.

Най-новите й книги – електронната „Въпреки всичко“ на издателство „Буквите“ и „Животните разказват“ на издателство МОНТ могат са достъпни за четене и закупуване в търговската мрежа. Илюстрациите навсякъде са на авторката или на нейния син.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.

Иван Северняшки е поет, издател, печатар, антикварен книжар, самоотвержен труженик на словото. Роден е на 30 април 1943 година в село Смочан, Ловешко. Живее в град Бяла, Русенска област.

Превеждан е на руски, турски, немски и есперанто. Негови стихове са печатани в редица наши и чуждестранни литературни вестници, списания, сборници и алманаси. Издавал е вестник за хумор и сатира “Хайде де”, вестник за поезия “Перигей” и списание за литература “Искри”. Автор е на книгите “Звънче”, “Мамо не тъгувай, че ме няма”, “Парола Светлина” , “Дежурен огън”, ‘Сълза в окото“ – двустранно издание, заедно с Павлина Петкова, „ Хайде де“ – афоризми. Автор е и на прекрасни миниатюри и афоризми под общо заглавие „И каза Времето!“. Носител е на редица национални и регионални поетически награди. Често негови творби звучат по БНР.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.

Красимир Манев е роден през 1955 г. в с. Кошов, Русенска област.

Пише стихове от ученик. Завършва Строителния техникум в Русе, а след това Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков“ в София.

От студентските му години са и първите му публикации в периодичния печат.

През 1994 г. издава първата си поетична книга „Не може да ме е нямало“. Следват „Крадец на време“ /1997/, „Крадец на време”, 1997г., „Молитва за вяра”, 1998 г., „В сезоните на моя бяг”, 2003г., „Измамна утеха”, 2006 г., след които и две книги с разкази – „Далечни светлини”, 2007 г. и „Малкият”, 2014 г.
„Диви орехи“ е най-новата му книга със стихове /2018 г./

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.

Роси Савова е родена през 1958 г. в гр. Берковица, област Монтана.

Завършва ИНДУ „Лазар Станев” Плевен и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” със специалност Начална педагогика. Дълги години живее в Севлиево. Там работи като учител и като завеждащ сектор „Културно-масова работа” в Профсъюзен културен дом „Ненко Илиев”. Била е член на редакционен екип на заводски вестник „Червено знаме” и председател на литературен клуб. По-късно е учител в гр. Козлодуй, където живее и в момента.

Участва в много литературни конкурси за проза и поезия. Носител е на общински, областни и национални награди и отличия, сребърен и бронзов медал за поезия на VІ и VІІ републикански фестивал на художествената самодейност. През 2011 г. получава ІІ награда за проза в националния литературен конкурс за сатира „Очи за себе си”. През 2015 г. е лауреат на конкурс за новоиздадена книга „Голямата книга на малкия град” на Съюза на свободните писатели в България.

Стихове на Роси Савова са печатани и в чужбина: в превод на украински – във вестник „Заря”; в сайта на българската културна общност в Чикаго; в превод на френски – в списание REVUE PÉRIOIQUE.

Пише поезия за деца и възрастни, проза, хайку, хайга, апева, сатира и детски пиеси. Под нейна режисура детско театрално студио „Приказен свят” изнася над 15 представления в града и района.

Книги на автора: „Вълшебства” 2008; „Въглени за късна есен” 2014 и „Плетеница от мигове” 2020. Участва като автор в алманах „Бразди” Севлиево, „Под лъчите на слънцето” Враца, „Думите” на КБП, „Нарисувай ми любов и вино” за поети и художници на издателство „Лунна светлина 13” и др.

Председател е на Конфедерацията на българските писатели – филиал Козлодуй и на Литературен клуб Козлодуй.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 1/2022.

Стоян Колдов – поет, сатирик, писател. Роден е на 26 август 1931 г. в село Лесново, община Елин Пелин.

Завършил е гимназия в град Елин Пелин. За написване и разпространяване на позиви против комунистическата диктатура и окупацията на страната от Съветската армия, едва осемнадесет годишен, с група младежи, е осъден на три години лишаване от свобода. Присъдата изтърпява в Пазарджишкия и Шуменския затвори, както и в лагера Богданов дол. След това две години е трудовак в Трудови войски. По-късно работи в МТС – град Елин Пелин и в Металургичния комбинат в Кремиковци като автомобилен техник. Още от ученическите си години пише стихове, а по-късно разкази, епиграми и басни.

През 2001 г. на конкурс, обявен от вестник „Земеделско знаме”, получава първа награда за най-добър разказ. В същия вестник печата голяма част от своите творби, както и във в. „Литературно земеделско знаме“.

Участва в литературите сборници „Детелина”/том 1, 2, 3, 4/ – издание на Съюза на писателите земеделци в България, сборник „Светлини“, издаван от Литературния клуб в община  Елин Пелин и в четирите тома на „Алманах Литературно земеделско знаме“ на издателство gabriell-e-lit.

През 1998 г. издава първата си книга – стихосбирката „Тревожни мигове”. Следват сборникът с разкази „Преди изгрева”, 2009 г. поетичната книга с хумор и сатира „Смях и сълзи”, 2015 г. и сборникът „Окървавени разкази”, 2016 г.

Член е на Съюза на писателите земеделци.

Стоян Колдов ни напусна на 5 март 2022 г.