Веселка Кюкова е родена на 9.07.1956 г. в Русе. Следвала е в ИДУ “Вела Благоева“ в родния си град, след което е завършила магистратура по Предучилищна педагогика и „Богословие” във Великотърновския университет. Работи в ОДЗ „Снежанка“. Учителка е от близо четиридесет години.

Пише стихове и разкази от дете. Печелила е награди от регионални и национални конкурси.

Нейни стихове са помествани в периодичния печат: „Родна реч“, „Литературен фронт“, „Дунавска правда“, „Бряг“.

Автор е на книгите с лирика „Агапе“ (духовна поезия), „Рисунка на цвете“, „Реката на времето“, „Ева ли?“.

Детските ѝ стихове излизат с книжките на Фют – „Коте –котараче“, на Захлас „Баба Марта“, „Срещу Коледа“, „Приказките 1“ и „Приказките 2“. Поезията за деца „Смешки от шеги момчешки“ и „Принцесите още ги има“ е отпечатана в една книжка (изд. 2001 г.), която се разпространява в детските градини в Русе. Предстои издаването на още две книги – с разкази и интимна лирика.

От 2016 г. е член на Съюза на свободните писатели в България.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2020.

Иван Бързаков е роден в София на 13.12.1942 г. Следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Работи като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта, литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“.

През 1976 г. работи като хоноруван преподавател по английски в eксперименталното училище №122 в София, прилагащо уникалната сугестопедия на д-р Георги Лозанов.

На 10 септември 1976 г. той успява да стигне до Триест, Италия, преплувайки 11 км в Адриатическо море. На 31 март 1977 г. реемигрира в САЩ, където продължава следването си  в New York City University.

Между 1978 и 2003 г. изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в редица университети, корпорации и престижни клубове в страни на петте континента.

През 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско Международен институт за нови методи в образованието.

През 1980-1982  г. създава системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни.

В 1985 г. Бързаков защитава в САЩ двоен докторат по теория на образованието и психология. В 1988 г. Образователната комисия на Сената на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата в щата, базиран на OptimaLearning, който не е приет по финансови причини.

През 1989 г. Бързаков е номиниран за международната награда в областта на образованието Grawemeyer, присъждана на личности, създали метод или идея с „доказано световно значение“. През 1996 г. методът му е предложен за национална програма за редукция на стреса и трансформиране на отрицателните емоции в творческа енергия.

През 2004 г. проф. Бързаков създава и уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изобразителното изкуство – AOLIA (Accelerated OptimaLearning In Art).

Между 2004 и 2009 г. той обучава с този метод отделни групи и индивиди в най-известните музеи в света.

Иван Бързаков говори осем езика, пише поезия на пет.

Автор е на три книги поезия и есеистика: „Яростно в скръбта“ (2009, 2014), „В съня над пропастта“ (2011, 2015), „Лумнали огньове“ (2013).

През 2020 г. е номиниран за осми пореден път за Нобеловата награда за литература от Шведската академия.

Иванка Павлова е съвременна поетеса и преводачка.

Участвала е с цикъл от 15 стихотворения в сборника Петима млади поети (С., Народна младеж, 1979), с публикации в антологии, вестници и списания.

Издала е стихосбирките: Градините на сърцето (С., Лице, 1993), Между да и не (С., Стигмати, 2006), Зрея в мълчанието (С., Ерго, 2016), Боса ходя по жарава. Любовна лирика (Благоевград, Лингея, 2016), Светът в капка роса. Хайку и други тристишия (С., АртГраф, 2016), По сребърните пътеки. Избрани стихотворения и тристишия (С., Изток-Запад, 2017), Даровете на мига. Нови тристишия (С., АртГраф, 2018), … И ги осъдих на забрава. Пренебрегнати стихотворения (С., АртГраф, 2019), книгата Светлини и сенки. Проза микс (С., АртГраф, 2019), както и седем книжки със стихотворни творби за деца: Врабец храбрец (С., Фют, 2001), Калинка Малинка (С., Фют, 2004), Помисли! Отгатни! (С., Фют, 2005), Балончета хвъркати (С., Фют, 2009), Пчела с кошничка и Гатанки в рими (Пловдив, ПУХ, 2016), Калинка Малинка – с ново съдържание (С., Фют, 2016).

Превежда от унгарски и от руски език.

Голяма част от нейните преводи на унгарска поезия е представена в антологията Цветни мастила (С., Стигмати, 2005).

Най-цялостна представа за нея като преводачка на руска поезия дава участието й в антологиите на руската поезия Заветни лири (С., Народна култура, 1983) и Ята сред безкрая. ХVІІІ – ср. на ХХ век (С., Стилует, 2019).

Превела е също книгите за деца на унгарските писатели Ищван Чукаш Бомбе и картофен нос (С., Отечество, 1989) и на Шандор Фодор Чипике – джуджето великан (С., Отечество, 1990) и Чипике – джуджето, което искаше да стане великан (С., Фют, 2010), както и Приключенията на понито Бриз и неговите приятели (С., Фют, 2017).

Иванка Павлова е работила като редакторка, като хонорувана преподавателка в Катедрата по унгарска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и като учителка по български език и литература.

Членува в Съюза на преводачите в България и в Българския хайку съюз.

Йордан Василев е роден в Русе. Магистър е по български език и история на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Пише поезия и проза от ученическите си години. Има отличия за поезия от следните литературни конкурси: „Витошко лале”, „Моя бяла пролет”, „Поетична Стара Загора” и „Кръстьо Пишурка”. За поезия има второ място от конкурса „Пролет моя”. Награден е с приза за култура на Румънския трансграничен кръг за литература и изкуство „Дунавски съзвездия”. Йордан Василев е награден с грамота на Министерството на културата на България за разпространение на българското изкуство и култура.

Има публикации в сборниците на издателство „Лаген”, в сборниците на първия втория и четвъртия конкурс за SMS-поезия, в алманасите „Ирин Пирин”, в списание „КИЛ” и в Нова българска литература, алманах „Романтика”-2020 г. Негови стихове, преведени на румънски език, са публикувани в списание „Валахия” и в антологията за поезия „CONSTELATII DUNARENE”, издателство „Amurg sentimental”, Букурещ. Има публикувано есе в българо-македонския сборник „Балканският писател”.

Йордан Василев е редактор на юбилейния сборник „Неспокойни дни и нощи” на литературния клуб „Д-р Спиридон Тодоров”. Съредактор е на литературните алманаси „Крайречни гласове”, „Още са живи крилатите хора”, „Молитва” и „Дунавски съзвездия”. През 2017 г. излезе и стихосбирката му „Любовно адажио”. Йордан Василев участва и в антологиите на ССПБ „Светоусещане”, „Отражения”, „Графити” и “Аритмии”.

Член е на Дружеството на писателите в Русе и на Съюза на свободните писатели в България. Председател е на Филиала му в Русе от основаването през 2013 г.

Росен Марков е роден на 10.06.1969 година, в град Русе. Завършва СОУ „Хр. Ботев” гр. Русе през 1987г. Служи в БНА на редовна военна служба – картечар за периода 1987/89 г. Работил е актьор в ДТ ,,Драгомир Асенов“ – Монтана, сезон 1992/93 г. Работил е също така и бояджия, охрана и други занятия. С писане се занимава от дете, първите му по-сериозни публикации са два разказа в местния русенски вестник „Утро” 1994 година. „Усмивката на смъртта” и „Черният Дом” – първият в жанра хорър, а вторият научна фантастика. Същата година написва и сценария за игрален филм „Ауфвидерзеен”.

През 1999 г., заминава за Чешката Република, където живее в продължение на една година.

През юни на 2010 година започва да пише книгата „Боже, избави България“, която завършва през 2012 г. и издава през 2015 г.

Росен Марков е създател на персонажа Disabled-Man, който принадлежи към категорията супергерой.

Автор е на блога ,,Тиквени медали – Политическа сатира“, в който са събрани негови афористични мисли от последните пет години. Сайтът е създаден през 2020 г.

Представен в списание „Картини с думи и багри“ брой 2/2020 с блога си „Тиквени медали – политическа сатира“.

Татяна Живкова – Жива е родена на 26.08.1951 г. в гр. Русе. Завършила е българска филология и история във Вели­котърновския университет “Св. св. Ки­рил и Методий”.

Специализира Лите­ратурознание в Софийски универ­ситет “Св. Климент Охридски”. Дълги години преподава Български език и лите­ратура в Английска гимна­зия – гр. Русе.

Авторка е на Проект за Българско младежко движение “Напред и нагоре – Създавай по-добър свят”. Нейни научно-практически разработки в областта на обра­зованието са включени в Учебни помагала по литература, а също и в нейно самостоятелно издание “Език и стил на ли­тератур­ното съчинение”. Пише и публикува в различни пе­чатни и електронни издания поезия, белетристика, литера­турна критика, есеистика, публицистика.

Авторка е на книгите: “Ескизи на един живот” (поезия, 1996); “Жива – Отвъд видимостта на нещата” (белетристика с поетични откровения, 1998); “Малка книжка за България” (поезия, 1998); “Жива – Жрицата на ерос” (поезия, 2000); “Мост през световете” (Биографична книга за Славейко П. Петров и печатница “Русенско ехо”, 2007); “Депутатът от нивата Иван Хаджииванов” (биографична книга, 2011), „Моите срещи с един български род“, (5-а книга от пореди­цата „Български диалози”, 2014) и др.

Нейни творби са публикувани в първия литературен сборник „Крайречни гласове”/2016 г./ на Русенския филиал на Съюза на свободните писатели в Бъл­гария. Носителка е на мно­жество награди в конкурси за есета.