Александрина Русанова Шаханова е завършила факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност българска филология. Около 40 години е преподавала български език и литература в гимназиалния курс. Има придобит II клас и защитен I клас квалификация.

Сътрудничила е на сп. „Родна реч“ и „Български език и литература“ и има публикации в сборници на научни институти, на Русенски университет „Ангел Кънчев“ и на румънското списание „Валахия“.
Автор е на книгите: „Учебен анализ или прочит на лунна светлина“ – сборник статии с методическа насоченост; „Аналекта“ – избрано от събраното: публицистика, проза, поезия; „С дъх на есен“ – стихове; „С тебешир и молив – из спомените на една учителка“ – мемоари; „Облаци“ – роман; „Частица от Вселената“ – поезия.

Има подготвени за печат две книги: двуезична книга с поезия на български и румънски език и публицистична книга – есета и литературна критика.

Носител е на няколко награди и отличия от регонални и национални конкурси, от които по-значителни са: Две първи награди за есе, Златна книга и златна монета за есе по повод Ден на народните будители, Специална награда от конкурса „Поетичен листопад“ за стихотворението ми „Жена“, диплом и приз „Сребърен лист“ от конкурса „Листопад на спомените“, Варна; диплом и медал за принос към българо-румънското литературно сътрудничество.

Атанас Райков е роден през 1932 г. в с. Тюркмен, Пловдивско. Основно училище завършва в родното си село, а гимназия – в град Пловдив.
През 1952 г. за антикомунистическа дейност е осъден на 15 години затвор, като преминава през затворите в Пловдив, Шумен, Ловеч, София, Пазарджик и в лагера Белене на о. Персин. Пише стихове от ученическите си години, както и по време на изтърпяване на присъдата си.
Негови стихове са поместени в одобрената от МОН „Христоматия по литература за 12 клас“ през 2013 г.
Автор на стихосбирката „Глас от ада“, издание на FastPrintBooks, 2019 г.
Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021.

Ваня /Иванка/ Лпавичева е родена е на 22.11.1952 г. в гр. Чирпан.

Живее в Пловдив. Учи в София – ДБИ – специалност „Библиография и библиотекознание“, по-късно завършва – Българска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Работи като учителка в СУ „Ив. Вазов“ – гр. Сопот, след това като библиотекар в НБ „Ив. Вазов“ – Пловдив, НЧ „П.Р.Славейков“, НЧ „Възраждане 1983“, в Старинен Пловдив – къща „Хиндлиян“ като фондохранител и ст. специалист в Педагогическа библиотека към отдел „Образование и наука“ – община Пловдив.

От 2015 г. до днес работи в библиотеката към НЧ „Възраждане 1983“ – Старинен Пловдив.

Следи и се включва в проявите на творческите поетични групи в Пловдив – ЛК „Николай Гюлев“ и ЛК „Метафора“, фотографира и отразява събитията им.

По идея и съвместно с почетния гражданин на Асеновград – Йордан Кожухаров (по съвместен проект на НЧ „Св. преп. П. Хилендарски 1997 г.“ – Асеновград и НЧ „Възраждане 1983“ – Пловдив) участва в представянето на изявени пловдивски поети на страниците на в. „Асеновградски новинар“ и в Есенните празници на изкуствата.

Автор-съставител на „Летопис на Педагогическата библиотека 1950 – 2000 г.“, изд. 2001 г. от община Пловдив; редактор на „Прозорецът“ – книга със стихове на Стефка Тотева; на второ допълнено издание на „Пеещи безумства“ от Ради Радев и на подготвяната поетична антология „Те обичат Асеновград“, съвместно с Йордан Кожухаров.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021.

Велла Неделчева завършва Професионална гимназия по телекомуникации с профил – системно програмиране през 2020 г. Същата година през октомври заминава за Улм, Германия, за да усъвършенства знанията си по немски език. Там започва да пише стихотворения, за да разбере чувствата си и да трансформира насъбралата се у нея през последните години многообразна емоция за нещо вълшебно, с което да се зареди.

В момента работи като стажант-програмист във фирмата „CT Gaming“ , а от септември 2021 г. е студент по Мехатроника в Инсбрук, Австрия. Велла през свободното си време се занимава и със спортно катерене и се състезава за българския национален отбор. 

Вярва, че новото място ще я вдъхновява, за да подобрява писането си.

Ето какво споделя: „Желанието ми да пиша стихове възникна от стремежа ми да развивам въображението си и усъвършенствам изказа си, така че да разбирам по-ясно себе си и света около мен. От малка мечтаех да пиша поезия, защото ме пренася в магичността на тази призказка – живота. Поезията ми помага да се развивам като личност.“

Първите й публикации са в брой 2/2021 на списание „Картини с думи и багри“.

Иан Менс (Yann Mens)  е съвременен френски писател и журналист (род. 1958 г.) .

Към настоящия момент е главен редактор на тримесечното списание Международни алтернативи (Alternatives internationales), а преди това е работил за сп. Фосфор (Phosphore) и в. Ла кроа (La Croix), в който е поддържал и хрониките за нови дискове в джаз музиката. Първите му разкази, с ориентация към младата читателска публика, са публикувани през 1998 г. в поредицата 15 истории, на изд. Ашет, а след това много други в списанията на издателската група Байяр Прес (Bayard Presse).

От 2002 г. публикува вече романи  (Със или без келтски, Синът на Джанго) и, както ги нарича той, кратки истории (На масата, президенте; Тази вечер ще има мач; Това е моята стая; Минно поле и др.). 

През 2008 излиза от печат сборник новели, озаглавен Ехо от оръжията (изд. Тиери Мание/ Thierry Magnier).

Две къси новели от този сборник – Метро и Камионът, в превод на Иванка Попова-Велева, стават достояние на читателите на сп. „Картини с думи и багри“ В тях, както и в останалите седем от сборника, Иан Менс заклеймява войната през призмата на невинните и най-беззащитните ѝ жертви – децата и възрастните хора.

Преди няколко години Иан Менс посещава България и представя книгата си в най-големите франкофонски центрове в страната – Френския институт в София, Великотърновския университет и Представителството на Френския институт в гр. Варна.

Чрез преводите на Иванка Попова-Велева в рубриката „Преводачът представя“ става автор в брой 2/2021 на списание „Картини с думи и багри“.

Лили Чолакова е родена и живее в София. Позната е и с поетичния псевдоним Лили-русалка. Пише поезия и къси разкази.

Нейни стихове са публикувани във в-к ,,Ретро“, в-к ,,България днес “, в сборниците за поезия и проза на Издателство Буквите,
в сборника ,, Приятели в поезията“, издаден с благотворителна цел и др. Има издадени три книги с поезия: ,,Лети, ти, мое вдъхновение“ (2011 г. ), ,,Диви ветрове“ ( 2014 г.) и ,, Слънце за утре“ (2016 г.) През 2018 г. издава първата си книга с разкази ,,До последния миг“.
Радостна е и с литературните си награди – второ място в конкурса за басня на Литературен клуб ,,Многоточие“, втора награда на Националния литературен конкурс ,,Станка Пенчева“ в гр. Стралджа за разказа ,,Свекърва.“, а на конкурса във фейсбук ,,Новият Добри Чинтулов“ две нейни стихотворения заемат призови места.

Става автор в брой 2/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ с поезия.

Мила Георгиева Долапчиева е родена на 21 март 1997 г. в град София. Бакалавър по бизнесадминистрация от 2020 г. Любимият й предмет в училище е бил български език и литература. Пише поезия от прогимназиална възраст. Печелила е следните литературни награди:

Десети национален конкурс „Бог е любов” на МОН през 2012 г- 1-во място и на Четиринадесети национален конурс „Бог е любов” през 2015 г – 2-ро място.

Първата й публикация в литературно издание е „Фрагменти“ в брой 2/2021 на списание „Картини с думи и багри“. С тези стихове става автор на списанието от същия брой.

Николина Пенева е известна като автор на духовна поезия, любовна лирика, сатирични стихове и епиграми. Нейни творби са били публикувани в регионални сборници с поезия и в периодичния печат: в. „Дунавска правда” и в съвременните „Стършел”, „Уикенд”, „Ретро”, „Вестник за жената”. По нейни стихове са написани песни и се изпълняват от съвременни вокални състави. Афоризмите ѝ излъчвани по програма „Хоризонт” на БНР в предаването „Рано в неделя”, рубриката „Законите на Мърфи в ефир”.

Николина Пенева живее в гр. Русе. Родена е в с. Коркина, Кюстендилско. Автор е на 46 книги, издадени в периода 1996 – 2021 г. Дебютира със стихосбирката „Огън” (1996). Най-новите заглавия са отпечатани през 2021 г. – вторият том с поезия „Водите на живота”, предхождан от първия том „Птичи поглед над душите”(2020). Има издадени книги с духовна поезия и нарича себе си „евангелска поетеса”.

Като автор на афоризми участва в шест поредни национални литературни сборника „Законите на Мърфи в ефир”. В настоящето издание са включени сентенции, писани през годините, много от тях са прочетени в ефир.

Става автор на издателство gabriell-e-lit с 47-мата си книга „Усмивките на мъдростта“. Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 2/2021.