Александър Ангелов Петров е роден на 28.04.1930 г. Дългогодишен преподавател по рисуване в гимназията в гр. Бяла. Художник, чиито картини са излагани в множество самостоятелни изложби и са част от частни колекции и галерии в страната. Автор на пиеси и поезия, читалищен деец и самодеец. Умира на 30.10.2008 г. като оставя дълбока диря в съзнанието и в културния живот на родния си град Бяла.

Представен в брой 2/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ със статия на Павлина Петкова, в която са включени негови знакови картини.

Бела Бенова е родена е във Варна, завършила е Френската гимназия и Техническия университет в София, следвала е и във Франция.

През лятото на 2007 г. осъществява първия си проект за заснемане на навигационните светлини на Черно море – „Велопътешествие по българските фарове”. Описва тези приключения с фотоизложба в Археологическия Музей – Варна и серия фото-разкази в списание „Морски Свят”.

През 2013 г. издателство „Сталкер”- Варна публикува дебютната й книга „По пътя на пулсиращата светлина” – пътепис с над 250 черно-бели авторски фотографии. Следващата книга на Бела е сборникът „Врати” (Сталкер, 2015 г.), съчетаващ стихове и авторски снимки на рисувани врати от остров Мадейра, който е представен заедно с едноименната фотоизложба в няколко града в България. През 2016 г. „Сталкер” публикува и „Гостенка в миналото” – дневник в проза и мерена реч, илюстриран отново с авторски фотографии.

Бела Бенова е член на няколко литературни групи и форуми, а нейни творби са публикувани в различни онлайн издания и литературни сборници.

Член е на Асоциация на младите български писатели.
Велопътешественик, писател и фотограф, тя става автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2022 с ревюто си за дебютната стихосбирка на Снежана Стамова „Отвътре навън“.

Веселина Асенова Башова е родена  в  гр. Златоград.

Живее и работи като ресурсен учител / 9 години/ в Методично обединение гр. Сандански към Регионален център в подкрепа процеса на приобщаващото образование гр. Благоевград. Членува в Национална асоциация на ресурсните учители /НАРУ/ и в КТ Подкрепа.

Участва  в много национални и международни конкурси.

 Получава втора награда за проза от Международен конкурс „Аз обичам Черно море“ и специалната награда за презентация, свързана с народните будители.

Има публикации във фейсбук пространството.

Нейна статия, свързана с професионалната й работа като ресурсен учител е публикувана в Училища. БГ, като същата намира място и на страницата на Снежана Ташева – писател, която й дава специалната награда в конкурса „За ползите от образованието.”

Разказът й „Любовта ми към Вапцаров” е отличен в конкурс на списание Прово. Ще бъде публикуван и в алманаха „Под лъчите на слънцето”.

„Моето синьо лято” е алманах, в който участва с две стихотворения на морска тематика.

Участва в сборника „Много се смей – дълго живей – 3“ и в авторския състав на „Женски алманах“, „Хумор и сатира“, „Алманах за 24 май“.

Учениците й са одобрени за участие в Сборник с броенки и Детски алманах на фондация Буквите. Има награди и за това, че учениците й са печелили първи, втори и трети места в национални конкурси.

Има 11-годишен син, Димитър Иванов вече е спечелил 18 първи награди и множество други награди за поезия, проза, фотография, музика, изобразително изкуство и презентации.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022.

Греди Асса е роден през 1954 г. в Плевен. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Монументална декоративна живопис“. Заедно с Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков и Филип Зидаров през 1985 г. създават неформалната група „Градът“.

Професор е в катедра „Мода“ при Националната художествена академия от 2003 г., като е заместник-ректор и ръководител на катедрата от 1999 г. През 2011 участва на Венецианското биенале.

Има над 80 самостоятелни изложби.

Представен е в рубриката „Визуални изкуства“, „Нашият избор“ на брой 2/2022 с благотворителната изложба в полза на Украйна „Три цвята“.

Дария Георгиева е на 14 години и живее в село Опанец, област Плевен.

Ето какво споделя за себе си: „От малка имам интерес към литературата, но никога не съм предполагала, че тя ще заеме толкова важна роля в живота ми.

Първите си творби написах през месец юли 2020 година, а в края ѝ започнах да участвам в литературни конкурси с ръководител Анелия Атанасова и всеотдайната подкрепа на ОУ „Д-р Петър Берон“ град Плевен. Продължавам обучението си в ПГ по туризъм „Алеко Константинов“, а творческите си цели вече постигам самостоятелно.

За тези почти две години направих много. Мои текстове бяха и продължават да бъдат награждавани в национални и международни конкурси. Едни от най-ценните за мен отличия са I място, раздел „Поезия“ в Националния литературен конкурс „Любовта в нас“ – 2022, I място в категория „Проза“ и II в категория „Поезия“ в Международния конкурс „Talents of tomorrow” – 2022 и Наградата за хайку поредица в Първи български конкурс за съвременно (Гендай) хайку.

Вдъхновение черпя от различните характери, от трудностите, пред които бива поставен човекът в различните етапи от живота.“

Става автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022 г. със свои стихотворение и картина към него.

Димитър Анакиев, известен още като Камесан, 亀さん, (роден 1960 г.) е  българин от Западните покрайнини (с. Грознатовци, Трънско), той започва да пише и публикува поезия на 13-годишна възраст и започва да пише хайку през 1985 г. Той е „баща“ на много балкански хайку проекти като „Haiku Novine“ “ ( Сърбия ) и „Prijatelj“ и „Apokalipsa haiku edition“ (Словения).

Заедно с Димитър Стефанов е съосновател на Български хайку клуб през 2000 г., а заедно с Венелина Петкова през 2021 г. е основател на поетичен кръг “Шукaн” (субективност) които организират Българското състезание за съвременно (гендай) хайку (2021) и Български международен конкурс за хайку и танка “Котодама” (душата на думите) през 2022 г. Той е съосновател и на Световната хайку асоциация (世界俳句協会 SEKAI HAIKU KYOKAI) и съредактор (с Джим Кейшън) на „Възлите – антология на хайку поезията на Югоизточна Европа“.

Анакиев също така редактира словенската хайку антология „Езерцето на тишината“ и антологията на антивоенното хайку „Парче небе“. Димитър Анакиев е редактор на престижната „Камасанова световна хайку антология за война, насилие и нарушаване на правата на човека“ с 903 хайку, написани на 35 езика от 435 поети от 48 страни и автор на 17 хайку сбирки.

Неговите награди включват Европейската награда: Медалът на Франц Кафка, Наградата на Музея на хайку литературата, Годишната Merit Book награда на Haiku Society of America, Годишната награда Ginyu (Saitama), Годишната награда на читателите на Shamrock (Ирландското общество за хайку), „Фуджисан” Токио (за танка) и наградите от Mainichi Daily Новини, Daily Yomiuri (и двете Токио) и Azami (Осака).

Димитър Анакиев е и носител на наградата „Хижа“ на състезанието Genjuan Haibun в Киото. Той също така спечели няколко филмови награди, включително Националната словенска награда за най-добър документален филм.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022.

Димитър Горсов е роден през 1939 г. в с. Долна Липница, обл. Великотърновска. Стихове започва да пише като гимназист. Оттогава датират и първите му публикации в сп. „Родна реч“, Радио София и др.

По-късно е обнародвал свои стихове във вестниците „Пулс“, „Литературен фронт“, „Народна младеж“, в списанията „Септември“, „Пламък“, „Тракия“, в алманасите „Море“, „Струма“, „Простори“ и в други национални и регионални издания.

Автор е на стихосбирките: „Като дъх и ласка“ (1971), „Всичко на света“ (1975), „Крехка вечност“ (1981), „Черните бардове“ (1994), „Мигове като градини“ (2000), „Кафез за феникси“ (2001), „Ранени притежания“ (2003), „Ронливи повеи“ (2004), „С лице в мравуняка“ (2006), „Праг“ (2007).

За първата си книга „Като дъх и ласка“ е получил „Награда за поезия и музика“ (1972, гр. Дългопол). Два пъти е удостояван със „Специална награда за поезия“ на конкурса „Пеньо Пенев“ (гр. Севлиево).

Дълги години е работил като редактор в литературно-художествения алманах „Зорница“ (гр. Габрово).

Член е на Съюза на българските писатели.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022.

Иван Антонов е роден на 19 януари 1950 г. в с. Алеково, община Свищов. Завършил е Строителен техникум гр. Велико Търново и Педагогически институт за учители по учебна практика гр. Ямбол. Работил е като технически ръководител в строителството, началник на строителен район, учител, директор на Дом за деца и юноши и директор на училище. Стихове и разкази печата още като ученик в сп. “Родна реч”.

Публикува в национални и регионални издания, между които сп. “Пламък”, вестниците “Български писател”, “Пулс”, “Новия пулс”, „Словото днес”, различни алманаси и антологии.

Член на Международно творческо сдружение “Сцена на духовността”, гр. Плевен. Превежда поезия от руски език. Издал е книгите с поезия: “Послепис”, “Когато болката узрее”, “Разпятие”, “Надеждата на лудите”, “Почти дете, жена почти”, “Есенният вятър на тъгата”, “Чаша залез”. Под печат е антологичната му книга с преводи и авторски творби “Щедрост”. Има над 15 неиздадени книги.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2022.

Красимира Тодорова Казанджиева е на 17 март 1940 г. Баща ѝ е убит от Народния съд след 1944 г.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър.

Участва във филмите „Неспокоен дом“, „Насрещно движение“, „Юлия Вревская“ и „Салвадор Дали“ и има над 50 театрални роли. Дълги години играе на сцената на Сатиричния театър. Също така участва в сериала „Забранена любов“, където изпълнява ролята на Бонка Цекова.

Дава гласа си за радио пиеси, измежду които „Тайната градина“ на Франсис Бърнет.

Започва да се занимава с озвучаване през 1994 г. след препоръка от актрисата Антония Драгова. От 1999 г. до 2015 г. актрисата е в екипа, който озвучава на български език сериала „Дързост и красота“ за БНТ. Тя дублира Стефани Форестър, Карълайн Спенсър и др.

От 2016 г. участва в театралните постановки на формацията „Актьори със сребро в косите“ и пише поезия за литературен салон „Евгения Марс“.

Член на Български хайку съюз. Нейни хайку са включени в общи публикации с хайку поезия на членове на БХС в брой 4/2020 и брой 4/2021.

В брой 2/2022 е представена със стихосбирката си „Набрах светулки“, 2020 – рецензия и подбор на Павлина Петкова.

Лъчезар Селяшки е роден на 26.09.1949 г. в село Сатовча. Завършил „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършил е и курсове по полски език в същия университет и в Полския институт, София. Работил е като учител и журналист в Благоевград. Защитил е Първа професионално-квалификационна степен. През м. май, 2011 г. е удостоен с отличието „Неофит Рилски”, присъдено от МОМН. Поет, есеист, прозаик, преводач от полски език (главно на поезия).

Автор е на 18 поетически книги, между които „Самотни думи” (1991), „Другият глас” (1998), „Знаци” (1998), „Петдесет стихотворения” (1999), „Неутешима игра”, двуезична – на бълг. и англ. ез. (2004), „Сърцето на камъка” (2007), „Шепа думи”, избрана лирика (2009), „Отломки от Вавилон” (2012), „Съчки в слънцето”, избрани стихотворения (2014), „Inny glos”, избрани стихотворения в превод на полски език (2014).

Автор е и на два сборника с есета, разкази, фрагменти, на една художествено-документална повест и на студията „В поетическия свят на Атанас Далчев”.

Освен това в България досега са издадени 12 книги с поезия и проза в превод на Лъчезар Селяшки от полски език.

Негови творби са публикувани в периодичния печат у нас и в чужбина, в редица алманаси и антологии. Превеждани са на полски (публикации в списанията „Poezja dzisiaj”, „LiryDram”, „Relacje Interpretacje”, „Lublin” и др.), английски, руски, сръбски, литовски.

Сътрудничи със свои преводи от полски език на Международния фестивал „Славянска прегръдка”, Варна.

Участвал е в международни фестивали на поезията в Полша, Литва („Май над Нерис”) и Лондон. Удостоен е с редица национални и международни награди, сред които се открояват: Номинация за националната награда „Атанас Далчев”, Почетен диплом за активна преводаческа работа, Първа награда – „Славянска брошка” и др.

Член е на: СБП, Българския хайку съюз, Славянска литературна и артистична академия и Съюза на преводачите в България.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2022.

Снежана Стамова е родена на 10.06.1967 г. във Варна. Завършила е Английска филология в  СУ, „Св. Климент Охридски“.  Живея в София. Работила е като преподавател, социален асистент, офис-координатор и преводач в България, Кипър и Холандия.

Завършва мастер кyрс за творческо писане през 2015 г. при Кеvin Watt (All poetry & Kevin); американски сайт, в който остава активен член до края на 2019 година.

Ето какво споделя за себе си:

„Интересувам се от музика, (не професионално),  фен съм на творческото готвене, обичам да пътувам и да чета. Чета разностранна литература- езотерика, фантастика, философия, история, поезия разбира се. Любими автори – Блага  Димитрова,  Гриша Трифонов, Борис Христов, Камелия Кондова, Миряна Башева, д-р Димитър Ганчев, Елица Мавродинова, Бояна  Петкова и това са разбира се само част от  дългата поредица достойни имена на творци и вдъхновители.

Нямам  участия в конкурси,  награди или призове.  Имам само лични победи над лични сривове, лични битки и вероятно,  едва когато набрах  богат житейски опит, набрах и куража да споделям поезията си в творчески сайтове. Тя беше е моята терапия, с нея  успявах да трансформирам  болката  от битието си.  Моята поезия е преживяна . Аз  първо обживявам една ситуация, история или лична легенда, а после й давам „втори живот“.

Единствените ми успехи са: 3-то място от топ 10 с „И как ще ме събуди принц след 100 години“, в конкурс на Voubs на тема – Любовно-иронично стихоплетство от 2018г,. и една  номинация за участие в Националният поетичен конкурс „Есенни щурци“ през 2021 г.„

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 2/2022, в който е представена и дебютната й стихосбирка „Отвътре навън“ на изд. gabriell-e-lit.

Таня Иванова Цанова е завършила Унгарската Художествена академия за изящни изкуства в Будапеща със специалност Скулптура през 1981 г. в класа на професор Томаш Виг.

Работи в областта на малката пластика и монументалната скулптура. Членува в Съюза на българските художници, секция Скулптура.
Има десет самостоятелни изложби в областта на скулптурата и малката пластика:
1981 – Самостоятелна изложба – Скулптура, Български културно-информационен център, Будапеща, Унгария
1988 – Скулптури и медали, София
1991 – „Обгорени и вкаменени обекти , с Красимир Цанов, “Раковски” 108, София
1995 – Самостоятелна изложба – Скулптура, Галерия “Шипка” 6, София
2000 – Самостоятелна изложба “Пространства”, Унгарски културен институт, София
2010 – “Нонет”, Малка пластика, мрамор, Софийска филхармония
2016 – „През 4 очи”, Скулптура, съвместно с Красимир Цанов, Живопис, Галерия “Шипка” 6, София
2017- „Двуизмерно-триизмерно”, съвместно с Красимир Цанов, Галерия Сердика
Участвала е и в престижни колективни изложби:
1979 – Международен симпозиум по скулптура от дърво – Надятад, Унгария
1987 -2017 – Национални изложби Скулптура, СБХ “Шипка” 6, София
1990, 1996, 1998 – Биенале на скулптурата за Данте Алигиери, Равена, Италия
1992 – ІІ Биенале на Скулптурната рисунка – Будапеща, Унгария
1992 – Симпозиум “Арт Херо”, Ахтопол
1994 – Международен симпозиум по скулптура “Frankische Strasse der Skulpturen”, Лондорф/ Бамберг, Германия
1997 – Изложба “Данте в България”, Равена, Италия
2000 – Централно-европейски пленер, Тайа, Унгария; Колекция – 2000, Холандия
2002, 2004 – Изложба на българска скулптура в Резиденцията на Американското посолство, София
2007 – ХV Международен симпозиум по скулптура от дърво – Хойер, Дания
2007 – VІІ Международен симпозиум по скулптура от камък –гр.Бруске, Бразилия
2008 –Международен симпозиум по скулптура от дърво – Одензе, Дания
2009 – 100 години от независимостта на България, Галерия “Шипка” 6, София
2010 – ХVІІІ Международен симпозиум по скулптура от дърво – Хойер, Дания
2010 – Международен симпозиум по скулптура – Катамарка, Аржентина
2011 – Салон на изкуствата, Галерия “Шипка” 6, София
2013 – Фестивал на Каменната скулптура – Бристол, Англия, Награда на журито
2013 – Европейски парк на скулптурата – Балатоналмади, Унгария
2015 – Салон на изкуствата, СБХ “Шипка” 6, София
2016 – Национална изложба „Рисунка и малка пластика”, СБХ “Шипка” 6, София
2018- Национална изложба „Алианц-2018”- номинация, СБХ “Шипка” 6, София
Нейни творби са притежание на галерии и частни колекции в Англия, Аржентина, Бразилия, България, Белгия, Германия, Дания, Италия, Норвегия, САЩ, Унгария, Швейцария и др.

Става автор в брой 2/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ чрез статията на Габриела Цанева, в която е представена съвместната изложба на Таня Иванова Цанова и Александра Ивойлова „Душата на дървото“ – поезия, скулптура и живопис.

Тарас Шевченко е роден на 9 март 1814 г. в с. Моринци, Украйна, в семейство на крепостни селяни. Остава без родители на дванайсетгодишна възраст. Работи усилено като пастирче, но също така помага на местния свещеник и учител. Учи изобразително изкуство в родния си край. Неговият помешчик Павел Енелгард го взема като придворен живописец – първо във Вилно, а след това в Санкт Петербург, където прави силно впечатление на елита на изобразителното изкуство в Русия. Големият художник Карл Брюлов откупва свободата му, а Шевченко става негов студент в Художествената академия. Издържа се с гравюри, картини и портрети.

В столицата на Русия и започва своята литературна дейност, като пише предимно на украински език, за което поема редица критики от властта и руските литературни критици. По онова време украинският език не е бил признат като отделен език, а е наричан „малоросийското наречие , или – още по-обидното – „мужицки език“.

Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки. През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, за славянска конфедерация, демокрация и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и наказани за дейността си, включително Шевченко – заради литературните му произведения, писани и издавани на украински език.

Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и пише. Освободен е през 1857 след смъртта на император Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си.

Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен „Южноруски буквар“ за ползване в неделните училища, който печата в 10000 екземпляра на собствени разноски.

Букварът не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, но Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища, които го продават.

Умира през 1861 година в Санкт Петербург, няколко месеца преди отпадането на крепостното право в Русия.

Първите преводи на поезията му на български език са от 60-те години на 19 век, направени от Любен Каравелов и Райко Жинзифов. Те повлияват силно върху тяхното творчество и върху цялата българска възрожденска литература.

Представен в рубриката „На фокус“ в брой 2/2022 с поезия и картини.