Абдул Карим Ал-Ахмад е автор от Сирия. В момента живее в Германия. Пише поезия и разкази, поддържа социални блогове с авторски творби.

Публикувал е свои произведения в международни литературни списания и уебсайтове.

Превеждан е на английски, холандски, италиански и немски език. Печели наградата за най-добър чужд автор на международния конкурс за поезия „Оси ди Сепия“ в Италия.

Става автор в бр. 2/2023 с две стихотворения, които представя в редакцията преведени на английски от ‏‪Catherine Cobham.‬

Атанас Хранов е роден на 11 октомври 1961 г. в Пловдив. Учи в Средно училище по изкуства, Котел (1980). Завършва Художествената академия в София през 1987 г., специалност „Дърворезба“ при проф. Антон Дончев.

Работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Характерни за автора материали са дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция.

Автор е на над 70 самостоятелни изложби, участва в множество общи изложби и кураторски проекти в страната и чужбина.

Осъществява съвместни проекти с поетите Веселин Сариев и Александър Секулов.

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много други музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина.

Живее и работи в Пловдив.

Изложбата му „Гласовете си виждам“ е анонсирана в рубриката „Анонси-онлайн“ в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“

Белин Моллов е роден в Русе на 23 октомври 1946 г. Дипломира се в катедра „Градоустройство“ на Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС) през 1969 г. Има повече от 45-годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Работил е 20 години в КНИПИ „Софпроект“ – Дирекция „Генерален план на София“. Има международна квалификация по териториално и селищно устройство, реги-онално развитие и управление, стратегическо планиране и устойчиво градско развитие. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. Бил е заместник-министър на Министерство на регионалното развитие и благо-устройството, съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към Европейския съюз, съветник на Министъра на регионалното развитие и бла-гоустройството, хоноруван преподавател по специалността „Урбанизъм“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Ръководил е колективи за изработване на нормативна база в областта на устройството на територията и програми за регионално и пространствено развитие, управление на местно и регионално ниво, европейска интеграция и прилагане на Кохезионната политика на ЕС.

Арх. Белин Моллов е бил методически ръководител на редица общински планове за развитие и областни стратегии и модератор на редица обществени форуми. Артист с огромна творческа активност, с вкус към традицията и експеримента, творец и буден гражданин, арх. Белин Моллов е един от утвърдените художници архитекти, с принос в съхраняването на архитектурната памет на България и със средствата на изобразителното изкуство. Многобройни изложби съпътстват целия му професионален път. Предпочитана техника за художника Белин Моллов е акварелът, а предпочитан обект за изобразяване са знакови български къщи и места, както и известни архитектурни забележителности в Испания, Германия, Румъния, Гърция и др.

Представен в бр. 2/2023 с изложбата си „Архитектурно наследство на Севлиево и други общини от РСО „Централна Стара планина“, експонирана в ГХГ-Севлиево.

Димитър Казаков – Нерон е роден на 22.06.1933 в село Царски извор, Търновско.

През 1965 г. завършва специалност „Графика“ при проф. Ефтим Томов във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София.

Още на следващата година, 1966 г. участва в художествени изложби в България и общи в представителни изложби в чужбина. През 1967 г. получава наградата на СБХ за графика.

В творчеството на Димитър Казаков са вплетени фолклорни мотиви, които стават знакови за неговите картини.

Димитър Казаков осъществява 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980 година и тя дава тласък на кариерата му.

Следват десетки прояви по света, при които излага свои произведения в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург.

Негови творби са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувър, Париж и са част от Императорската колекция в Токио.

Заедно с брат си Никола Казаков даряват на музея в Трявна, който се помещава в Славейковото школо, над 500 свои творби – живопис, рисунки върху теракота и фаянс, дървена и каменна пластика.

Умира на 16.01.1992 г. в Божурище.

Представен в рубриката „Паметта на изкуството“ в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“ по повод 90 години от рождението му.

Иван Фьодорович Драч, един от най-големите съвременни украински поети; критик и политик, е роден на 17.10. 1936 г. в с. Телиженци, Киевска област. Завършил е Филологическия факултет на Киевския университет „Тарас Шевченко“ и висшите курсове за сценаристи в Москва.

За дебют на Иван Драч се смята публикуваната през 1961 г. в Киевския лите-ратурен вестник поема-трагедия „Нож в слънцето“. В същото издание е публикувана и известната му поема „Смъртта на Шевченко“.

Първата му стихосбирка, озаглавена „Слънчоглед“, излиза през 1962 г. Следват „Протуберанси на сърцето“ (1965), „Балади от всекидневието“ (1967), „Към изво-рите“ (1972), „Корен и корона“ (1974), „Киевско небе“ (1976), „Слънчев феникс“ (1978), „Американска тетрадка“ (1980), „Сабя и шал“ (1981), „Драматични поеми“ (1982),  „Слънчоглед“ (1983), на поемата „Вишнев вятър“, „Телижинци“ (1985), „Храм на слънцето“ (1988), „Противни строфи“ (2004) и др. Автор е на филмовите сценарии „Каменен кръст“, „Идвам при теб“ и др.

Превежда руски, литовски, полски и др. поети. Носител на Държавната награда за литература на Украйна „Тарас Шевченко“ (1976), Герой на Украйна.

Три пъти е бил депутат във Върховната рада на Украйна. Герой на Украйна (2006). Превеждан на почти всички европейски езици, в САЩ и Бразилия. На български е превеждан от Андрей Германов, Иван Николов, Иван Давидков, Захари Иванов. Негови стихове са публикувани в антологиите на украинската пое-зия у нас „Усмивката на Днепър“ и „Вечерен храм“. На български е издадена кни-гата му „Последната балада“ (2011) в превод на Захари Иванов.

В края на 80-те години Драч се изявява като виден политически активист в Украйна. Като ръководител на киевската организация на Съюза на писателите на Украйна той изигра важна роля в създаването на коалицията, която създаде Народното движение на Украйна (Рух). След това оглавява Рух: самостоятелно от 1989 до 1992 г. и след това съвместно през 1992 г. Той е избран за народен представител през 1990 г. и отново през 1998 г. и 2002 г. Ръководител е на Украинския световен координационен съвет от учредителния му конгрес през 1992 г.

Умира на 19.06.2018 г.

Ето какво казва за него преводачът му на български език Захари Иванов:

„Чета биографията на Иван Драч и изпитвам неудобство.

Той е герой на Украйна. Всъщност е повече от герой… Той е политик с исторически знак в историята на Украйна. Избиран е три пъти за член на Върховния съвет на страната. Не зная дали депутатите, които всеки ден са говорили, спорили и, сигурен съм, са поучавали поета, са си давали сметка, че говорят с космоса.. Аз си давам……..

Словесният изразител на стремежа на украинците към независимост беше Иван Драч.“

Представен в рубриката „На фокус“ в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“.

Илияна Кръстева е родена и израснала в морската столица Варна.

Завършила е ИДНУ в гр. Добрич със специалност начален учител, а след това  СУ „Климент Охридски“ със специалност: „История“.

Живее в старопрестолния Видин. Повече от 25 години е директор на Бреговското средно училище.

Предстои да издаде нова стихосбирка, „На рамо със залеза“, няколко стихотворения от която са представени за публикация в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“ от Венелин Терзиев.

Калия Калъчева е родена през 1986 в София, където живее и работи и до момента.

Тя има магистърска степен по живопис в Националната Художествена Академия в София.

През 2011 печели Наградата за млад Живописец с обещаващо развитие на Фондация „Едмонд Демирджиян“. През 2012 е сред шестимата номинирани творци за наградата МОСТ.

През 2014 Калия спечелва резидентската програма на Сите дез Ар в Париж, Франция. През 2016 печели творческа резиденция в Oberpfälzer Künstlerhaus в Швандорф, Германия. През 2017 печели специално признание в конкурса „Жените в изкуството“, Орландо, Флорида.

Нейни картини са част от колекциите на Центъра за изкуство „Хуго Вутен“, Imago Mundi – колекция Лучано Бенетон, Италия, Национална Художествена Галерия в София и Софийска градска художествена галерия и други.

Изложбата ѝ „Безтегловност“ е анонсирана в рубриката „Анонси – онлайн“ в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“.

Лиляна Петрова Деликирова, с литературен псевдоним Лияна Фероли, е родена на 3 август 1950 г. в село Пастра в полите на Рила. Израсла е в Рилския манастир, учила е до 4 клас в него, работила е в неговия Национален историчиски музей.

Завършила е Институт по културата в Благоевград и културология в Пловдивския университет.

Автор е на три поетични книги: “Адорация” /2000 г./, “Всяко възкръсване” /2004 г./ и “Светловедение” /2006 г./. Сега подготвя монографията си “Културата като култ към светлината”.

В момента работи като PR и завеждащ културно-информационната дейност на Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” в Кърджали.

Хобито й е журналистика. Сътрудничи на местния печат, както и на в. “Хасковска Марица”, в. “Вестник за жената”, в. “Новият пулс”. Повече от 15 години е кореспондент на органа на МОН в. “АзБуки”.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2023.

Петър Стоянов Йончев, с псевдоним Петър Дарковски, е роден е на 12 ноември 1969 г. в с. Раковица, общ. Кула. Завършва Техникума по ветеринарна медицина – Ловеч през 1988 г., след което работи като ветеринарен техник. През 2000 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Богословие“. Няколко години е свещеник, а през 2020 г. записва магистратура в Националната художествена академия – София, специалност „Живопис“.

Първото му участие в обща художествена изложба е през 1998 г. в Третата национална изложба „Пейзаж“ във Видин, а през 1999 г. прави и първите си самостоятелни изложби в Русе и Видин, а през 2001 г. и в София.

Има над 30 участия в колективни тематични изложби в страната и чужбина и близо 20 самостоятелни изложби във Видин /1999, 2000, 2003, 2009 /2/, 2012, 2016, 2017 /2/, София /2001, 2008, 2009/, Русе /1999/, Пловдив /2012, 2016/ и Карлово /2013/.

Негови картини са собственост на много частни колекции и художествени гале-рии в страната, както и в Сърбия, Гер-мания, САЩ, Обединените арабски емирства, Израел и др.

Във фонда на Художествена галерия „Никола Петров“ във Видин се съхранява маслената му картина „Висота в синьо“.

Петър Дарковски е член  на Съюза на българските художници от 2010 г. и неговите представителни дружества във Видин, Пловдив и Плевен и на Международната асоциация на пластичните изкуства. Живее и твори във Видин.

Негови картини са представени в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“ в две публикации на проф. д.н. Венелин Терзиев, посветени на най-новата му самостоятелна изложба „Светове“.

Петър Пацев е роден в град Стара Загора. Завършил е Великотърновския университет със специалност български език, литература и история.

Пише стихове от детско-юношеска възраст. Има издадени осем поетични книги във Велико Търново, където живее, работи и твори.

Негови стихотворения са включвани в различни алманаси, списания, вестници в България, Русия, САЩ, Сърбия.

В Чикаго, САЩ са издавани основно от българската диаспора. Участва в различни срещи с любители на поезията в читалища и училища в областта и в страната. Поезията му включва философска, социална, гражданска, пейзажна, любовна и еротична лирика.

Ето какво казва за себе си:

„Впечатлява ме всичко: красотата в природата, отношенията и чувствата между жената и мъжа, красотата на българката, проблемите в обществото, картини, музикални произведения, снимки и т.н.

За мен поезията е изкуство, което трябва да вълнува човешката душа, понякога да я респектира, но винаги, винаги да я възвисява.“

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 2/2023.

Райко Николов Алексиев, български хуморист, художник, карикатурист, фейлетонист, публицист, издател, е роден на 07.03.1893 г. в Пазарджик в семейство на българи бежанци от Солун.

Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия.

Печата карикатури от ученик (1907). Първата си самостоятелна изложба открива през 1913 г. и до края на годината организира още пет.

Участва в Първата световна война като военен художник.

Редактира през 1917-1918 г. в. „Барабан”, в. „Българан” (заедно с Ал. Божинов и Д. Подвързачов) през 1919 г. , сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана”, в. „Литературен глас”, в. „Зора”, в. „Мир”, в. „Барабан”, в. „Македония”, сп. „Смях”, сп. „Людокос”, сп. „Маска”, вестниците „Аз знам всичко”, „Балканска трибуна”, „Развигор”, „Дневник”, „Слово”, „Рибарски преглед” и др.

През 1923-1924 г. посещава Западна Европа и прекарва година и половина в Австрия, Германия и Италия.

През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение.

От 1932 г. до 08.09.1944 г. издава седмичния сатиричен вестник „Щурец”. През годините негови сътрудници са Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Борис Маковски, Елин Пелин, Симеон Андреев, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Димитър Талев, Ст. Л. Костов, Н. В. Ракитин, Димитър Стойчев, Константин Петканов, Гео Крънзов, Димитър Симидов, Христо Д. Бръзицов, Борис Василев, Иван Фичев, Васил Павурджиев, Иван Генадиев, Димитър Дянков, Змей Горянин, Димитър Д. Стойчев, Димо Сяров, Митко Горчивкин, Дамян Калфов, Звезделин Цонев, Петър Войнски-Китен, Матвей Вълев, Илия Бешков, Стоян Венев, Александър Добринов, Чудомир.

Използва псевдонимите Фра Дяволо, Fra Diavolo, Козирог, Ферибичи (Ферибачи), Гуньо Гъсков, Щурец, Гратис, Мъртва стража, Скитник Перо, Спартакус, Тома Черни.

Няколко пъти е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Подпомага бедстващите си колеги-художници след бомбардировките на София.

Автор на сборниците с хумористични разкази и фейлетони „Жалостиви случки” (1929), „Генчо Завалията” (ч. І-ІІ, 1933-34), „Клюката” (1935), „Хорски уста” (1937), „Хумористична история на българите” (1937) и др.

На 10.09.1944 г. е арестуван. Умира в ареста на 18.11.1944 г., пребит до смърт. През март 1945 г. е осъден посмъртно на смърт от Народния съд.

Реабилитиран е през 1989 г. и творчеството му бавно се завръща в общественото съзнание.

Представен в рубриката „На фокус“ в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“.

Юлий Таков е роден през 1971 г. в София, където живее и работи в момента.

Завършва Националната художествена гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив (1991), както и Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на проф. Николай Майсторов (1995).

Негови картини са излагани в самостоятелни и съвместни изложби. Участва в групови, международни, национални и кураторски експозиции на съвременно изкуство в България, Грузия, Китай, Индия и др.

Носител е на Трета награда в Националната изложба конкурс на фондация „Св. Св. Кирил и Методий” (2004) и на Първа награда за живопис на СБХ на името на Ани Трингова (2000 г).

Изложбата му „Отрязъци“ е анонсирана в рубриката „Анонси – онлайн“ в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“