Веселин Янков Веселинов  – роден на 8 юни 1989 г. в Сливен. Завършва Профилирана хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” в родния си град, където е обявен за литератор на випуск 2003/2008.

Бакалавър по психология, а по-късно и магистър по клинична и консултативна психология. В момента се обучава в докторантска програма на СУ „Св. Климент Охридски”, като негови научни статии са помествани в годишници на университета.

Преподавател по философски цикъл и английски език в София.

Печели I-во място в есеистичното предизвикателство на LoveTheater.bg на тема „Ролята на зрителя в театъра днес” през 2017 г.,  както и голямата награда за социална поезия в десетия национален конкурс на името на Никола Вапцаров за творбата „Лепрозориум”. През 2020 г. е удостоен със специално отличие в конкурса „Млад разказвач”, организиран от Бургаска писателска общност и община Бургас в памет на Атанас Радойнов, за разказа „Азалия“, с трета награда в Международния конкурс за поезия „Лирични гласове” за стихотворението „Надреални светове” (почит към символистите Яворов, Лилиев и Ясенов), с приз за млад автор в Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша”, със специална награда на Съюза на българските писатели за произведението „Натрапчиво” в Шестото издание на литературния конкурс за студенти „Георги Черняков”, както и с Първо място в раздел „Поезия” в конкурса на община Сухиндол „Яна Язова – Христо Смирненски” за лиричното творение „Нощ”.

Почетен е за отлично представяне с есето си „Защо съм учител” от Издателска група „Просвета” и с трета награда в конкурса за учители (категория поезия), посветен на 86-ата годишнина от рождението на Дамян Дамянов „Когато си най-тъжен, най-злочест…”.

Той е сред петте номинирани в шестия национален конкурс за млади поети „Георги Давидов” – Шабла и сред участниците в Майски срещи на славянските творци „Свято слово 2021” в Бургас. През същата година става първи в поетичните конкурси „Усещане за любов” със „Съмва се” и „Ева” с „Тя” и трети в „Хоризонти на любовта” с „Вечно разминаване” и „В полите на Витоша” с „Да съм”. Получава и три II награди за поезия: в 43-о издание на Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев” в Шумен, в национален конкурс за студенти „Словото и диалогът” във Велико Търново и в Национален литературен конкурс за непубликувана поезия за деца „Стоян Дринов” в Панагюрище.

Лауреат е в Петнадесетия национален конкурс на Фондация „Св. Климент Охридски” с творбата си „Училище за поети” и в поетичния конкурс „България започва от сърцето” на Съюза на българските творци и съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Публикува в списанията за литература и изкуство „Кула” и „Нова социална поезия”, вестниците „Музи в залива”, „Teen`s paper” и „Литературен глас”, електронните пространства „Отвъд кориците”, „Литературен свят”, tetradkata.com, „България без край” и „Литературен клуб”, както и в алманасите „Огнище”, „Изкуство по време на пандемия”, „Лято след пандемия” и „Свято слово”.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.

Денис Миланов е роден на 07.05.2002.

Завършил е Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ през 2021 г., като понастоящем е студент в Американския университет в Благоевград.

Редеактор и създател на сайта на списание „paradigma (една нова страница)“, издание на ученици в СМГ.

Публикувал е в списание „Българска наука“ теоретични трудове. Има задълбочен интерес към науките и изкуствата и това, което ги свързва, а именно философията.

В брой 1/2021 на сп. „Картини с думи и багри“, в рубриката „Гостува ни“ са публикувани творби на автори от списание „paradigma (една нова страница)“, сред които и есе на Денис Миланов, а от брой 2/2021 той става автор на „Картини с думи и багри“ в рубриката „Философия и общество“ с теоретичното есе „Критика на „етиката“ на /не/света и неговите /не/идеи“.

Десислава Съботинова Стоянова – liulina е родена на 16.09.1978 г. в гр. Сандански, живее в София от четири годишна.

Пише от дете, но започва да публикува за първи път в интернет пространството през 2004 година. Има награди от литературни конкурси за свои разкази. Две от наградите са от конкурса „Състояние на полет“, организиран от  „Скайномад“ и общината в град Сопот. В сайт https://hulite.net/ има публикувани повече от петстотин произведения и там използва псевдоним  liulina. Има три участия в „Джобен фестивал“, който се организира всяка година през сезоните пролет и есен в ателие „Пластелин“  в гр. София, където представя свои стихове за есента, разкази за жената и съвместни проекти.

Има отпечатана и издадена самостоятелно книга с разкази със заглавие „ Теоретична мултивселена“, както и няколко произведения, включени в Алманах „Хумор и сатира“ 2021 година, издаден от издателство „Буквите“, няколко апеви в „Първа антология на българската апева“, няколко стихотворения в трети национален алманах „Всичко е любов“, издаден от Мария Герасова, председател на Съюз „Духовно възраждане България“ – гр. Пловдив , две стихотворения в сборника „Език май роден мил, в себе си магия скрил“ на издателство „Лунна светлина-13“ и няколко произведения в алманах „Под лъчите на слънцето“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.

Йин Сияоюан (Yīn Xiǎoyuán, „殷晓媛“ на китайски) е авангарден, епичен поет, както и многожанров и многоезичен писател.

Завършила е Пекинския университет за международни изследвания. Член е на Китайската асоциация на писателите, Китайската асоциация на преводачите и Китайския институт за поезия. Автор на 11 книги, включително 5 поетични антологии и 6 преводни книги.

Йин Сияоюан е основател на Енциклопедичната поетична школа (ок. 2007 г.) и инициатор на Хермафродитното писателско движение, като е и главен съставител на Декларация за хермафродитно писане.

По повод 10-та и 12-та годишнина на движението става редактор и визуален дизайнер на „Енциклопедична поетична школа”, специално издание за 10-та годишнина и на „Поезия и фотография – албум с ръкописи“ и „Годишник за 2020 г. – Поезия и фотография “, луксозна версия за 2020 г., „Поезия и фотография с текст“ и „Химн на поезията 2020 “: CD албум на Международния фестивал на поезията онлайн“.

Ръководител е на „Енциклопедична поетична школа за творческо писане и интегрирана художествена работилница“, членове на която са поети, писатели, драматурзи, музиканти и художници по визуална/инсталация/фотография/калиграфия.

Енциклопедичната поетична школа е нова тенденция в съвременната китайска поезия, а нейната основателка вече е написала 18 епоса и 24 тома енциклопедични стихотворения.

Произведенията й са написани на китайски, английски, японски, немски и френски и са преведени на френски, немски, испански, италиански, шведски, португалски, арабски, ирландски, галисийски, финландски, румънски, гръцки, естонски, руски, бенгалски, иврит, македонски , турски, български, японски и албански, и публикувани в Китай и в чужбина.

Тя си сътрудничи с повече от 150 съвременни поети в САЩ, Великобритания, Швеция, Ирландия, Австралия, Испания, Португалия, Русия, Германия, Франция, Финландия, Канада, Аржентина, Япония, Индия, Естония, Куба, Хондурас, Колумбия, Чили, България , Боливия и Еквадор и др.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.

Марин-Константин Палатов е роден на 04.05.2002 в София.

Завършил е Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ през 2021 г. Понастоящем е студент в Политехническия университет в Милано.

Преди да се захване с осъществяване на собствената си идея – списание „paradigma (една нова страница)“, е редактор на ученически вестник, също издание на ученици от СМГ.

Отличен е в конкурси за творческо писане. Има задълбочен интерес към изкуството, независимо дали става въпрос за изобразително изкуство, за музиката или поезията.

Негова творба е включена в рубриката „Гостува ни“ на брой 2/2021 на сп. „Картини с думи и багри“, в която е представено списание „paradigma (една нова страница)“.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.

Милена Френкева е д-р по социална психология и позитивен психотерапевт.

Пише поезия от детските си години. Издала е 4 стихосбирки „Кръговрат“, „Научи ме да летя“, „Денят е нацъфтял като мушкато“ и „Пролетно огледало“ /представена с рецензия на Иван Селановски в брой 4/2019 на списанието/.

Спечелила е 1 награда в конкурса „С Ботев в сърцата“ през 2021 г. при НЧ „Христо Ботев — 1879“ Козлодуй със стихотворението „Обичам Ботев“ и 1 награда от Втори национален конкурс „Асен Разцветников“ „С пламъка на родолюбието“ 2021 г. със стихотворението „Тиха любов“.

Публикува стихове в електронните сайтове Откровения, Буквите и Hulite.net. и в. Литературно земеделско знаме.

Член на „Съюза на писателите земеделци“. Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.

Мира Дулевска понастоящем учи в Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“. Победителка е в конкурса на списание „paradigma (една нова страница)“ от лятото на 2021 г. за разказ.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021 с наградения в конкурса разказ.

Павлина Якимова Петкова е родена на 13 март 1964 г. Живее в гр. Бяла, Русенско, а работи в гр. Борово.

Пише лирика, проза, есета, афоризми, хайку, хайбуни, рецензии. Нейни публикации са помествани в редица вестници, както и в периодичния печат, в алманаси и антологии. Книги на Петкова се намират в редица читалища в страната, както и в библиотеките на българските училища в Кеймбрич, Великобритания; Ларнака, Кипър и др.

Носител е на грамоти и отличия от литературни конкурси за поезия и хайку.

Издадени книги: “С крилете на птица” /2001/- поезия; “Между изгреви и залези” /2009/- поезия и хайку; “Паяжина от лъчи” /2010/ – /двустранно издание с Иван Северняшки/ – поезия; „Кръговрат на чувствата” /2011/ -поезия и хайку; „Душата ми е клада” /2014/ – поезия; „Тайнопис по небето” /2015/ – хайку; „Волтова дъга” /2016/ – sms -поезия; „Знак за жена” /2016/ – поезия; „Приятелство между редовете” /2017/ – проза; „Обичаме те, Юлия” /2017/ – проза; „През сезони и дни” /2018/ – хайбуни; „Спасени думи” /2018/ – хайку, „Сълзи по клепачите“ /2019/ – поезия, „Река многоцветна /2021/ – хайбуни и импресии.

Член е на Конфедерацията на българските писатели и председател на КБП – Бяла. Председател е и на литературната група „Хайде де” при НЧ „Трудолюбие – 1884″ – гр. Бяла. Членува в Литературна група към Военен клуб „Н. Вапцаров” – гр. В.Търново и „Сцена на духовността” – гр. Плевен.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021.

Рамела Бохосян-Стоянова е родена и живее в град Пловдив.

Завършва специалност „Българска филология“ във ВТУ’ ‘Св. Св. Кирил и Методий“. Дългогодишен учител по Български език и литература в горен курс.

Пише стихове от студентските години, но активно се занимава с поезия от 2014 г. Има издадени четири стихосбирки – “Две ноти светлина“ (2016 г.), „Разлистваш душата ми“ (2017 г.), „За да съмне“ (2018 г.) и „За да ни има“ (2020 г.) с редактор Елена Диварова.

Членува в Дружеството на пловдивските писатели, Литературен кръг „Метафора“ и в Управителния съвет към читалище “Възраждане“ – Старинен Пловдив. Нещатен сътрудник на БНР, Програма „Христо Ботев“ от 2013 до 2016 г.

Става автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2021 г.

Стефан Стамов е роден е на 20 септември 1920 г. в с. Златосел, близо до Пловдив.

Завършва гимназия в Пловдив. Следва Световна търговия във Виена. През лятото на 1944 г. получава призовка за мобилизация и макар да е могъл да не се отзове, студентът става войник, за да докаже принадлежността си към Родината. Участва в двете фази на Втората световна война. Мирът го заварва в Унгария, връща се във Виена, но не остава там, защото счита, че е нужен на България. Новият режим не му позволява да напусне страната и той продължава образованието си в София.

През 1947 г. става част от организираното студентско движение, насочено против настъпващата комунистическа диктатура и е един от основателите на Селска армия на свободата. За тази своя дейност през 1948 г. е осъден на десет години затвор, но не престава да се нарича „Свободен човек“. Във връзка със събитията в Чехословакия, през 1968 г. е интерниран за 5 г. в с. Абрит, Добричко.

Поезията му е родена от болката; стиховете му са творени в карцерите и единочките на затворите, запаметявани, скътвани дълбоко в душата и отново раждани, за да достигнат до своите читатели години по-късно. Автор е на стихосбирките „Окована младост“, „Обич и гняв“, на повестта „Йохана“, както и на десетки стихотворения, публикувани в периодичния печат, както и в сборника „Вик от каторгата“.

Представен е със свои стихове в рубриката „В паметта ни“ на брой 3/2021 г. на сп. „Картини с думи и багри“.

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. в Червена вода, Русе. Завършва гимназия „Баба Тонка“ през 1954 г. а през 1959 г. – журналистика в Софийския университет. Учи два семестъра право, след което заминава за Москва, където завършва драматургия в Московския киноинститут през 1965 г.

Поет, драматург, писател – автор на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.

Неговите творби са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му, най-известни сред които „Последната нощ на Сократ“ и „Другата смърт на Жанна д`Арк“, са играни в повече от 200 театри в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.

В брой 3/2021 на сп. „Картини с думи и багри“ е представен в рубриката „На фокус“ по повод 85-тата му годишнина.