Автори брой 3/2023 (20)



АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ


АННА ФЕРИЕРО


БИЛАЛ ЛАЙПАНОВ

Билал Лайпанов

Билал Лайпанов е роден на 12.04.1955 г. в село Кок-Сай, република Киргизстан. По националност е карачаевец.

Завършва Литературния институт в Москва (1984) и специалния факултет ИСАА при МГУ (1993).

Публикува от 1970 г. Първата му книга е издадена през 1981 г. Член на Съюза на писателите на СССР (1988) и член на Съюза на журналистите на СССР (1988).

От 1990 г. живее в емиграция. Отговорен секретар на Съюза на карачаевските писатели (1993). В 1993-1998 г. излизат Събрани съчинения в 10 тома на карачаевски език, а през 1993-1996 г. – Съчинения в три тома на руски език.

Автор на стихове, драми, повести, романи, стихопрози, публицистика, изследвания. Превежда на карачаевски език „Хамлет“ на Шекспир, „Малките трагедии“ на Пушкин и др.

Почетен доктор на КЧГУ (2002). Народен поет на КЧР (2003). Почетен академик от Международната Тюркска академия (2004). Член на Съюза на писателите на Норвегия (2004).

През 2006 г. по инициатива на Чингиз Айтматов, Карачаево-Черкезкият Държавен Университет издига кандидатурата му за Нобелова награда за литература. Негови творби са превеждани на турски, норвежки и др. езици.

В лични разговори твърди, че балкаро-карачаевците и българите са родствени народи.

Представен за публикуване в бр. 3/2023 на сп. „Картини с думи и багри“ от проф. Цонка Великова


ВАЛЕНТИН БАРОВ


ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ


ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА


ГАЛИНА РОЗОРА

Галина Розора е бежанка от Украйна, която живее в София и изучава български език.

Преподавателката й Невена Лилова казва за нея: „Галина навърши току-що 73, била учителка по математика в Киев. Водила е и курсове по компютърна грамотност. Страстна туристка.“

Представена в бр. 3/2023 на сп. „Картини с думи и багри“ с есето „Черни връх“, написано на български език.


ДЕЙВИД ГЕОРГИЕВ

Дейвид Георгиев

Дейвид Георгиев е роден на 21.01.2004 г., в град Исперих. Завършва Национално училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов” в град Русе със специалност поп и джаз пеене. Увлича се по творческото писане и твори в много литературни жанрове.

Има блог-страница, в която качва есета и лични размисли по социални теми: https://georgieffspoetry.blogspot.com/

Занимава се с музика от съвсем малък.

Отскоро участва във вокално акапелно трио, което убедително стъпва на сцената. Обича да снима и да описва природата около себе си.

Първото си стихотворение пише на 8 години – “Жълтите поля”, в което описва труда на хората на село. С него печели Първо място в ученически конкурс. От 2020 година започва да твори активно.

Печели Голямата награда за журналистика „Стоян Михайловски“ 2020. Участва в национален ученически конкурс за рецитиране и печели Първа награда за съвременна поезия 2022. Озвучава с гласа си пиеса „Тези вълшебства в живота къде са?“. През 2022 печели Трета награда за журналистика „Стоян Михайловски”. През 2023 той е най-младият участник в национален конкурс за любовно хайку в месеца на любовта, където печели Първа награда.

Партнира си с научното списание НАУКА БГ, като пише седем научни статии и взима интервю от професор по приложна математика и статистика.

Печели Първа награда за поезия – „Пробуждане“ 2023, участва в Национален конкурс за танка поезия.

Преди месец печели Първо място и Специалната награда (участие в експедиция „По обратния път на дедите ни“ в Република Турция), на Националния конкурс „Завръщане към корените“ за есе 2023.

Има множество участия в национални и международни певчески конкурси, участие в радио Русе.

Пише сценарии и текстове за песни, кратки разкази и проза.

През април тази година издава стихосбирката си “Любовни писма”. Пише и първата си книга – “Плажът под смокиновата сянка”.

Приет е първи курс бакалавър по Медии и журналистика в УНСС, град София и ще започне да се обучава тази година

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 3/2023.


ДРАГАН РИСТИЧ

Драган Й. Ристич (1948, Ниш) е преводач на художествена литература, писател, поет, сатирик, съставител на антологии и редактор.

Пише разкази, афоризми, поезия, есета, танка и хайку поезия.

От 1996 г. е главен редактор на „Хайку новини“.

Негови хайку са преведени на 18 езика и има 93 награди, а разказите му – на немски, български и македонски.

Член е на UKS (Асоциация на писателите на Сърбия) и UKPS (Асоциация на литературните преводачи на Сърбия), DHG (Немско хайку общество), WHA (Световна хайку асоциация), UHTS (Обединено дружество на хайку и танка), Общество на Художници „Слава“ Ниш, беше председател на Дружеството на писателите и литературните преводачи в Ниш.

Освен три книги с преводи на немски автори (Бертолт Брехт, Елиас Канети, Ерих Фрид) и осем книги с преводи на хайку поезия от сръбски автори на немски, той редактира няколко книги и антологии, автор е на три книги с афоризми, една книга на поезия, първата книга с танки на сръбски, дванадесет книги с хайку поезия, две книги в съавторство и пет самостоятелни книги с разкази.

Член е на журито на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, организиран за първи път през 2023 г. от издателство gabriell-e-lit и поетична група „Българско съвременно хайку и танка“.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 3/2023.


ДОБРИНА СИМОВА


ИКУЙО ЙОШИМУРА


ИЛИЯНА КРЪСТЕВА


ЙОРДАН ЙОРДАНОВ


ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА


МАРИЯ ДИМИТРОВА

Мария Димитрова

Мария Димитрова e родена в град Кърджали през 1967 година. През 1990 г. завършва Руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Работи в регионални вестници в родния си град, където публикува статии, поезия и проза. Публикува свои творби в сайта „Откровения“.

Автор е на стихосбирките „Клоунът не ме обича“ /1995/ и „Междувремие“ /2000/.

Участва в първото издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, организирано от издателство gabriell-e-lit и поетична група „Българско съвременно хайку и танка“, като печели отличие на цялостно представяне, първо място в раздел „Танка проза“ и трето място в раздел „Ренсаку“. Конкурсните творби са публикувани в бр. 2/2023 на сп. „Картини с думи и багри“.

Става автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 3/2023.


НАДЕЖДА БОНЕВА


ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ

Пламен Георгиев

Пламен Владимиров Георгиев е роден на 09.02.1957 г. в град Кюстендил.

Автор e на две книги със сатирични диалози – „Керванът си върви” (2006), „Кучетата си лаят” (2010) и една с афоризми – „Афоризми от ясно небе” (2011).

Сътрудничи на вестник „24 часа” в рубриката „Малкият Иванчо” от 1996 г. Пише също така за вестник „Трета възраст”, „Стършел”, „Словото днес” и други.

Рисува и карикатури. През 2004 г. спечелва почетна награда на фестивал на карикатурата в Южна Корея.

Живее в град София.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 3/2023.


ПЛАНИМИР ПЕТРОВ


РАДИ СТЕФАНОВ


РЕНИ ВАСЕВА


РОСИЦА КОПУКОВА


ОЛЕНА МАТИЖЕВА

Олена Матижева е бежанка от Украйна, която живее в София и изучава български език.

Преподавателката й Невена Лилова казва за нея: „Олена рисува с акварел, изрязва, обича концерти, учила е китара и танц. От Харков, на средна възраст. По професия – администратор.“

Представена в бр. 3/2023 на сп. „Картини с думи и багри“ с есето „Среща в градината“, написано на български език.


СВИТЛАНА САМАРСКАЯ


СТАНИМИРА ГЕОРГИЕВА

Станимира Георгиева е поет; белетрист; есеист, на 31 г., от град София.

Творец с дълъг творчески период на създаване и публикуване на авторски литературни текстове. Първите ѝ публикации са в сп. „Родна реч“. По-късно нейни импресии са публикувани във в. „Дума“.

Автор е на три поетични книги „Лирично огледало“, „Кристалите на моята душа“ и Пролетни нощи“, както и на проектите с приказки „Чувствени светове“ и „Медиумът“.

Има проекти и в областта на изобразителното изкуство, по- специално графика. Подготвя рисунки на тема Лилии.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 3/2023.


СТОЯН МИХАЙЛОВ


ТОДОР БИЛЧЕВ


ТУКО РАМИРЕЗ

Туко Рамирез е литературен псевдоним на Румен Узунов,

роден през 1960 г. в град Горна Оряховица.

Завършил е Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”. 20 години работи в системата на военноморските сили като специалист по радиоелектроника. 

Занимава се с илюстрации на книги, демотиватори и фотошоп.

Публикува свои творби в „Стършел”, „Трета възраст”, „Афера”, „ПАН.бг”, “Литература и изкуство”, „24 часа”, „Морски вестник”, негови сатирични миниатюри се четат и по БНР – „Хоризонт”. 

През 2017 година печели 3-та награда на 10-тия Национален конкурс за хумор и сатира в град Кубрат.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от бр. 3/2023.


ХРИСТИНА ВЪЧЕВА


ХРИСТО ИВАНОВ