Георги Пинчев е български политик, филолог, педагог и журналист, представен в рубриката „На фокус“ в брой 4/2020 на списание „Картини с думи и багри“. Роден е на 15 март 1938 г. в с. Малево, Хасковско, умира на 9 декември 2020 г. в Хасково.

Съден като малолетен по Закона за забрана и разтуряне на БЗНС „Никола Петков“. Депутат в 37-то, 38-то и 40-то ОНС, дългогодишен главен секретар на БЗНС и главен редактор на в. „Земеделско знаме“.

Калин Емилов Николов е български художник. Роден е в София през 1956 г. Работи в областите на графиката, карикатурата, илюстрацията и изкуствознанието.

Завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София през 1983 г., специалност „Графика и графични технологии“. Паралелно учи при художника Борис Димовски.

Илюстрирал е книги на Радой Ралин („Ще дойде детето“, 1979), Йордан Радичков („Скитащи думи“, 2003), Атанас Далчев („Писма“, 2006), Емил Измирлиев(„Птица ли е като птица“, 2003, „Бандитската топлофикация“, 2010) и други.

Мая Данева е родена в град Ямбол. Завършила е информатика в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация и ѝ е присъдена научната степен „доктор по информатика“. Работи като IT-консултант и като университетски преподавател по бизнес-информатика. Пише от 8-годишна; публикувала е в периода 1978-1981г. След творческо прекъсване от близо 35 години, се връща отново към поезията. Голяма част от стиховете ѝ са тристишия в стил хайку и сенрю.

През лятото на 2020, тя приема 100-дневното предизвикателсво на Йосу Бусон, с което се ангажира в рамките на 100 последователни дни да пише ежедневно по поне 10 хайку. Текстовете от този творчески процес са публикувани на английски в World Haiku  Review, Canada Haiku Review, Frogpond, Presence, Wales Haiku Journal, Time Haiku, The Zen Space, First Literary Review-East, Cicada’s Cry, и FreeXpresSion, както и на немски в списанията Sommergras, Lotosbluete и Chrysanthemum. Член е на Немското хайку дружество (DHG).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 4/2020.

Огнян Балканджиев е роден през 1957 г. в Русе.
От 1990 г. до днес е художник на вестник ,,Утро”.
От 1990 до2007 г. художник в ИК ,, Парнас”, а от 2007 сценограф в куклен театър ,,Камила”.
С Дружеството на свободните художници представя изложби в Италия , Великобритания, САЩ , Франция , Германия.
У нас има десетки самостоятелни изложби и илюстрирани книги.

Негови илюстрации към книгата за деца на Надежда Радева „Прасчо“ са публикувани в списание „Картини с думи и багри“ брой 4/2019 и брой 3/2020. Негови картини, подбрани от Надежда Радева, са представени в рубриката „Гостува ни; Гастрол“ на брой 4/2020 като част от представянето на румънската поетеса Дуня Паланджеану.

Стоян Михайлов е роден на 5 април 1940 година в близкото до Търговище село Лиляк. Пра-пра внук е на поборника Панайот Хитов.

Средното си образование завършва в Търговище, а висше в Софийския университет „Кл. Охридски”.

Пише от ученическите си години и казармата. Твори поезия –

за деца и възрастни, хайку и афоризми. Издал е досега 10 стихосбирки, съавтор на много сборници и публикации на местно и национално ниво. Поддържа блог в интернет с над 300 постинги и хиляди прочити. Редовен участник в седмичното предаване на радио София

„Законите на Мърфи”. Мърфолог на страната за м. декември 2017. Участник в много литературни конкурси – международни и национални. Два пъти носител на първа награда в конкурса „Изящното перо” – Салон за българска култура и духовност Чикаго,САЩ през 2017 и 2019 год. Трето място от Международния конкурс „Небесни Меридиани 2018” – Израел. В Първия национален конкурс „Да научим децата да четат отново” – Гоце Делчев печели специалната награда. Първо място за поезия в Националния конкурс на в. „Десант“ – „Славянска просвета и култура”. През 2018 година печели бронзов медал от раздел поезия в Национален конкурс „140 години от Осв. на България от турско робство”.

Победител в X Национален конкурс „Моето синьо лято” за стихове в 10 реда.

Съавтор в X и ХII юбилейни алманаси „Нова българска литература – поезия”, 2018 и 2020, както и алманах за поезия „Романтика, 2020”.

Ревностен участник в издателските къщи ЖАЖДА” – Сливен, „МАТАДОР”- Добрич, „Литература и Общество” – Варна. Член е на ЛИН – в. „Кръжец“ на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 4/2020.

Проф. Цонка Великова е завършила Актьорско майсторство и Основи на сценичното движение в Националната театрална академия “Кръстю Сарафов”-София. Специализира в Държавен институт за театрално изкуство-Москва. От 1980 г. преподава във Вокалния факултет на Национална музикална академия “Панчо Владигеров” София.

Професор по Основи на сценичното движение. Създател на методиката и програмата, по която се изгражда пластичното възпитание на оперния артист в Национална музикална академия.

Професор Великова е втор на множество статии с различна театрална проблематика и две научни книги: „Пластиката – елемент на музикално-сценичното изкуство в оперния театър“ и „Преди голямата сцена“.

Автор и на книги с поезия: “Цунами”, “Унисон”, “Защото”, “Канара”, “Вятъра”, „Защото“, „Свитъци на приДомната дама”. Автор е и на текстове за камерни песни от композиторката доц. Благовеста Константинова.

Цоньо Неделкин е роден на 16 ноември 1930 г. в село Галиче, Оряховско, област Враца. Завършил е специалност география в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1956 г. във връзка с унгарските събития е изключен от Университета, но през следващата година е възстановен. Тридесет години работи като учител в град Копривщица, и е прочут сред обществеността с тънкия си хумор. Пенсионира се като директор на СОУ „Любен Каравелов“.

Първото му стихотворение, излязло през 1945 г., е озаглавено „В ливадите“ и е отпечатано във вестник „Нов живот“.

Публикувал е свои творби в някои регионални и национални вестници и списания, като „Литературен форум“, „Народна култура“, „Пулс“, „Стършел“, „Български воин“, „Здраве“, „Жената днес“, „Читалище“ и е сътрудник на „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „Вечерни новини“, „Софийска правда“, „Учителско дело“, „Трудово дело“, „Отечествен фронт“, „Труд“, а след промените през 1989 г. в „Трета възраст“, „Камбана“ – Пирдоп, „Вселена“ – Монтана, „Зов“ – Враца, „Слово плюс“ – Враца, в списанията „Здраве“, „Отечество“, „Семейство и училище“, „География“ и др. Участвал е в литературни сборници, включително сборника „Детелина“ (2 том), издание на СПЗ. Печели национални литературни конкурси, като негови произведения са използвани от Българското национално радио.

Член е на Съюза на писателите-земеделци в България.

На 24 април 2007 година Цоньо Неделкин е обявен за почетен гражданин на град Копривщица.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2020.