Антонио Копола (Antonio Coppola) е роден в Скафати, (Кампания, Южна Италия) на 25 януари 1948 година, където живее и днес. Преподавал е италиански и френски език до 2006 г.

През 2020 публикува първия си роман, „Благодатното селце“, който се радва на голям успех сред читателите и литературната критика. Първото издание бързо се изчерпва и излиза второ. Под печат е и следващата му книга – „Завръщане в селцето“.

Представен от преводача си на български език Контадин Кременски в брой 4/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ с откъс от дебютния му роман, „Благодатното селце“.

Ваня Неделчева Йорданова е на 33 г., от град София. По образование и професия е учител, а по душа поет. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски” с бакалавърска степен по Испанска филология и магистърска степен „Културен туризъм”.

През 2020 г. нейни стихове са публикувани в Алманах за литература и изкуство ”Огнище” към НЧ „Н. Вапцаров – 1866” –   Благоевград, а през 2022 г. участва в конкурс за литературен анализ върху избрана фотография „Снимките говорят“, на който е номинирана сред 20-те най-добри произведения. Фотографиите бяха на актьора и фотограф Владимир Карамазов.

Участва в национални и международни литературни конкурси. Нейни произведения са публикувани в сборник „Лято мое, остани” на издателство Лунна светлина 13, гр. София, както в Алманасите на издателство „Буквите” – „Нова българска литература. Поезия 2022” и „Проза 2022″.

Носител е на първа награда за разказ на Националния литературен конкурс „Яна Язова”, 2022 г, гр. Лом

Автор е на стихосбирката „Рисувам мечти“, 2021 г.

 Публикува стиове и в сайта за лично творчество „Откровения” под псевдоним Juana, както и в лична творческа страница във Фейсбук.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2022.

Данаил Антонов, известен повече с литературния си псевдоним Danny Diester е на 45 години и е роден в град Ловеч.

Пише различни текстове още от учиническите си години.

Има над 2000 творби с поезия и проза. Публикува ги в сайта „Откровения“ и в социалната си страница в интернет.

Представен в брой 4/2022 на сп. „Картини с думи и багри“ със статия за творчеството му на Венелин Терзиев.

Добрина Симова е родена в гр. Угърчин, завършва ПМГ „Ю. Гагарин“ в Ловеч и БФ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Работи като учител и журналист. Живее в София.

Публикувала е стихотворения в централни издания: Пулс, Нар. младеж, Труд, Аз буки, Луд труд, Стършел, Пардон, списанията: Пламък, Мизия, Дружба, Матадор; в лит. сб-ци: Учители творци, Светулки в тунел, SMS – поези/НДК/; Великден по време на пандемия, Лято мое, остани! Нашите деца – грейнали слънца, Това е есента – вълшебница добра /Изд. “ Лунна светлина – 13″- 2021/22; Сборник за деца – Истинските неща – 2022 на изд. Многоточие – М; в алманасите: Хумор и сатира – 2021,22, Поезия – 2021/22 Романтика – 2022, Гайтани вежди, снага топола – 2022, Детски истории – 2022, Проза-2022 /Буквите,Нова българска литература/; Светопис – 2021/22; Мостове – 2020/21/22; Вяра – 2021; Под лъчите на слънцето /КБП/ – 2021/22; Огоста – 2022; в антологии: Летящо гнездо, Първа и Втора антология на българската апева – 2020/21 и други.

Стиховете й са преведени на руски език, четени са по БНР. Носител е на Грамота от МКНП за принос в образ. дело; на Грамота за отлично представяне от Втори нац к-с „Асен Разцветников“; на четири Грамоти и две Поощрителни награди от изд. „Лунна светлина 13“; на Грамота и ІІІ награда от Международен к-с „Свободен дух“; на Благодарствена Грамота, на Сребърна и Златна диплома за участие в двете Антологии на бълг. апева, на Грамота от Национален онлайн конкурс “ 24 май – Магията на буквите“; на Грамота – Писател дарител – 2021 и на Грамота – Четен поет – 2022 в Столична библиотека, на Грамота от Лит. конкурс за разказ на тема „Напаст божия в ХХІ век“, на Грамота за отлично представяне от Първия нац.лит. к-с „Пролетна магия“ 2022, носител е на Специалната награда от VІІ Международен поетичен конкус „И във златна есен със любов и песен“.

Член е на СНБП, на КБП, на Лит. клуб „Български писател“.

Авторка е на 11 книги: „Преглътнат живот“ – стихотворения, 1991 г.; „Любов без подслушване“ – лирика, 1992 г.; „Само 5 % свобода“ – сатирична стихопроза, 1992 г.; „Другата любов“ – лирика, 1993 г.; „Очи за спомен“ – лирика, 1994 г.; „Каймак от мръсници“ – сатира, 1997 г.; „Да ме чака светкавица“ – любовна лирика, 2007 г.; „Празна вилица“ – сатира, 2020 г.; „Магнитна връзка“ – любовна лирика, 2021 г.; „Дъга за вечеря“ – апеви, 2022 г. „Разплаканата череша“ – разкази за деца, 2022 г.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2022.

Звезделина Гечева е родена през 1974 г. в град Кърджали.

Завършила е магистърска специалност Българска филология в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” – гр. Пловдив. Има Професионалноквалификационна степен – трета степен от Софийски университет “Св. Климент Охридски” – гр. София, Департамент за информация и усъвършенстване на учители.

Работи в СУ „Отец Паисий“ с природо-математическа насоченост – град Кърджали като старши учител.

Ето какво казва за себе си: „Едно от най-прекрасните неща в живота е взаимното вдъхновение, което получавам, знаейки, че има някой, който вярва в мен и в когото аз вярвам…

Мечтая, наблюдавам, виждам, струпвам звезден прах, преброждам пътища, премествам планини, карам ги да идват при мен (или аз отивам при тях), уча се, търся, надявам се вдъхновявам, размествам изпречили се спънки и камъни, за да сторя място на чудесата и… пиша! Само така мога да създавам своите малки, но светли и усмихнати дни, сезони, светове… Всеки ден!“

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2022 с репортаж за премиерата на две книги на Христина Въчева в гр. Кърджали.

Ирина Александрова е родена в гр. Айтос. Завършила е руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Работила е една година като учителка, две – като библиотекарка, а по-нататък животът й се свързва с журналистиката – в. „Кооперативно село“, сп. „Богат – беден“, зам. главен редактор на списание „Гала“.

Авторка е на сценария на телевизионния филм „Кораби тръгват“.

Редактор е на много книги и алманаси. Нейни творби са включени в много алманаси и в антологиите „Български поетеси – избрано“, „Сто години любов“ и „Колко още те обичам“.

Носителка е на много награди за журналистика и поезия. Печели анонимния републикански конкурс за поезия през 1985 год. През 2003 год. е класирана на трето място в конкурс за интимна лирика по Интернет. Удостоена е с наградата на ССПБ „Народни Будители“. През 2001 год. получава грамота и плакет от Министерството на културата за принос в българската култура.

Била е член и първи заместник председател на Управителния съвет на Съюза на свободните писатели в България; една от основателките на женския литературен салон „Евгения Марс“.

Автор е на стихосбирките „Циганско лято“, „Следобед в рая“, „Белег от крило“, „Танатос, отвори!“, „Зад пред паравана“, „Фантомна детелина“, „Безвъздушно“, „Концерт за глухонеми“, „Гласове от палитрата“ и „Куфар с облаци“ и на романите за деца „Приключенията на Лана“ и повестта „Защо?“.

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2022.

Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. Завършва медицина във Висшия медицински институт – София, след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.

Работи като психиатър в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър. Започва да пише за вестници и за списанията „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“.

През 2000 г. се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. От 1996 до 2010 г. работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. През 2003 участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски.

През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.

През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България.

През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“, чийто основен организатор е поетът Стефан Иванов.

Печели престижни награди в областта на литературата. Освен като литератор, изявява се успешно и като художник.

Автор е на стихосбирките „Сол“, София, изд. Парадокс, 2008,
„Нови стихове съвсем в началото“, София, изд. Фабер, 2010, „За ползата от позите“, София, изд. Сиела, 2011.

Като прозаик издава сборниците с разкази „13 парчета от счупеното време“, 2008. /тираж 100, като всяка книга има уникална авторова картина/; „Сурови мисли със странен сос“, София, изд. Сиела, 2009, „Има ли кой да ви обича“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2009, „Любовта на 35-годишната жена“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2010, „Имен ден за добрия човек“, Пловдив, изд. Жанет 45, 2011, „Ной дава последни указания на животните“, София, изд. Сиела, 2012, „13 парчета от счупеното време (Разкази и рисунки)“, София, изд. Сиела, 2013, „Аскетът в Мола и други разкази“, София, изд. Сиела, 2014.

Автор е на романите „Алкохол“, София, изд. Сиела, 2010, „Лудост“, София, изд. Сиела, 2011, „Войник“, София, изд. Сиела, 2012, „Любовта на 45-годишния мъж“, София, изд. Сиела, 2013.

Представя и илюстрира сборника с разкази на д-р Валентин Баров „Срещи“, което го прави и автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2022.

Марио Итало Фучиле (Mario Italo Fucile)

Хари Спасов Спасов е роден на 07. 11.1967 година в град Берковицa. От дълги години живее, работи и твори в град Пловдив. Завършил е ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „История“.

Удостоен е с медал за III награда в конкурса за написване на сценарий за късометражен филм „Твоят живот е твоят живот“ ‚ 2019.

Салонът за българска култура и духовност – Чикаго, му присъжда Първа награда за стихотворение в Литературния конкурс „ Изящното перо“- 2019“, категория „Патриотична тематика“ за „Вълшебният покрив “.

През 2020 година е отличен с Втора награда в Конкурс „Иван Бързаков“.

Печели Първо и Второ място в Първия национален конкурс „Новият Добри Чинтулов“, 2021г. През 2022 г. – Първо място във Второто издание на конкурса.

Негово стихотворение на италиански език е отличено с Второ място в Международен конкурс в Италия, гр. Губио, 2022г.

Трета награда в литературния конкурс „Нестинарството – живия въглен на българския дух“ – 03.05.2022 г. – гр. София.

Наградата на публиката в национален конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“, град Трявна, 05.06.2022 година.

През юли 2022 година получих от Италия – Международна премия –Медал и почетни значки за Мир и защита на човешките права от Международната организация на поетите за мир и свобода ( UMPPL ).

На 01. 10. 2022 година – Второ място в XIX литературен конкурс „Никола Вапцаров“ – град София.

Негови стихове са публикувани на италиански език в Италия от изд. „Aletti Editore“ в четири Алманаха през 2020 годна.

Автор е на две стихосбирки “Под вълшебния покрив“– 2021 г. и „Препускам с времето“– 2022 г. в град Пловдив, изд. „Коала Прес“.

Член е на Пловдивското дружество на писателите.

Хачик Лебикян е роден на 14 септември 1945 година в Русе.

Издал е книгите: „Мисли от вековете (афоризми)“ (2001), „Опълченския паметник в Русе“ (2002), „Колоните на султан Махмуд II. Хроника на едно пътешествие“ (2003), „Поздрав сърдечен, макар и далечен“ (2005), „Иван Хаджииванов – родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождение на Добруджа“, в съавторство с Любомир Златев (2005), „Паметникът на 5-ти пеши Дунавски полк“ (2010), „Последните дни на Ангел Кънчев“ (2011), „VOILA UNE IDEE. 110 г. Доходно здание“ (2012), „Русенските улици. Маршрути на спомени“ (2013), „Календарната реформа в България“ (2014), „Неоседлани мисли“ (2015), „Русенските хали“ (2016), „Кината на Русе“ (2017), „Русе – маршрути на спомени“ (2019), „Аферата с кораба „Германия“ (2020), „Импресии на паметта“ (2020), „Градските бани в Русе“ (2021).

Автор в сп. „Картини с думи и багри“ от брой 4/2022