Атанаска Иванова:

Казвам се Атанаска Петкова Иванова, родена съм на 07.07.1964 год. в гр. Бяла, обл. Русе. Детството ми е преминало в с. Брестовица. Завършила съм основното си образование в гр. Борово, а средно в ЕСПУ „П. Волов” гр. Бяла. Веднага след завършване на гимназията започнах трудовата си дейност в НЧ „Искра – 1898“ гр. Борово като библиотекар.

Завърших 45-дневен курс, а по-късно се записах в СВУБИТ, където се дипломирах със специалност „Библиотекознание и библиография”. От 2008 год. съм секретар на читалището.Омъжена съм, имам дъщеря и син и една внучка.

Участвам в  самодейните състави на читалището. Награждавана съм от кмета на града г-н Панайотов с Почетен плакет за принос в развитието и обогатяването на културния живот в гр. Борово и с Медал и грамота за активна читалищна дейност от СНЧ .

Атанаска Иванова става автор в брой 4/2019 на списание „Картини с думи и багри“ със статия за представянето и дейността на НЧ „Искра – 1898“, град Борово за рубриката „Гостува ни“.

Детелина Тихолова е учител по изобразително изкуство и активен художник. Рисува в японските техники суми-е и суминагаши, пише хайку и комбинира двете изкуства в хайга.

Елица Калоянова е родена в Русе. Завършва графичен дизайн в РУ „Ангел Кънчев“. Обича да рисува и като художник има участия в общи изложби. Илюстрира книги. Работи като журналист в електронна медия.

Йордан Йорданов е роден на 25.12.1942 г. в с. Горно Абланово, Русенска област. Негови стихотворения са публикувани в националния и регионалния печат, излъчвани са по БНР и БНТ.

Носител е на националната литературна награда за поезия „Яворов” – гр. Поморие, 1979 г. Член е на Съюза на българските журналисти, на Русенското дружество на писателите и на Съюза на свободните писатели. Работил е като журналист във русенския ежедневник „Утро” и други медии.

Издадени книги: „Нежна съпротива” – лирика, изд. „Габрово принт”, 1994 г., „Камък за птицата” – стихотворения, изд. „Авангартпринт”, 2007 г., „Разсъмване край огъня” – документална повест за събитията през 40-50-те години на 20 век, посветена на хората от село Горно Абланово. „Приключенията на Ели” – детска поема в стихове, 2013 г. През 2019 издава стихосбирката „Помилвани от чудо“, изд. „Авангард Принт“, Русе.

Милена Филипова:

Родена съм на 11.07.1963 год. в с. Горно Абланово, обл. Русе.

Завършила съм средно професионално образование в гр. Русе през 1981 год. От 1981 до 1983 завърших второ средно образование, за придобиване на професионална квалификация за технически и електро чертожник. Десет години работих в секция „Унификация” в ИТИМ като чертожник.

Работила съм в Окръжна болница гр. Русе като регистратор в Рентгеново отделение и няколко години в завод „Арда” гр. Русе като шивачка. Десет години бях извън страната, където работих с деца.

 В края на 2017 год. постъпих като библиотекар в НЧ „Канев-Пробуда 1924“ с. Горно Абланово, където работя и до днес.

Проф. д. н. Николай Димитров

е литературен историк, специалист по българска литература от епохата на Възраждането и епохата на българския модернизъм.

Роден е на 6 март 1960 г. в Горна Оряховица. Завършва средно образование в Техникума по механотехника в родния си град (1979) и Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1985).

Две години работи като учител в с. Тодювци (Еленска община) (1985–1987), след което постъпва в катедра Българска литература на Великотърновския университет, където преподава и до днес. Хоноруван асистент (1987–1989), ст. асистент (1989–1993), гл. асистент (1993–1997), доцент (от 2006) и професор (от 2013).

През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Метафизични парадигми в поезията на Яворов“, а през 2012 г. и втора, голяма дисертация на тема „Езикът на страха в българската литература през 19-ти и началото на 20-ти век“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“.

Автор на монографиите: „Поезията на Яворов. Метафизика и творчество“. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 1998, 162 с „Метафизичните пространства на езика. Аспекти на Яворовата поетика“. Велико Търново: Пан – ВТ, 2001, 281 с. „Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература“. I част. Велико Търново, 2004, 182 с.„Вазов: между всекидневното и трансцендентното“. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2007, 188 с. „Из лабиринтите на битието. Творчеството на Владимир Зарев. Студии. Анкета“. Велико Търново: Фабер, 2007, 198 с. „Под сянката на кипарисите. Книга за книгата „На Острова на Блажените“. Велико Търново: Дар – РХ, 2013, 142 с.

Николай Пенчев е български журналист, запленен от японската култура и изкуство.
Пише хайку, рисува суми-е и има първи дан по кендо.

Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в гр. Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология, и изобразително изкуство в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ – в структурата на Техническия университет, София.

Била е учител по изобразително изкуство в Средно общообразователно училище „Гео Милев“, гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме“ и в общинския „Нов пернишки вестник“, „Перник експрес“, „Регион експрес“, „Зона Перник“. Била е кореспондент на в. „Струма“. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия, Перник.

От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност.

Член на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010).

Автор на стихосбирките: „Ангел с ахилесова пета“ (1997), “Живей сега“ (2001), „Детето плаче като Бог“ (2006), „Ще се видим в Рая“ (2008), „Къде Икарите гнездят“ (2014) и „Мадоната и птиците“ (2015).

Цанка Шишкова (Caniko) живее в София, България. Има докторска степен по компютърни науки от ТУ-София. Две години живее в Киото и е силно повлияна от духа и традициите на „Страната на изгряващото слънце”.

Нейно хоби са пътуванията и фотографията. Член е на „Български хайку съюз“. Автор е на книги за живота в Япония и на стихосбирката с хайку поезия „Перо от жерав“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 4/2019. Има публикации и в следващи броеве.