Автори брой 3/2019



АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА


АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ


БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

Борислав Любомиров

Борислав Любомиров е студент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“, от Перник.

Победител е в кампанията на PwC за 2019 г. с есе на тема „Най-важният урок. Послание към бъдещите ми ученици“. Конкурсът се организира под патронажа на Президента на Република България Румен Радев и с подкрепата на Министерството на образованието и науката.

Ето какво споделя за себе си: „Пиша от много малък. Първият си разказ написах на 7 години. Имам два написани романа, но не са издавани. Отскоро пиша разкази и стихотворения, които споделям в профила си. „Дядо ми и брат ми“ е моят 7-ми разказ и се хареса много на почитателите ми…


д-р ВАСИЛ ХАРИЗАНОВ


ВЕСЕЛИНА КАМБУРОВА

Веселина Камбурова - музикант и художник

Веселина Камбурова е родена и живее в Русе Завършила е АЕГ „Гео Милев“ и Европеистика в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Творческите й изяви са в областта на популярната музика и живописта.

Представена в брой 3/2019 на „Картини с думи и багри“ с илюстрации към двуезичната книга на Надежда Радева „Не съм съма“.


ВЕСИСЛАВА САВОВА


д-р ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА


проф. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ


ДИАНА ТЕНЕВА

Диана Тенева

Диана Тенева е родена 1966 г. в Хасково. Завършва ГПЧЕ „Р. Ролан“ – гр. Стара Загора, а след това ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново.

Има издадени три стихосбирки – „Изподраскана душа“ (2005), „Картина в стих“ (2010) и „Пробуждане“ (2012).

Нейни хайку са публикувани в японския вестник „Mainichi Daily News“, японското списание „World Haiku Review“, издавано от Световния Хайку Клуб, колонката „Asahi Haikuist Network“
към „The Asahi Shimbun“ и много англоезични списания като „Shamrock“, „The Heron’s Nest“, „Chrysanthemum“, „Frogpond“, „A hundred gourds“, cattails и „Кernels“.

Нейни танка са преведени на китайски език и са публикувани в Neverendingstory и Atlas
Poetica.

Хайку стиховете u печелят призови места – първо място за шинтай хайку на японското списание „World Haiku Review“, почетно отличие на същото списание за неокласическо хайку, трето място в Международния конкурс за пролетно хайку 2013 на списание „Diogen”, почетно отличиe за зимно хайку на същото списание, трета награда в конкурса „Декември“ 2013 на Българския Хайку съюз, пето място в Третия Международен Кукай конкурс.

Член е на международната организация „The Haiku Foundation“.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


ДУНЯ ПАЛАНДЖЕАНУ


ЕЛИСАВЕТА ШАПКАРЕВА

Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи в родния си град.

Има издадени две книги с хайку – „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006) и една с лирика – „Око на птица“ (2008).

Нейни стихове са публикувани в антологиите на Българския хайку съюз: „Дъждовни семена. Българска хайку поезия“ (2001), „Птицата. Българска хайку поезия“ (2003), „Розата. Европейско хайку“ (2003), „Пътят. Световно хайку“ (2004), „Огледала. Български хайку“ (2005), в сборника „SMS-ПОЕЗИЯ“ (2005; 2006), в антологията „World Haiku“ (2005; 2006), „Ирин Пирин.

Алманах за литература, изкуство и социален живот“ (2006; 2007), в сп. „Хайку новине“, в сп. „Знаци“, вестник „Литературен свят“, вестник „Словото днес“ и др. Участвала е многократно в „Софийския есенен салон за поезия“.

Хайги на Елисавета Шапкарева са публикувани в изложбите „Есенни багри“, „Звуци на есен“ и „Дъхът на града“, на сайта на Българското семиотично дружество, на сайта Frogpond, Daily Haiga, WHA, NHK World и др. 

Лауреат е на логото „SMS-поезия“ (2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2007). 

Член е на Българския хайку съюз и на Световната хайку асоциация. 

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.

ЕЛИЦА КАЛОЯНОВА


Елица Калоянова е родена в Русе. Завършила „Промишлен дизайн“ в РУ „Ангел Кънчев“. Художник, поет, журналист. Автор в електронните медии Дело.бг и aloha.bg. В списание „Картини с думи и багри“, брой 3/2019 участва с илюстрация на разказа на Михаела Грамен „Черна шапка“.


ЖИВКА ТАНЧЕВА


ЖИВОДАР ДУШКОВ

Живодар Душков е роден на 16.03.1947 г. в с. Надарево, Търговищко.
Завършил е висше образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” –
специалностите „История” и „Българска филология”.

Автор на четири стихосбирки –
„Стриптийзьор” (2000), „Билет за раждане” (2007), „Дарявам ти любов” (2010) и „33 тристишия” (2014), романа „Пъзел” (2001),

белетристичните сборници „111 малки разкази за големи хора” (2000), „Десет есетА” (2000), „35 истории от вчера” (2007), „Свидетелства на времето (2007) и др.

Автор е и на 20 научни книги, учебници и учебни пособия от областта на историята, на 150 научни изследвания,
на повече от 1200 публицистични и научнопопулярни статии.

Редактирал е десетки научни и художествени книги и вестници. Заслужил доцент на Русенския университет.

Носител е на Годишната награда на Международна фондация „Георги Димитров” (2003), Годишната награда в
областта на хуманитаристиката на Съюза на учените-Русе (2006), Награда „Русе” в областта на публицистиката (2007), Златна значка на Русенския университет (2007), Златно перо на
Съюза на българските журналисти (2008), Голямата награда на конкурса „Хубава си, моя горо, през XXI век” (2014) и на други отличия от литературни или журналистически конкурси.

Член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените.


ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА


ИЛИАНА ИЛИЕВА

Илиана Илиева

Илиана Илиева е родена на 08.04.1969 г. в гр. Враца. Учи в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ”, София. Защитава дипломна работа в областта на старобългаристиката. Завършва руска филология и история в СУ „Св. Климент Охридски“, защитава дипломна работа върху църковнославянския език.

Автор е на поетическите книги: “Жабешки скок” (Издателско ателие Аб, 2004 г.) и на стихосбирките “Ти, който хакна планетата” (Издателство “Книгата” – Варна, 2008 г.), “Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни” (Издателство “Книгата” – Варна, 2009 г.), “Говорещите руни на реката “ (Издателство “Захарий Стоянов”, 2011 г.), „Предмети“ (изд.“Пергамент“ 2014 г.), „И не помислям докога“ (изд. „Жанет-45“, 2016 г.), „Предмети“ (изд. Алма, Белград, Сърбия, 2017 г.), „Омара“ (изд. Фараго, 2018 г.).

Преводач от руски на книгата “Възлите в училище” – уроци за развиване на пространственото мислене от проф. Николай Христович Розов, под редакцията на проф. Сава Грозев.

Награждавана е в национални конкурси за поезия: „Мара Белчева” (Севлиево – 2008), „Жената – любима и майка“ (Свиленград – 2009 г., 2011г.), „…но нека вярата не оскъднява” (Димитровград – 2009), “Кулски поетически панаир” (Кула – 2010), „Свищовски лозници” (Свищов – 2010), „В полите на Витоша“(София – 2011), „Дървото на живота“ (Стралджа – 2012), „Паметта на водата“ (Бяла – 2013) и мн. др.

През годините има многобройни публикации на хайку в български и чуждестранни издания като: Haiku.ru, Улитка/Ulitka, „Хайкумена“, „Книжевни преглед“, „Мравка“, Simply Haiku, Chrisanthemum, Makata, Shamrock Haiku Journal, Haiku from Ireland and the rest of the world, световната антология за съвременно хайку „The Vast Sky“ и мн. др.

Член на Българския хайку съюз (БХС) и ”Хайку клуб – София”. Редактор в Електронно списание „LiterNet“ и зам. гл. редактор на списание „Хайку свят” (издание на „Изток –Запад” и БХС).

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


ЙОРДАН ДАМЕНСКИ


ЙОРДАНКА РАДЕВА


КОЛЬО КОЛЕВ

Кольо Колев

Кольо Колев е роден на 16.03.1988 г. в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се премества семейството му. Завършва през 2007 г. ПТТ „Проф. Д-р Асен Златаров” в Бургас, специалност Мениджмънт в хотелиерството.

Негови стихотворения са публикувани във вестниците “Дума” „България днес”, „Ретро” и „Уикенд”, както и в електронните списания ”Литературен свят”, „LiterNet“, „Е-същност” и „Простори”. Участва със свои стихотворения в сборника за поезия и проза „Часовниковата кула” и в „Алманах Бургас”. 

Носител на втора награда от конкурса „Искри над Бяла” 2017 г.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


Любомир Левчев

Любомир Левчев е роден на 27.04.1935 г. в гр. Троян. Умира на 24.09.2019 г. в София.

Завършва гимназия в София (1953) и библиография и библиотекознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1957).

Работи като литературен редактор в Радио София и като главен редактор в „Литературен фронт“ (1970–72). Председател е на СБП (1979–88).

Автор на книгите: „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957), „Завинаги. Стихотворения“ (1960), „Позиция. Стихотворения“ (1962), „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964), „Пристрастия. Стихотворения“ (1966), „Обсерватория. Стихотворения“ (1967), „Рецитал. Стихотворения“ (1968),

„Стрелбище. Стихотворения“ (1971; 1974), „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973; 1975), „Звездопът. Поеми“ (1973), „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975), „Свобода. Стихове“ (1975), „Изход. Стихове“ (1976), „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976; 1978),

„Откъс. Стихове“ (1980), „Заклинания. Стихотворения“ (1981), „Самосъд’83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983), „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984), „Бавен марш и други стихотворения“ (1984), „Поетическото изкуство“ (1986), „Метроном. Стихове“ (1986), „Убий българина. Роман“ (1988; 1989), „Седмата смърт. Стихове“ (1989),

„Отвъд. Стихотворения“ (1994), „Небесен срив. Стихотворения“ (1996), „Пръстен от пръст“ (1999)

„Селена. Лявото око на боговете. Стихове“ (2001) „Ти си следващият. Роман“ (2001),“Вечерен акт. Стихове“ (2003) „Пепел от светлина. Стихове“ (2005), „Окончания. Стихове“ (2006) „Писма от Ада. Есета“ (2008), „Кон със зелени крила. Седемнайсет стихотворения и една поема“ (2009), „Капризната игра на времената. Избрани стихове“ (2010),

„Панихида за мъртвото време. Роман от спомени“ (2011), „Седемдесет и седем стихотворения“ (2012), „В невидимата кула. Любовна лирика“ (2014), „Дневник за изгаряне.

Стихове (1957–1973). Том 1“ (2015), „Градината преди Рая. Стихове (1974–1989). Том 2“ (2015), „Тъжна светлина. Стихове (1994–2013). Том 3“ (2015).

Самосън, поезия, 2017 Опасната свобода, публицистика, Гладиатор с меч от здрач – поезия, Островът и всичко останало, поезия, 2018

Носачи на мълнии, поезия, 2019

Изучаване на живота, сборник 2015 Размисли за орфизма, философска проза.

Носител e на множество награди, сред които: Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезия (1985), Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), Орден „Стара планина“ – първа степен за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“, Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество (2008), Орден „Владимир Маяковски“ (2009), „Златен венец“ на Струшките вечери на поезията (2010). Почетен гражданин на София (2015).

Представен в рубриката „На фокус“ в брой 3/2019 на списание „Картини с думи и багри“.


ЛЮДМИЛА ХРИСТОВА

Людмила Христова

Людмила Христова е родена на 26.08.1963 г. в гр. София. Работи като адвокат и специализира в областта на гражданското право. От 2000 г. пише хайку.

Нейни хайку са публикувани в пресата и в антологиите на Български хайку съюз „Розата”, „Пътят”, „Градът”, „Огледала”, „Различна тишина”, „Портрет на града”, „Мълчание в зелено”; в двуезичните антологии „Прегръдки за непознати”, „Отвъд думите”, „Климати”, „Божури”, както и в ръчно отпечатаните хайку антологии на Инго Цезаро, Германия – „Дори и без криле” 2008 г., „Безоблачно небе” 2009 г. и „Объркани сетива” 2013 г.

Носител е на Логото „SMS поезия” през 2006 г. и на Почетен знак „SMS-поезия” през 2007 г. в третия и четвъртия конкурс за SMS поезия на M-tel. Печели 3-та награда в 19-тия международен хайку конкурс „Кусамакура”, Япония 2014 г. и Наградата на град Кумамото в 21-вия Международен хайку конкурс „Кусамакура”, Япония 2016 г., както и отличие в 19-тия ежегоден международен хайку конкурс „Майничи”, Япония, 2015 г., и отличие в Iafor Vladimir Devide Haiku Award, 2018 г.

Има множество отличия и награди и в национални конкурси – „Мелнишки вечери на поезията” 2007 г. и 2008 г.; Международния конкурс за хайку „Вишнев цвят” 2015 и 2016 г. и награда за цялостно представяне през 2019 г. в същия конкурс; „Носачи на вятър” 2016 г.; Пети национален конкурс за хайку „Хармония между небето и земята” 2017 г.

Печели първа награда в  националния конкурс за хайку поезия „Старото езеро” – 2004 г., трети награди в Конкурс на Хайку клуб – София за хайку на свободна тема 2008 и 2015 г., втори награди в същия конкурс – 2009 и 2010 г., и отличия 2012, 2013, 2014, 2017 г.

Има издадени 2 двуезични (българо-английски) книги с хайку в превод и илюстрации на сестра й Светла Христова – „Капки светлина” 2005 г. и „Без предел” 2008 г. (последната преведена и на японски език). Превеждана е на английски, френски, италиански, японски, немски, руски, сръбски, унгарски език.

Член е на Световната хайку асоциация и на Български хайку съюз. Била е секретар на БХС до 2010 г.


МАРУСЯ НИКОЛОВА


МИНКО ТАНЕВ

Минко Танев

Минко Танев е завършил българска филология в Пловдивския университет. Бил е старши преподавател по български език на чуждестранни студенти в Медицински университет – Пловдив и редактор във в. „Академия Медика” – Пловдив; зам.- главен редактор във в. „Арт клуб” – Пловдив.

Автор на шест стихосбирки и хайку книга в издателство за световна поезия, проза и изкуство Cyberwit.net, Индия, заедно със Стоянка Боянова. Съавтор в книги и антологии, редактор на над 60 книги с поезия, проза, хайку и танка, печелили национални награди. Преведен на немски, френски, английски, полски, словашки, сръбски, японски. Превеждал стихове от руски и арменски.

Двукратен носител на „Златна звезда“ за заслуги към Глобалното литературно общество, 2019. Включен в „Първата антология на световното гогьоши“, 2019, триезична Haiku Anthology – Краков, Полша, в World Haiku № 12, 13, 14 на японски, английски и български, Haiku A Concise Anthology и Horizon – Индия, двуезична антология „Отвъд думите”  с български и британски поети, „Мамба” – африкански хайку, „Акита – земя на поезията” – Япония, Time Haiku – Великобритания, Under the Basho – Япония, антологии – 10-ти и 11-ти конкурс на Мемориалния музей Bashō – Япония, Daily  Haiku – САЩ, „Хайку новине” – Сърбия, „Хайку свят” – България, хайку антологии: „Прегръдки за непознати” – на български и английски, фантастично хайку „Капија сна” – Събрия, съвременна българска любовна лирика „Свещ”, „Прагове” на български и английски, „Когато ме търсиш” – на български и немски.

Участва със Стоянка Боянова в международно издание със и статия „Поетичните постижения на Баня Нацуиши” (председател на Световната хайку асоциация). Представен в The Haiku Foundation – САЩ.

Член на Съюза на българските писатели, Съюз на писателите лекари в България, Дружеството на пловдивските писатели, Хайку клуб – Пловдив, Българския хайку съюз, Обединено хайку и танка общество – Великобритания, Хайку фондацията – САЩ, Световна хайку асоциация – Япония, Глобално литературно общество, Съюз на писателите на обединените нации, Световно съвременно литературно общество – Непал и др.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.

МИРОСЛАВА СИМЕОНОВА


МИХАЕЛА ГРАМЕН

Михаела Грамен

Михаела Грамен е родена през 1944 г. Завършва „Стопанска академия“ – Свищов, има следдипламна специализация по социология. Работила е като заводски социолог. Говори руски, немски и гръцки. От 20 години живее, работи и твори извън България.

Автор на книгата „Замъкът на свинаря“. Има множество публикации в местния и централния печат. Участва в сборник „Българските емигранти в Гърция разказват“, литературен сборник „Молитва“ на Съюза на свободните писатели , в българо-румънския литературен сборник „Дунавски съзвездия“, в Алманах на Съюза на българските писатели и др.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019.


НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА


НАДЕЖДА РАДЕВА


д-р НИКОЛА БЕНИН


ПЕТКО ОГОЙСКИ


РОСИЦА КОПУКОВА


СТЕФКА АНГЕЛОВА

Стефка Ангелова

Стефка Ангелова е родена в град Русе . Средното си образование  завършва в Икономически техникум – Русе  през 1978 г.,   а след това  продължава обучението си в Институт за детски учители.

През 1996  г.  завършва висше образование в Педагогически факултет на Русенски университет  „Ангел Кънчев” със  специалност „Предучилищна педагогика”  и специализация „Логопедия”. Като педагог работи много малко.

След преквалификация  започва работа като библиотекар в  НЧ „Възраждане” – с.  Щръклево, а по-късно и  в  НЧ „Захари Стоянов”  Русе.

От 2004 година е читалищен секретар в  НЧ „Захари Стоянов – 1937” – Русе.

Автор  в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 със статия за историята и дейността на читалището, в което работи.


СТОЯНКА БОЯНОВА

Стоянка Боянова

Стоянка Боянова е завършила физика в Пловдивския университет. Работила е като главен експерт в Българския институт по метрология, София – в областта на измервателните уреди, създава и одитира системи за управление на качеството, разработва стандарти.

Автор на 12 книги – девет стихосбирки, роман, сборник с къси разкази и хайку книга, отпечатана по покана на издателство за световна поезия, проза и изкуство Cyberwit.net, Индия, съвместно с Минко Танев. Съавтор на повече от 30 издания в България, Полша, Сърбия, Германия, Индия, Япония, САЩ, Англия, Африка. Редактор на книги с разкази, романи, речници.

За 2018 г. е в Европейския топ 100 на най-креативните хайку автори. Носител на „Златна звезда“ за заслуги към Глобалното литературно общество – август 2019. Включена в „Първата антология на световното гогьоши“, 2019, триезична Haiku Anthology – Краков, Полша, в World Haiku № 12, 13, 14 на японски, английски и български, в Haiku A Concise Anthology и Horizon – Индия, двуезична антология „Отвъд думите”  с български и британски поети, „Мамба” – африканску хайку, „Акита – земя на поезията” – Япония, Haibun Today – САЩ, Time Haiku – Великобритания, Освит – Сърбия, Under the Basho – Япония, So Geheimnisvoll – Германия, антологии – 10-ти и 11-ти конкурс на Мемориалния музей Bashō – Япония, Daily  Haiku – САЩ, Taj Mahal Review – Индия, „Хайку новине” – Сърбия, „Хайку свят” – България, хайку антология „Прегръдки за непознати” на български и английски, Галактика поетике „Аtunis”.

Участва с Минко Танев в международно издание със статии „Поетичните постижения на Баня Нацуиши” (председател на Световната хайку асоциация). Представена е в  The Haiku Foundation – САЩ. Член на редакционния съвет на списание „Хайку свят” – България.  Председател на Хайку клуб – Пловдив и Зам.-председател на Дружество на писателите – Карлово.

Публикувала на английски, полски, японски, немски, френски, сръбски и арменски език. Награди в България, Япония, Индия, Полша, Франция. Член на Съюза на българските писатели, Дружество на писателите – Пловдив, Дружество на писателите – Карлово, Хайку клуб – Пловдив, Български хайку съюз, Хайку фондацията – САЩ, Обединеното хайку и танка общество – Великобритания, Световна хайку асоциация – Япония, Глобално литературно общество, Съюз на писателите на обединените нации, Световно съвременно литературно общество – Непал и др.

Автор в списание „Картини с думи и багри“ от брой 3/2019 г.


ТОДОР БИЛЧЕВ

Тодор Билчев е роден на 18.04.1956 г. в Русе, но детските и юношеските му години преминават в с. Обретеник. Завършва „Българска филология” във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” през 1981 г. От 1986 г. до днес работи в Държавен архив – Русе.

Издал е 75, предимно документални и исторически, книги, между които „Филип Тотю – личност, дейност, документи” – 1990;

„An Eastern orthodox Communitu During the Tansimat (Dokuments froma Register of the Bulgarien Sosietu in Ruse. 1860 – 1872). Източноправославната общност по време на Танзимата (Документи от регистрите на Българската община в Русе. 1860 – 1872 г.)” – Токио, 1997;

„Захари Стоянов – редактор и издател” – 1999; „Иваница Ангелов Иванов – съзаклятник и банкер. Биографичен очерк.” –  2002;

„Обретенският духовен хранител. 75 г. читалище “Хр. Ботев” – с. Обретеник, Русенско” – 2003;

„Батин” – 2003; „Обретенският храм на просветата. 135 г. училище “П.Р.Славейков” – с. Обретеник, Русенско” – 2005;

„Епископ Андрей Велички – митрополит Андрей Нюйоркски. 1928 – 1972 г.” –  2007;

„Варненски и Преславски Симеон. Биография.” –  2007; „55 г. Държавен архив – Русе (юбилеен сборник).” – 2007;

„Добруджа и Ньойският договор. 1917 – 1919 г.” – 2009;

„Обретенският духовен храм “Света Троица”” – 2010; „Поп Дошо” – 2010; „Хранител на памет и дух. 60 г. ДА – Русе” –  2012 „Духовни спомени. Иван Коларов. Кънчо Бакалов” – 2014; 

„Цанка Илиева – спомен и реалност за Обретеник” – 2014; „Горно Абланово” – 2014 и др.

Публикувал е над 100 научни съобщения, над 2000 научнопопулярни статии в специализирани научни издания, стихотворения и разкази във вестниците „Дунавска правда”, „Любородие”, „Златаришки пламък”, „Форум”, “Дума”, „Ретро”, “Трета възраст”, “Минаха години”, “Клуб 100”, “Златна възраст”, “Стършел”, сп. „Брод”, „Издател”, литературните сборници на русенския клон на Съюза на свободните писатели „Крайречни гласове” – 2017 г. и „Молитва” – 2018 г. , алманах “Нова българска литература” – 2017 и 2018 г., антология на ССП „Графити” – 2018 г. и др.

Носител на втора награда за очерк в конкурса на в. „Дунавски фар” – Русе от 13.07.1990 г. Лауреат на националната литературна награда „Светлоструй” за документалистика, връчена му на 18.05.1995 г. в с. Щръклево от поетите Йосиф Петров и Иван Цанев.

Лауреат на Националния хумористичен конкурс “Вятърничави истории” – 2017 г. и 2018 г. със стихотворенията Винцето последно и Неелектронно, на Националния конкурс за християнска творба “Де е Витлеем?” – 2017 г. на Асоциацията за насърчаване на християнското художествено слово,

на Шестия и Седмия международен национален конкурс за хумор и сатира „Голямата къща на мъдрите хора – Асеновград 2018 и 2019 г.”  и на Втория национален конкурс “13 черни котки” – 2018 г.

Носител на Втора награда от Националния литературен конкурс “140 г. от Освобождението на България от турско робство – София 2018 г.” за книгата му “Поборникът Иваница Ангелов Иванов – писма, спомени, документи – 1863 – 1939 г.”. Номиниран на Втория национален конкурс “Награда Лъчезар Станчев за поезия в сонет” и включен в сборника “Лъчезарни сонети 2019”.

Награден с юбилеен плакет и грамота от кмета на Община Борово„за написване историята на с. Батин и дългогодишна безкористна краеведческа дейност”. Избран за почетен гражданин на Борово на 5.09.2014 г. заради книгите му за Г. Абланово, Батин и Обретеник и във връзка с 30-годишнината от обявяването на Борово за град.

Избран за почетен член на читалище „Канев – Пробуда 1924” на 30.10.2014 г. за книгата му за Г. Абланово и по повод 90-годишнината на читалището. Избран за почетен член на читалище “Хр. Ботев” – с. Обретеник, Русенско на 3.09.2018 г. във връзка с 90-годишнината на читалището и за цялостния принос на Т. Билчев за културното въздигане на родното му село.

През 2015 г. издава първата си стихосбирка „Есенна жътва”, на представянето на която на 30.11.2015 г. му е връчена грамота за ярко творческо присъствие от Русенския клон на Съюза на свободните писатели. През 2016 г. издава втора стихосбирка – „Празниците на Духа”, трета – „Светлина в душата ми погледна” и четвърта – „Прашинки от Безкрая”, а така също и задълбочените научни издания „Русе в стари снимки, документи и портрети” и „150 г. Русенска община – юбилейна изложба”.

През 2017 г. издава документалния сборник “Старозагорски митрополит Павел. Дневници. (1919 – 1940 г.)” и стихосбирките “Тъга по Вечност ” и “С обич, Дух и тъга”, през 2018 г. документалния сборник “Поборникът Иваница Ангелов Иванов – писма, спомени, документи (1863 – 1939)” и стихосбирките “Слепите очи на тъмнината” и “Барабанът на живота”, а през 2019 г. стихосбирките “Жажда за полет”, ”Къде си, Господи, когато?…”, ”Във Вечността на Ада” и документалния сборник “Документални доказателства по дневниците на Старозагорския митрополит Павел (За периода 1924 – 1939 г.)”.