КВАРТИ – стихове на Борис Цветанов

СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Със „Стара планина“ по гърдите накичени
„Мила родино“ пеят яничари.
Яничар до яничара, яничари води…
А взорът от нийде не вижда войводи.

ПО ТИХА БЯЛА ДУНАВА

Тих бял Дунав се вълнува
и кръвта се ядно в жили бунтува,
като гледа Митхад паша да напира
и с шепа грошове „Радецки“ приватизира..

ГАРВАНИ НАД ОТЕЧЕСТВОТО

Зимата пее свойта зла песен.
Пак плаче черна робиня горко,горещо…
Ни Левски, ни Ботев на хоризонта тесен.
И само Гарванът грачи грозно, зловещо…

МЪЖЕ ?!

-Няма ги мъжете, мамо…
Иван Динков

Кротко кротуваме в безюмручна нагласа.
Няма ги вече Яростните мъже!
Нож да забият в дъбова маса.
И сърца да разкъсат със зли стихове.

БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ

Гледа със мъка през прозореца в двора.
Пие урина – награда за живота си сив и нелек.
В тази страна на излишните хора
чаша вода няма кой да даде на излишния тука човек…

СТУДЕНИТЕ МЪРТВИ ПОЛЕТА

Във този свят така студен
спасението е само в топлината на Сърцата.
За нас се борят от Деня рожден.
И до край ще носят болката си свята…

В КРАЯ НА ПЪТЯ

Един след друг приятелите си отиват.
И чакайки и моя наближаващ ден,
след всяка шепа пръст върху ковчега на приятел
разбирам, че отива там и нещичко от мен.

БОЛКА ПО БОРБА

Нежното цвете от саксията лъскава бяла
зъзне от лукса на стаята и с болка и със умора
гледа как бурята вън кърши клонове,
но свободни се бият с нея цветята на двора…

ОЛОВНИЯТ ВОЙНИК

Плащаме си колкото си струва.
Наивници сме, няма да го крия.
Войниците на словото откакто свят светува
плуват във Морето на живота с лодки от хартия.

Борис Цветанов