ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА КИРИЛ НАЗЪРОВ

Както всяко българско дете, познавам творчеството на Кирил Назъров от дете. Ето защо първата ми житейска среща с него, в началото на 2004 г., бе вълнуващо-незабравима. Това се случи, когато отново започнах да работя за в. „Земеделско знаме“. Вече не като журналист в редакцията, а като автор на статии с юридическа тематика, като поет и публицист. Той ме посрещна в една пълна с книги и стари вестници стая, буквално затрупан под тях. Аз носех в ръце първата си стихосбирка, „Догонвам бягащия ден“, като визитна картичка, като нещо, което ще говори вместо мен… Погледна ме с усмивка, здрависахме се, взе книжката ми, разлисти я и я сложи настрани… Още докато говорехме тя потъна в купчините хартия край нас… Но в следващия брой на в. „Земеделско знаме“ се появи кратка, но много проникновена рецензия за нея от Кирил Назъров, който бе подбрал и няколко стихотворения.

Оттогава издадох няколко стихосбирки, всяка от които той представи – във вестника или пред публика; той също издаде няколко книги, за които аз пък писах рецензии… През 2007 г. създадох сайт на в. „Земеделско знаме“, за да стане видим и във виртуалното пространство, а това още повече сближи житейските ни пътища. Ето защо решението да започнем да издаваме литературен вестник, вече не като подлистник на „Земеделско знаме“, а като самостоятелно издание, бе естествено и се превърна в нещо повече от работа – стана мисия за запазване огъня на словото.

Но нека в тази рубрика „На фокус“ друг да фокусира светлината върху личността и творчеството на Кирил Назъров.

д-р Габриела Цанева

ТИ ОСТАНА В СЪРЦЕТО МИ

БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА

Неотдавна Кирил Назъров издаде книгата си „Мигове невъзвратими“, която е емоционално откровение за нещата – видими и невидими, които са част от неговата същност на човек и творец, българин и гражданин. „Разпилените записки“ на поета, сатирика, писателя за деца, редактора, публициста са своеобразен автопортрет „рисуван“ през годините, в който е отразена неговата душевност, обагрена с обич, топлина, идейно-естетически търсения и открития, творчески позиции, житейска и творческа философия, носталгия по невъзвратимото. Отразена е и дълбоката му връзка с природата, магичната сила на словото и принадлежността му към родовите корени, миналото, близките на сърцето му хора, размислите му за мисията на човека. И онзи читател, който не познава твореца Кирил Назъров може да го „види“ в целия му висок ръст на човек и писател, стига да се докосне до „Мигове невъзвратими“.

*

Кирил Назъров е автор на повече от четиридесет книги – поезия, проза, произведения за деца, епиграми, дружески шаржове, афоризми, публицистика, сатира. Ще спомена една от най-вълнуващите негови стихосбирки – „Завръщане“, посветена на родния му край, и неговото минало, героите на това минало, близките на сърцето му хора, носталгията по детството, Огражден планина – извор на вдъхновение.

Къде и да ме води друмът

на моя скоростен живот,

току ще свърне покрай Струма

под южния озвезден свод.

Кирил Назъров е чувствителен творец, нежен лирик, изповеден, но в същото време може да бъде и гневен изобличител на пороци и недъзи, на отцепредателства и безскрупулност в съвременното ни общество. Книгите му с епиграми и афоризми са приемани радушно и са награждавани с престижни награди – „Малокалибрени усмивки“, „Под вола теле”, „Сентенции без граници“, „Писатели в епигРАМКИ“.

Друга знакова книга на Кирил Назъров е „Огражден“, в която изповяда органичната си свързаност с любимата планина и родния дом в с. Драгуш; говори с езика на вярванията на деди и прадеди, с житейската им философия и национални идеали. Тонът и настроенията в „Огражден“ са лирично оцветени, както е и в поемата „Моят път“. Път, лъкатушещ между камъни и коприва, песен на щурци, упойващия дъх на лековити билки, между болки и надежди, радости и покруса. Всичко, което грижливо е събрал в сърцето си, е извадено на видело:

Не желая да отида в Рая,

отлитне ли животецът ми къс.

При теб ще се завърна най-накрая,

за да се слея с твойта пръст.

*

Значителна част от творчеството си Кирил Назъров е посветил на децата. За тях е сътворил чудесни с цветната си образност и жизнерадост повече от тридесет книги, между които издаваните преди години във внушителни тиражи „Ловец на дъжд“, „Хоровод“, „Буквички скокливи“, „Приказките на Заспивко“, „Чудесата на децата“ и др. В творчеството си за деца той е стъпил върху традициите, завещани от най-добрите майстори на художественото слово за деца.

Продължавайки ги, поетът ги вписва в съвременните литературни процеси, обогатени и съобразени с изискванията на нашето време. Като всеки роден автор за деца, Кирил Назъров отлично знае,  че – независимо от формата и жанра, произведенията за малките не бива да бъдат самоцелни, а непременно трябва да съдържат няколко задължителни елемента – примерно познавателен, възпитателен, поучителен, високохудожествен. И че ако авторът не ги е вплел в образи, символи, метафори, картини, той не е истински писател за деца, а непохватен съчинител, който не твори, а „каканиже“, както се изразяваше на времето литературния критик Николай Янков.

В стихотворенията на Кирил Назъров се оглежда целият детски свят: с игрите, хитринките, надпреварата, любопитството, училището, приключени-ята и битките – въображаеми и реални, вековните родни символи. Ето как е възпято българското знаме:

Червеното, зеленото и бялото

е взело от небесната дъга.

Че винаги високо се е вяло то,

високо се развява и сега.

Ето, по този начин поетът се е съобразил с възприемателните възможности и въображението на малките читатели. Стиховете за сезоните – и сезоните на живия живот – Кирил Назъров съчетава с уменията, потребностите и очаквания на децата. Особено въздействащи са поетичните творби за случващото се през тях, възприемат се и се запомнят без усилия, защото са опоетизирани образно, песенно лирично, с най-характерните си белези. Баба Зима пристига със снеговете и веселите пързалки, пролетта иде от юг, водена от Слънчо и кани цветята да се покажат. Лятото оглася с щурчовата песен поля и градини, а есента се задава от алеите на парка посипани с пожълтели листа. С подобна вълшебно-приказна стилистика са написани творбите за обичаните от децата животни и птици – Зайко, Ежко, Лисана, Чичопей, Катеричката, Кълвача, Славея и други горски и полски обитатели. Поетът умело е вплетен и познавателния елемент, сподирян от възпитателния.

*

Не ми се иска да отмина и хумористичните творби на Кирил Назъров за деца и за възрастни – небивалици, обратни стихотворения, сбъркани стихотворения, играчки-закачки, скоропоговорки и др. В тях осезаемо проличава вроденото чувство за хумор на този поет. Той според мен е между най-добрите ни съвременни хумористи и сатирици.

Ето някои от епиграмите му: „Превива кръст, добива ръст“, „Щом се изказва обобщаващо, момчето е обещаващо“, „Битието определя съзнанието, а кесията определя орисията“ и пр.

Кирил Назъров е не само талантлив творец за деца и възрастни, той дълги години е работил като драматург на театъра в Благоевград, главен редактор на любимото на редица поколения списание „Славейче“, редактор в сп. „Картинна галерия“ във в. „Земеделско знаме“. Бил е председател на читалището в Елин Пелин. За активната му обществена и културна дейност е избран за почетен гражданин на град Елин Пелин.

Непременно искам да отбележа, че стихове на Кирил Назъров са включени в читанките и в учебниците по литература за началните класове. И че безспорно той е един от водещите творци в съвременната българска лите-ратура, а негови произведения са познати в редица европейски страни.

Кирил Назъров е мой приятел. С него, повече от четиридесет години вървим по трудните, неравни, тъмни и светли пътища в литературните пространства на родината ни, вървим като радетели на високото художествено слово.

Честит юбилей, приятелю! Пожелавам ти още дълги години пътища и кръстопътища по литературното поле на България!

акад. Благовеста Касабова,
в-к „Словото днес“,
в-к „Литературно земеделско знаме“