БИОГРАФИЯ

Кирил Стефанов Назъров е роден на 2.11.1941 г. в с. Драгуш, Петричка община, Благоевградска област. Завършил е Институт за учители – в гр. Дупница /Станке Димитров/ и българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Работил е като учител в с. Яково, Петричко, в курорта Боровец, Самоковско и в Механотехникума в Благоевград; като драматург на Държавен куклен театър в Благоевград; като редактор в сп. Картинна галерия”, зам.-главен и главен редактор на най-популярното тогава детско сп. „Славейче”, издание на Съюза на българските писатели, редактор във в. „Земеделско знаме” и др.

Пише за деца – стихове, приказки и гатанки; за възрастни – сатира, проза и публицистика.

За първи път печата свои епиграми през 1965 г. във в-к „Пиринско дело”/Благоевград/, сп. „Читалище” и в-к „Стършел”… По същото време са публикувани и първите му стихове за деца в сп. „Дружинка”.

През 1970 г. издава първата си книга с епиграми и афоризми „Малокалибрени усмивки”, а през 1975 г. – първата си стихосбирка за деца „Ловец на дъжд”.

Член е на Съюза на българските писатели от 1980 г.

Бил е дългогодишен председател на Секция Детско-юношеска литература към СБП и член на Управителния съвет на СБП.

Измежду книгите му за деца се открояват стихосбирките: „Ловец на дъжд”, 1975 г., „Ало, Слънчице”, 1978 г., „Скороговорки”, 1979 г., „Хоровод”, 1980 г., „Петльов часовник”, 1981 г., „Лисана-Хитрана”, 1981, „Къщурка за Щурец и Щурка”, 1985, „Буквички скокливи”, 1985, „Барабанче бъбриво”, 1985, „Градинар”, 1985, „Незабравки”, 1986, „Слънчова шега”, 1989, „Весело букварче”, 1994, „Цветница”, 2004, „Чудесата на децата”, 2011 г. Автор е и на книжките с приказки: „Приказки от една нощ”, 1982,, „Пчелария”, 1983, „Приказките на Заспивко”, 1986, „Детска градина „Славейче”, 1989, „Вълшебствата на детската градина”, 1990 и гатанки: „Сети се ти”, 1986, „Сто чуденки за чудене”, 1993 и др.

С пиесата „Звездните мечки” през 1983 г. печели националната награда за драматургия.

За възрастни е издал: „Малокалибрени усмивки” – епиграми и афоризми, 1970 г., „Под вол теле”- кратки басни, 1989, „Сентенции без претенции” – афоризми, 1991, „Огражден” – художествено-документална повест, 1997, „Писатели в епигРАМКИ” – шаржове за съвременни български писатели, 2001, „Рай за дяволи”, 2007 – сатирични стихотворения и епиграми, и др.

Някои от книгите на Кирил Назъров са отличени с национални и международни награди. Стихосбирката „Ловец на дъжд” печели наградата за най-добра книга за деца от млад автор, 1976 г. Стихосбирката „Хоровод” и приказната повест „Приказките на Заспивко” са награждавани по случай Седмицата на детската книга през 1981 и 1987 г. През Дните на литературата и изкуствата за деца, 1994 г. „Сто чуденки за чудене” печели първа награда за най-хубава книга за деца. За стихосбирката „Цветница” става първият носител на новоучредената национална награда за детска литература „Петя Караколева”.

Престижни международни награди е получил в град Талин, Естония за преведената на естонски език приказна повест „Приказки от една нощ”, 1990 г.; в гр. Москва – за преведената на руски език книга „Пчелария”, 1985 г.; в гр. Нови сад, Сърбия – за съставителство на издадената на сръбски език антология на българската поезия за деца „Цвете мило”, 1996 г.; в с. Колари, край гр. Смедарево, Сърбия за издадената на сръбски език стихосбирка за деца „Слънчев букет”, 1997 г., и др.

Негови творби и самостоятелни книги са преведени на руски, полски, естонски, сръбски, английски, испански, румънски, персийски и други езици.

Стихотворения, гатанки и приказки от Кирил Назъров са включени в учебници и учебни помагала за началното и прогимназиално училище.

От 1991 до 2001 г. е председател на читалище „Светлина” – Гара Елин Пелин, където живее от 1986 г.

От 1992 г. е избран и до днес е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов”, който обединява творците от Елинпелинска община и района. През 2009 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Елин Пелин.