КОЙ ДЕН ОТ ВОЙНАТА Е?! – стихотворение на Надежда Александрова Цанева

в памет на децата, жертви на война

Дванайсти,
тринайсти…
Кой ден от войната е вече?
Обърках се и не знам.
Някъде някой плаче.
Някъде – там.
Та-ра-та-там, та-ра-та-там…
Някъде някой умира,
друг – дезертира…
Някъде там –
та-ра-та-там.
Падат ракети,
човешки комети
чертаят зловещи следи по небето.
И – ето
плаче
сираче
там, на полето,
разорано от бомби,
вместо от плугове…
Нощ е. Студено е –
не заспива –
чака космическа смърт.
Няма път,
няма плът,
и умира
надеждата –
сърце
на дете –
тупти като птичка,
леко перце…
Кой ден от войната е?!
Някой помни ли още?
Петнайсти,
шестнайсти…
стотни?!

Та-ра-та-там, та-ра-та-там –
там,
на полето
от небето
капе смъртта.
Облак пада в нозете ми –
търся път, помогнете ми!!!

Дете пее под куршумите,
там, на площада
и моли пощада –
от ада.
Моли – да се върне бащата
и още –
мама да стане,
да стане
от гроба,
където е с баба
и с още,
и с още…

Детето не пее –
немее
под бомбите,
скрито е в яма,
и няма
надежда,
няма
пощада.

Та-ра-та-там, та-ра-та там,
там,
на площада,
децата умират върху телата на майките.
Картечни откоси
окосяват живота –
та-ра-та-там, та-ра-та-там,
там,
децата вървят
по прашния път –
ракетите падат,
куршуми свистят –
те няма да спрат,
няма да спрат…

Вече никой не пее..
По пътя към границата
мъртва майка люлее
дете на гърдите си,
струйка кръв тече от устата му,
вместо мляко –
взриви се Галактиката…

Кой ден от войната е вече,
Човече?!?

Надежда Александрова Цанева,

из „Дневник с обратна дата“, подготвяна за печат от изд. gabriell-e-lit