КОЛЕДНО – поезия за деца от Йорданка Радева

СНЕЖКО НАПРАВИ ЗИМАТА ПРИМА

Тихо – тихо се сипе вън смешният сняг,
въртулките си бели прави посред зима.
Акробат е навярно и още е беличък как,
а аз съм със баба у нас до жарка камина.

И щипе отвънка пак този студ навалял,
и превръща всичко в заледени висулки.
А Снежко повива света ни с белия шал,
мълчаливо се вмъква у нас през комина.

Пробляскват искрици – същински пожар,
и фенерът мъждука, със снега си говори.
А ние сме тримца – баба, аз и Мърморан.
Той си знае – зимата вън е новата Прима.

БАБА И ВНУЧКА

• Разкажи ми ,бабо,
  за елхата, где е расла,
  че е толкова голяма-
  пита Роми сладко,
  преди сънчо да я вземе.
• Тя, детенце мило,
  е расла нависоко,
  горе… в планината,
  гдето върховете
  като комини се изправят
  и докосват на небето
  синьото му покривало.
• Кажи ми,бабо, за снега,
  откъде при нас той иде,
  че застила всичко в бяло
  и в косите ми белее
  като бели пеперуди.
• Той, внучке мила,
  иде от далече… много…
  Там чичко Мраз го прави
  с пръчица вълшебна,
  после изпраща по земята,
  за да радва теб и бате, кака
  и да се пързаляте в снега
  отсреща на баира.
• Разкажи ми, бабо мила,
  чудя се сега, как ли
  Дядо Коледа при нас ще стигне.
  Нима има си крила,
  че ходи и в чужбина?
• Той… детенце мило,
  знае как… тайничка си има.
  Да зарадва детските очички,
  ще пристигне от далече,
  яхнал вълшебната шейница.
  Да ви пожелае здраве,
  и послушни да сте вкъщи.
  Подаръци да разнесе
  на всички, чакащи го,
  знаеш, до късни нощи.
  Така тихичко в нощта
  в диалог си бяха
  внучка мъничка и любопитна
  с баба- мъдра и добра.
  Докато внучинката Роми
  очичките затвори
  и засънува сняг
  и белите пъртини.
  А по тях лети без страх
  Дядо Коледа,
  нарамил си торбата,
  за всички подаръци да има.
  И на сън грее детското лице,
  и се усмихват устничките нежни.
  И сякаш че лети в съня си,
  и потрепва детското телце
  в очакване на Коледа,
  а после и на Новата година.

© Йорданка Радева