КОНТРАСТИ – поезия на Вероника Иванова, картина на Велислава Иванова

МИНИАТЮРИ

Разсиновяване

Грозният звук
от скъсана струна на цигулка
ничие дете

Спасение

Студът би отстъпил
ако малката кибритопродавачка
можеше да пее

Контрасти

твоето име
написано с вино върху
първия сняг

Детско отделение

портокалово слънце,
разпуква се в детската длан
капки по лицето на майката

Богоявление

ледена дупка
в сърцето на зимата,
дръж се за кръста.

*
молитвата
е божествена музика
която се чува отвътре

*
Зимни кокичета
Богородица се моли
за нероденото

*
Поетът залита
хлъзгав е нощният път
нечакан и ненужен на света

*
Препечен хляб.
Чай от мащерка.
Пак си дете.

*
Спя на половината
електрическа нишка в средата.
Леглото е бойно поле

ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА

Ще дойде пролетта
и ще ни стопли,
Ще изтръска зимата
с зелени си детски пръсти.
Ще сложи розово на клепките момичешки
И слънце в момчешките длани.

Ще дойде пролетта,
ще дойде
неизбежно е.

С весели боси крачета ще стъпи
по нашите мисли
невесели.

Ще дойде пролетта
ще дойде.

С всички разцветки на
зеленото,
синьото,
розовото…
Дали ще й стигнат боите
за толкова сиво наоколо?
Ще дойде пролетта,
ще дойде, неизбежно е.
По просторите съхнат
душите ни
И мечтите ще сложим
на слънце
да крепнат.
Защото идва пролетта:
не само за поетите и
за децата.

Текст: Вероника Иванова
Картина: Велислава Иванова, 15 г.