КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ЛЕВСКИ – стихотворение по есе на Тодор Билчев

СЛЕДСМЪРТНО ПИСМО ДО ЛЕВСКИ

Вчера ти, Дяконе, беше ми писал,
как пак те бесили и празнували.
Днеска, пък, отговор съм ти курдисал,
смърт и живот, питам, пара струват ли?

Щом без пари се отнемат и дават.
Само в богатство се дните измерват.
Злоба и грях се чрез тях поощряват.
Камък са думите, да се замерват.

Словото, мъртво, се в крясък разлива.
Гняв във душата и скръб във сърцето.
Милата, родна Родина загива.
Няма покой и за теб на небето.

Как да те питам и как да завърша?
Стана, Апостоле, тежко и тука.
Твоя хатър без да искам да скърша,
казвам, за тебе, никой не му пука.

Всеки си гледа и хала, и кяра.
Никого твоята смърт не вълнува.
Няма насищане и няма мяра.
Туй е човекът. Догде съществува.

Все към земята го дяволът дърпа.
Той към небето ръце е разтворил.
Иска му се на луната със сърпа
дрехата небесна в миг да разпори.

И да политне над нея нагоре.
Даже и там да превземе, що има.
С Господ, кат дявола, иска да спори.
Всяка мечта да е осъществима.

Нищо не спира беса сатанински.
Само да има той и да получи
е стремежът му така животински.
Не ти ли, Дяконе, тъй го научи?!…

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ С ЛЕВСКИ

Вчера, Дяконе, ти беше ми писал за това как пак те бесили и празнували. Днеска пък аз отговор съм ти нагла-сил, като те питам живота и смъртта струват ли пукната пара? Щом без пари се отнемат и дават тези неща. Че само в богатство се измерват дните. Злоба и грях чрез тях се поощряват. А думите са се превърнали в камъци, с които хората се замерват. Мъртво е словото и само се в крясък разлива. Гняв във душата и скръб във сърцето. Милата, родна Родина загива. Няма покой и за теб на небето.
Как да те питам и как да завърша? Тежко и тука, Дяконе, стана. Аз хатъра ти няма да скърша, но казвам ти, за тебе никой не му пука. Всеки си гледа и хала, и кяра. Никого твоята смърт не вълнува. Няма насищане и няма мяра. Такъв ще си остане човекът. Догде съществува.
Дяволът все към земята го дърпа. Той към небето е разперил ръце. Иска му се със сърпа на луната небесната дреха да разпори.
И да политне нагоре над нея. Даже и там да превземе, що има. Както дя-вола, с Господа иска да спори. Всички-те му мечти иска да са осъществими. Нищо не спира сатанинския му бяс. Само да граби, да има и да получава е стремежът му животински.
Апостоле, нали на това ти не си го научил?!…

8.02.2022 г.

Тодор Билчев