„КРАСТАВИЦИ ПО ШЛЕПЧИЙСКИ“ –
книгата на Адриан Василев през погледа на Габриела Цанева

На 30-ти април, в РБ „Любен Каравелов“, Надежда Радева и Ина Стана Ребиган „изпратиха април”, заедно с почитатели на поетичното изкуство и живописта. Не можех да се лиша от двойното удоволствие – да чуя стиховете на Надя Радева, рецитирани от нея, и да видя в оригинал картините на Ина Ребиган, които станаха хит и заради това, че… е, да спрем до тук!

Премиерата събра много хора от двата бряга на Дунав в залите на библиотеката, а сред множеството изпък-ваше Адриан Василев, познат и търсен от всички, заради перфектното му владеене на двата езика, а и защото има много приятели от всякъде.

Въпреки заетостта си, като официален преводач на събитието, той успя да ми подари екземпляр от второто издание на хумористичната си книга „Краставици по шлепчийски – моряшки истории“, с автограф – „Това е един малък подсетник, че в Русе все още съществува професията моряк“.

Още тогава ми се прииска да присъствам на представянето, което се състоя в началото на юни, съвсем по моряшки – на борда на кораб, но нямах възможност да отида.

Е, нищо не може да попречи на читателя да чете, и аз с удоволствие заплувах по реката с автора и неговите герои и – да, смехът лекува, и душата и тялото, дори когато е горчивият смях на сатирата, или оня болезнен смях, така познат ни от класическия „Бай Ганьо“!

Няма да правя анализ на този сборник с разкази, който вече е извоювал толкова трайно място в съзнанието на публиката, че често историите от нея се бъркат с моряшкия фолклор от дългите, разноговорни брегове на голямата Европейска река. Ще спомена само, че настоящото, второ издание, е допълнено от автора и е илюстрирано с карикатурите на капитан Георги Ангеловски. Често те имат както илюстративен, така и свой, самостоятелен живот.

Златната рибка:

-Моля ти се, дядо, не ме връщай в Дунава

Книгата съдържа 60 автентични истории, разказани с приятна лекота – понякога малко поучително, понякога с насмешка, но винаги с много любов и разбиране към героите и проблемите им. Томчето е с обем 94 страници, има предговор от автора, а вместо заключение – стихотворение, посветено на Георги Бочков, дългогодишен директор на Дома на моряка в Русе. Излиза със знака на издателство „Авангард принт“ през 2019 г. Чете се на един дъх, буди спомени у тези, които са имали някакво, дори бегло и далечно съпри-косновение с Реката и корабите, плаващи по нея… И без съмнение, след последната страница ще знаете повече за живота на моряка, отколкото сте знаели в началото, и може би дори ще ви се прииска… е, ако не да станете моряци, то –  да станете пътешественици!

КРАСТАВИЦИ ПО ШЛЕПЧИЙСКИ

– Сега да имаше някой амсалак, да направи едно кафе…

Това беше любимата приказка на един от старите капитани на Параходството. Захванал занаята на калафатчия, минал през шлепчийството и стигнал до капитанския мостик.

Аз го помня като старши помощник. За него се знаеше, че владее в необходимата и достатъчна степен всички крайдунавски езици, без да ги е изучавал специално. Когато пътувахме заедно, аз бях още младо-зелено и не успях да проумея хумора му, скрит зад тъмнозелените стъкла на очилата. В последствие съм слушал доста за него.

Това се случило през шлепчийския период от неговата кариера. Било през лятото. Той пържел тиквички под палубната тента, а миризмата възбудила любопитството на съседа шлепчия, германец.

– Какво пържиш, колега? – попитал го той.

Нашият човек го погледнал в честните сини очи, и отговорът веднага светнал в главата му:

– Краставици.

– Хубави ли стават пържени?

– Опитай! – подал му той едно апетитно колелце.

– М-м, шойн! Отивам да си купя!

Купил си германецът краставици, почистил ги, овалял ги в брашно и започнал да ги пържи. Но как се пържат краставици, които съдържат 90 процента вода?!Оставала една люспа и малко семки, а маслото цвърчало…

– Колега, не стават моите краставици!

– С какво масло ги пържиш?

– С репично.

– Е, от маслото е, колега! Аз пържа със слънчогледово. Ела да изядем моите!

…

С риск да разваля ефекта от финала на хубавия разказ ще споделя, че съм яла пържени краставици и м-м, шойн! Никак не са лоши!

Тайната е в оня, който ти ги пържи.

д-р Габриела Цанева