КРАТКИ ЕСЕТА I – есета от проф. Иван Бързаков

ЗА ВЪЗПРИЯТИЕТО И СЪЩНОСТТА НА ИЗКУСТВОТО

…Гениална, според мен, е тази картина или скулптура, която заедно с огромното усещане за красота, което ни доставя, ни помага да видим реалността по начин, по-различен от досегашния.

Гениалната творба, вярвам, има три главни характеристики:

1. Колкото и пъти да се връщаме към нея, тя винаги си остава неизчерпаема – и в този смисъл загадъчна (филмите на Чарли Чаплин, симфониите на Бетовен, картините на Ван Гог).

2. В нея не можем нито да премахнем, нито да добавим нещо, без да се налага да променим всичко останало. Всяко подобно действие би нарушило органичното й единство (Караваджо, Рембранд)

3. Гениалната картина /или скулптура/ не е красиво реализираният обект /човек, натюрморт, пейзаж и т. н./, а по-скоро представлява красотата, като самостоятелна категория, изразена чрез дадения обект. Тази красота гениалният творец носи в себе си и външният свят единствено го стимулира да я разкрие и реализира върху платното, хартията, стената или в пространството (Да Винчи, Микеланджело, Тициан).

Да се преклоним пред тези, които осветяват пътя ни към красотата и истината!

(Иван Бързаков, из „Яростно в скръбта”, 2014 г.)

ЕСЕ–АНАЛИЗ НА СЪЩНОСТТА В КАРТИНИТЕ НА КЛИМТ И МАТИС

Ето го майсторът на Сецесиона. Къде е загадката на Густав Климт? Ще се опитам да ви разкрия алгоритъма му.

За да се усети силата на художника е необходимо прозрението за уникалното единство на плоскостите в картините му. Защото живописта е тихото тържество на плоскостта.

Във всеки един пейзаж на художника можете да си зададете въпроса: „Това дърво вдлъбнато ли е или напротив –изпъкнало?”

Този семинален въпрос можете да го зададете и тук, в картините, които не са пейзажи. Принципът е същият: нов тип експониране на реалността в контекста на плоскостите — навътре ли влизат или навън, като релеф?

Това са и уроците на Матис, един от основоположниците на Модернизма в 20 век.

Матис, при когото нямаме никакъв орнамент – не се лъжете! Всичко при него е едно своеобразно движение на плоскости (на места даже рисунък в плоскостта) – заедно с идеи за образи, никога образи, в това е неговият гений.

При Климт – тъкмо обратното, всичко е орнамент, блестящ орнамент—той е първият в света в тази концепция — играта илюзия на плоскостите в пространството като орнамент.

В този смисъл Климт се явява противовес на скулптурата – но само в пространствено отношение, всичко в картините му е съвсем плътно, няма разстояния. Той е абсолютен художник, ала в съвсем различен пластичен контекст от гения на Ван Гог или този на Сезан и Гоген, които са предтечите на модерното изкуство в началото и средата на 20 век. (Ван Гог някак отвъд всички времена).

По-късно сюрреалистите (Дали, Ернст, Миро, Де Кирико, Клее… и толкова други) ще вървят по други пътища и ще вършат други революции – но вече няма да го има онова деликатно, нежно, тайнствено присъствие, което цари в сецесиона на Климт.

Що се касае до неговите пейзажи – те се отличават с необичайна строгост (стигаща до пуританизъм) за този сенсуалист, който вижда изкуството само като еротика. Докато Реноар (който твърди, че познавал много художници, които биха станали велики, ако не спяха с моделите си), същият този Огюст Реноар е изключително сенсуален в пейзажите (навсякъде, дори и във фона на картините си).

Разгледайте обаче внимателно картината, която е по-горе, спомнете си за „Целувката” на Густав Климт – ще откриете токова много изящност в тях. Как тогава да говорим за „изобразителност” в живописта – може ли да ни помогне този термин да усетим Климт? Или Матис, или който и да е в модерното изкуство, да не говорим за съвременното, на 21 век. Ще можем ли въобще да се насладим и оценим абстракционистите като Джексън Полок, Вилем де Кунинг или особено Марк Ротко?

Едва ли.

ТАЙНАТА НА МАТИС

За да разберем тайната на Матис, бащата на модернизма в 20 век, заедно с Пикасо, трябва да сме наясно с основната му концепция. Живописта не изобразява нещата, като музей по история или научни постижения. Би било, абсурдно, твърди Матис, дори да търсим това. Има фотография за тази цел. Живописта, като изящно изкуство, изразява идеи. Обърнете внимание на картините натюрморт при Матис.

В едно и също пространство на плоскостта се съединяват фантастично  множество от плоскости.

Всичко е въпрос на идеи, не на образи в класическия смисъл на „образи”.

Върху една маса, например, върху една единствена наглед повърхност имаме няколко плоскости, едва ли не произволно движещи се една към друга.

Ето ги уроците на Сезан, този гигантски предтеча на модернизма, при това в 19 век.

Без импресионизма на Моне нямаше да имаме нито постимпресионизма на Ван Гог или Сезан— нито модернизма на 20 век: и Матис, и Пикасо.

Никой не гради нещо върху нищото, всеки съществен прогрес в изкуството (или науката) има своите предтечи. Видно не само в живописта, но и в музиката.

© „Методология на изящните изкуства и музиката”, Иван Бързаков

ДА СИ СПОМНИМ ПИКАСО

Синтетичен кубизъм. Късният период на Пикасо. Тук личи едновременно геният на художника и своеобразната „арогантност” на стила му.

Гений, защото нищо не можеш мръднеш в картините му – нито да прибавиш, нито да отнемеш, без да се налага да промениш всичко останало. Абсолютна композиция – както фигурална, така и цветова. Вижте само как си служи с комплементарните цветове: червеното и зелено.

Но геният не е там (това и други умеят!), той е в ролята на кривата, подчертаваща линия-контур на жената вдясно.

Линия, съчетана (цветово), но и едновременно противостояща динамично на обемите във фигурата. Постига графичен ефект (уроците на Тинторето, но в една тотално различна парадигма).

Този контур съответства контрапунктично на самото движение на обемите, един в друг, и създава плоскости в плоскостта— дори по-умело от Матис.

Пикасо не харесвал за себе си абстрактното изкуство (Кандински или Мондриан, да речем), защото постига абстракция чрез и във формите си.

От друга страна:

Арогантност – защото те заставя да го приемеш, независимо дали го харесваш или не.

В този смисъл – пълен антипод на Ван Гог, при когото стремежът е да стигне до всяко сърце. И затова е обичан от толкова много. И го наричат простичко: („Винсент”). Може би най-обичаният художник в света— от всички времена.

Което в никакъв случай не може да се каже за Пикасо, при целия му пластичен гений.

© „Методология на изящните изкуства и музиката”, Иван Бързаков

© проф. Иван Бързаков