КРАТКИ ЕСЕТА, ЧЕТВЪРТА ЧАСТ – есета-анализи на проф. Иван Бързаков

ДИЕГО ВЕЛАСКЕС

/1599 – 6 август 1660/

Ето го изключителният гений, геният на гениите в живописта на Испания!

Обърнете внимание на контраста в цветовете, съчетан обаче великолепно с фигуралната композиция. Формите остават, заедно с цветовете и светлина (и отражения) в съзнанието по начин, по който живописта не познава преди Веласкес. Всичко е понятно и изглежда свръх реално… и не можеш да отделиш очи от картината. Картина, която без всякаква  деформация или акценти се врязва в съзнанието ти и едва ли не те кара да си мислиш, че откриваш света на живописта за първи път.

Ето я тази красота в нещата „сама по себе си”, предтеча на която е италианския гений на Тициан, но тук вече в съвсем различна парадигма на форма и цвят. Музеят „Прадо”, най-голямата концентрация на шедьоври на Веласкес в целия свят, е пълен със съкровища от този ранг.

Из „Методология на изящните изкуства”, 2021 г.

проф. Иван Бързаков