КРАТКИ ЕСЕТА, ЧЕТВЪРТА ЧАСТ – есета-анализи на проф. Иван Бързаков

КАРАВАДЖО

/29 септември 1571 – 18 юли 1610/

Изключителна картина – вникнете в огромното изящество на цвят, реализъм и контрасти! Наслаждаваме се на врязващите се форми и цветове.

Да проследим някои от ярките тонове: блестящата покривка на масата се подсилва от белите цветове от двете страни – никак не е случайно бялото, което  „свети“ на ръкава на слугата, изправен край възкръсналия Исус.  Нито е случайна цветовата композиция на червените тонове. Цветът на кръвта.

Караваджо, като връх на Барока,  идва много след Ренесансовата живопис, вече Христос е напълно земен, от плът и кръв – дори пращящ от здраве. От една страна това упражнява силно пластично въздействие, а от друга материализира усещането ни, че Той е наистина жив, възкръснал.

Всичко е живо и динамично!  Вижте жестовете на двамата Исусови ученици – ще изскочат едва ли не извън рамката на картината.

Имаш чувството, че е театрална сцена

(типично Бароково), но светлината никъде не моделира сама по себе си цветове и фигури, въпреки рязко очертаните сенки и свeтлосенки (chiaroscuro) – както е при Рембранд, при него светлината  моделира всичко. Рембранд ще дойде малко по- късно и ще заеме друго място в  световната история на изкуството…

Що се касае до Караваджо, тази му картина е една от „перлите” на Националната галерия в Лондон – изследвал съм я  много пъти, включих я в поредица от лекции с участници в музея, съзерцавал съм я много… и пак не мога да й се наситя.

И при възможност, бих ви говорил още много  за детайлите, за нюансите… за тази всепоглъщаща вътрешна енергия на движението.

Това е магията на гения Караваджо!

Из „Методология на изящните изкуства”, 2021

проф. Иван Бързаков