КРАТКИ ФОРМИ – проза на Сидония Пожарлиева
ОМАЙВАЩО ЧУДО, Импресия
Невероятен цветен залез! След намръщен сив ден и внезапен пороен завършек…
Слънцето изведнъж изскочи като от някакво вълшебно царство.
И ето го – този прекрасен многоцветен вълшебник! Той изрисува тази красота!
О-о-о-! В контражур, перлички с многоцветни отражения са накацали по меките зелени иглички на дългогодишните ни ели.
Боже, какво омайващо чудо! Юнско…
Слънцето ме гледа в упор, но не откъсвам очи. Жълто – червени огнени цветове. Дали ще има вятър на следващия ден?! – така казва народът при такава картина.
Каквото и да става, тя – тази чудна картина се запечатва завинаги в съзнанието и в сърцето ми.
11 юни 2022
ВЪЗХИТА, Есе
На Павлина, една развълнувана и вълнуваща душа
Възхищавам се на твоя разноцветен свят. Сутрин ставам с него и вечер с него заспивам.
Светещите минзухари ме отвеждат в приказните твои пътеки.
Пътувам и летя с твоите отлитащи птици, за да се завърна на сутринта с пролетното им чуруликане. Като теб и аз се вслушвам в техния неразбираем за мнозина говор – омайно песенен или понякога свадливо закачлив.
Въздъхвам с твоите сякаш закачени за небосвода облаци, надвиснали над угари и селища, прогонили слънцето, които изливат порои от натрупани сълзи.
И се съживявам сутрин с първите слънчеви лъчи, които сгряват свитите души на смълчаните, като птиците, българи.
И за мен, като при теб, щастието долиташе от малките детски ръчички, в моите дланите, на дъщеря и внуци, дори и правнук, от разкрити пред тях хоризонти…
И така тече животът ни чрез спестени или разливани като пролетни води ДУМИ, които стоплят с Обич и Любов. И ние се чувстваме богати! Щастие, което пожелаваме на всеки великодушен човек…
Благодаря, че те открих сред душевно щедрите хора!
22-28.08.2022, Сидония
УСМИВКАТА, Хайбун
Защо се сърдим на Времето?! То винаги следва своя естествен ход – сутрин се усмихва с топлите слънчеви лъчи. Приканва и ние да се усмихнем на света. Нашата усмивка ще отпусне някое унило сърце или притисната от болка душа. Тя, усмивката, заедно с милия ни поздрав, ще разтопи вледеняващи пориви на гняв. Тя ще даде воля на зараждаща се у някой човек мисъл да стори добро…
Опитайте!
Виждате разплакано дете, водено от майка си за ръка. Усмихнете му се, направете му приятелски жест с ръка! Кажете му топла дума! То ще замълчи и в очите му, също като във вашите, ще изгрее усмивка. И то ще ви изпрати с усмихнат поглед…
Усмивката е заразителна. Но не се сърдете на онзи, който никога не се усмихва и жестът ви не успява. За съжаление, има такива хора, които не се заразяват от добрата усмивка. Тя не винаги зависи от Времето. Дори да е мрачна утрин, преди дъжд. Дори човек да е изнервен, да бърза за своите дневни задължения. Опитайте! Усмивката ви може да стопи напрежението. И ще дойде към вас същият ответ…
Има хора, които са винаги усмихнати, дори не го осъзнават. Това им е вродено. Затова животът им, колкото и да е тежък, минава по-леко за тях. Усмивката им е заредена с енергията на надеждата. Тя дава силни крила, за да се справят с превратностите на живота. Тя е Светлината на душата.
Имах интересен случай. Пет години след завършване на гимназиалния ни период, наша съученичка и приятелка А. (авторитетен учен от БАН във Франция, професор в Сорбоната) подари за рождения ден на друга наша съученичка книгата, която й беше най-скъпа – Поезията на Пушкин, която четяхме и рецитирахме често Всъщност това бе цялото творчество на автора, дори с неиздадените произведения, в един том от 1500 страници, на тънка хартия. Посвещението гласеше: „ На…, най-хубавото у тебе е твоята усмивка. Усмихвай се винаги!”
Това е и моят съвет към всички ХОРА: Усмихвайте се!
Една усмивка
Изгрява в тъмнината –
Една ВСЕЛЕНА…
