КРАТКО ЗА МОРЕТО – предговор на Антоанета Николова към антологията „МОРЕТО“

Да се напише хайку за морето. Възможно ли е това? Как кратките форми да поберат необята? Как в три реда да се вмести грохотът на вълните, далечният полет на чайките, изгревите и залезите, пълнолунията и звездите, песъчинките и раковините, децата и рибарите, самотните, вглъбени и споделени емоции?

Но би ли могло безкрайното и вечното да се разкрие иначе, освен в и чрез крайното и ефимерното? И не е ли именно хайку – мигът, равнозначен на вечност, сгъстената до точка вселена – най-добрият начин, чрез който неизброимите гласове и ликове на морето да зазвучат в нас, да докоснат сърцата и сетивата ни, да събудят дремещото във всеки от нас море – и тихо, и „оловно“, и „уловено в слънчева мрежа“ /Антонина Караламбева/ и „лунна кардиограма“ /Радка Миндова/. Защото именно малката раковинка може да побере „толкова дълбоко ехо“ /София Филипова/, че то да отекне в нас, където и да се намираме, да ни изтръгне от коловоза на ежедневието и да нагласи пустинния морски бряг като „най-добрата перспектива“ /Росица Пиронска/ за обектива на възприятията ни.

Тогава, както в картините на Детелина Тихолова, сякаш случайните разлети и преливащи се вълни на необята се сгъстяват до крило на полетяла чайка, до точката на кораб на хоризонта и ни позволяват да превърнем необозримото в наше собствено преживяване.

В настоящия сборник 60 хайку творци ни предлагат пътешествие по, във, край, със и чрез морето. А за да можем да се потопим в извънвремевите мигове и да станем съ-творци на авторите /необходимо условие за случването на хайку/, нека за малко да бъдем и ние като деца, защото само детето може да събере „в кофичка морето“ /Виктория Кабаделова/ и да постигне онзи смисъл отвъд думите, при който „морето продължава извън листа“ /Христина Панджаридис“.

Приятно съ-творение!

Антоанета Николова