КУПОЛ – разказ от Гергана Христова

„Лето поредно от новото летоброене под купола. За възпроизводство се използват само съвместими индивиди, чието смесване на генетичен материал не би довело до нежелани изменения.“

Индивид 3 ставаше всяка сутрин в един и същи час. Часът в който го будеше системата. Обличаше сивите си работни дрехи и влизаше в сивата кухня. В нея сиви уреди бяха подредени по начина по който ще са му удобни точно на него. След това излизаше по сивия коридор и със сивия асансьор стигаше до сивата зала, която беше работното му място.

Познаваше само сивия цвят и бялото на икономичните лампи. Виждаше само двама, трима колеги през стъклото на залата. Те също бяха в сиви работни дрехи. Вечер гледаше новините на сивия си телевизор. Нямаше досег до индивиди от женски пол и не знаеше какво значи жена. Дори не знаеше думата. Познаваше само думите, означаващи нещата около него, работния процес и някои неща от ежедневието. От раждането си знаеше зали, машини и сивото…, и бялото на икономичните лампи.

Един етаж по-надолу, за който сивите не знаеха, беше царството на оранжевите. По-надолу бяха белите, а след тях черните. Сивите не познаваха другите, те също. Не се познаваха и на самия етаж. Асансьорът вземаше всеки поотделно и не се засичаха.

Когато Висшите създадоха системата, всичко беше подредено. Децата се раждаха в специални условия. Още по време на развитието на ембриона се отчитаха наклонностите и за кой етаж ще бъдат обучавани и насочени. Грешки рядко ставаха. Ако станеха веднъж на сто години, веднага се въвеждаше промяна в програмата.

Две нива под използваемите, в отдавна забравените лабиринти на първолабораториите, тихо крачеха стъпки.

Възрастен мъж всеки ден чистеше по едно и също време, подреждаше всичко и след това се заемаше с нещо любимо. Гледаше стари филми, правеше лабораторни опити, готвеше… времето всеки ден беше едно и също и въпреки че никой не се интересуваше от това какво е свършил, той го вършеше. Имаше малка градина, подхранвана от изкуствено слънце, но често излизаше и на повърхността, обикновено нощем.

Един ден откри пролука в капсулата и излезе. Слънцето го заслепи, духаше лек вятър… Усещаше се миризма на трева, росна, беше рано сутринта, дори почти нощес. Оттогава започна да изучава по малко нещата отвън. Взе проби, изследва всичко. Беше чисто.

Като него. Единствената грешка в системата на Висшите.

Наблюдаваше и сивите, по-точно един от индивидите. Той прояви още вътреепруветно емоция. Това обърка системата. Намеси се навреме и заблуди главния компютър. Някак, той забрави, че е имало нерегламентирани прояви на ембриона. Когато се измъкна от защитената среда изплака, за разлика от другите. Системата регистрира нетипичен шум. Плодът беше занесен за допълнителни изследвания и търсене на генетична грешка. След усъвършенстване на същия, грешката беше премахната и той беше подаден за обучение за съответния етаж. Първоначално беше подложен на допълнителни наблюдения, но когато стана ясно, че приложеното усъвършенстване е дало резултат, беше оставен в общата маса.

Възрастният мъж следеше сивите и въпросния индивид почти ежеминутно и при всяко отклонение от кривата, устройството в него му докладваше. Една сутрин, докато приготвяше кафето си, известителят писна. Тихо, едва чуто. Регистрирал беше емоция. Възрастният се включи веднага в системата – използваше техните инсталирани технически средства за следене на ситуацията и вътрешните емоционално-волеви прояви, както и тези на интелекта.

Индивид 3 сънуваше. Системата се изключи от активно следене, въпреки че продължаваше да регистрира дейността на мозъчните клетки и на другите организмови системи. Възрастният мъж прехапа устни… Да, той беше; сега трябваше да го извади от системата. Беше чакал този момент от години, всичко беше минал стотици пъти стъпка по стъпка…

Излъга системата, точно както беше правил при опитите.

Индивидът, вместо на съответния етаж, беше заведен от асансьора в лабораторията и симулация му представи новото място като неговата работна зала.

Всичко спря, когато влезе в зала Parens clementiae първоизточник.

Индивид 3 изпадна в шок и организмовите му системи отказаха за кратък период. Възрастният мъж се възползва от това време, за да обезопаси територията около индивида и да подготви всичко за следваща стъпка.

Приведе биологичната система на 3 във вид щадяща медикаментозна кома и започна образоването му, като първо допълни речниковия му запас.

След 24 часа съзнанието на индивида беше подготвено за получаването на нова информация.

Когато се събуди, 3 се обърка от онова, което се виждаше в далечината – зелено и синьо… В близък план стоеше сивото, за да му дава сигурност…

Възрастният мъж започна да му говори тихо, бавно и отчетливо:

– Намирате се в лабораторията на главната капсула на Висшите. Вие сте изработен от тях биологичен индивид, използван за извършването на дейности, отговарящи на техните нужди. Вие сте работна ръка. Не сте единствен, има много като вас, сиви. Има оранжеви, бели и черни. За други не знам. Аз съм ваш биологичен баща. Материалът за създаването ви е взето от мен. Майка ви отдавна е част от лабораторен анализ при белите…

Часове наред мъжът обясняваше всяка дума, всеки термин, всяко чувство, всяка стъпка и се молеше. Молеше се системата да регистрира емоция.

48 часа след първото поднасяне на информация, индивид 3 реагира.

Системата отчете гняв. Мъжът падна на колене. Повтори с треперещ глас всичко и когато като 3 изплака, той го освободи от апарата, поддържащ системите му.

 – Татко… – 3 се сви като ембрион в краката му.

Следващите дни той се роди отново, преживя първите си години, достигна пубертета и своята зрялост. Прочете всичко, което имаше в импровизирана библиотека на възрастния мъж. Научи какво е чувство, любов, мъка….

Месец след изчезването му, което не беше регистрирано от главната система, куполът на капсулата се пропука.

Индивидите по етажите бяха поразени от външната среда. Някои от тях не издържаха и оцелелите черни ги прибраха. Другите, с помощта на резервната система от първата лаборатория се възстановяваха бавно.

Всички бяха поразени от зеленото. Не от друго, а от зеленото.

Когато полека опознаха пространството извън купола, 3 се обърна към баща си и го попита:
– Аз как се казвам?

– Мисля, че motus – емоция. Майка ти би искала да те кръсти така. Още вътре епруветно ти показа емоция. Оттогава знам, че си ти. Проверих и генетичния материал. Приличаш на нея…

Мъжът извади стара смачкана снимка. Жената имаше топли черти и много любов в очите.
– Те я излъгаха, че всичко е за доброто на света. После я използваха като знания и като генетичен материал. Когато разбра какво правят я дадоха на белите, лаборантите. Почти всички сте наши, но само ти прояви емоция. Друг индивид със запазена емоция е 7, но още не е образуван като ембрион. Той не е наш. Пази го…

„Лято… поредно… от новото летоброене…

Човешката раса се възпроизвежда самостоятелно. Генетичните изследвания показват съвместимост между част от индивидите и липса на кръвна връзка, която би довела до нежелателни изменения в зародишите. Позволява се само на съвместимите да се възпроизвеждат“.

©Гергана Христова