КЪМ ДРУГА ЗВЕЗДА - Тодор Билчев : gabriell-e-lit

КЪМ ДРУГА ЗВЕЗДА – стихотворения на Тодор Билчев

Той цял живот, завързан за синджира,
любов от всеки иска да намира.
За къшей хляб да клани се не спира.
Но в края пак по кучешки умира.

Затуй, прозрял човешката ни тайна,
напсува той човеците на майна.
И в утрин някаква, така омайна,
с усмивка литна към звезда незнайна.

8.06.2021 г. 20.07 ч.

Отиваш си. И никой не те чака.
Завръщаш се. И пак си сам отново.
Една светулка само там във мрака
да ти покаже нов път е готова.

И тръгваш със надежда ти след нея.
Спасение от самотата дириш.
Но как от нея слънце да изгрее,
щом мрак е тя родена да раздира?

А трябва слънце ярко самотата
с лъчите си душите да огрее.
Тогава само мрака светлината
с любов да го убие ще успее.

8.06.2021 г. 20.51 ч.

Бел. авт.: Моето любимо куче Божко, литна към друга звезда на 6.06.2021 г. 12.06 ч. Беше на над 100 човешки години. Бог да го прости.

Тодор Билчев