Очаквайте новата поетична книга на Павлина Петкова „Ледени висулки“ в жанра апева. Поетесата сподели с редакцията на сп. „Картини с думи и багри“ два цикъла с текстове, подбрани от нея – „Зима“ и „Коледа“. Нека пожелаем лек и успешен път към читателите на книгата, а на автора – много щастливи мигове и вдъхновение…

ЗИМА – стихове апева на Павлина Петкова

*
От
голи
клони
провисват се
ледени шила.

*
Клон.
Зима.
Птицата
от крак на крак.
Падат снежинки.

*
И
вихри
свирепи
се вият навън.
Снегът заблестя.

*
Дни,
нощи
съскат зли,
вихри снежни.
Грабвайте шейни.

*
По
снега
дири от
шейни – летят.
Благослов за мир.

*
Пак
звънят
ледени
висулки от
елхови клони.

*
Сняг.
Птица.
Графика
черно-бяла
поздрав за деня.

*
Сняг
вали.
Там, отвъд
зимна тъга.
Мечтите кълнят.

*
За
деня
аромат
с канелен вкус.
Вън е пухкав сняг.

*
Танц
снежен,
вятърът
дим извива.
Обич за двама.

*
На
двора
елхата
цяла искри –
бяла надежда.

*
Студ.
Мъгла.
Гнездата
заключени
чак до пролетта.

*
Щом
звъннат
ледени
висулки от
елхови клони
тя
шлейфа
размята
бална рокля –
зимна кралица.

*
Там
седи
старица
умислена.
В огъня – искри.
Люта зима вън.
Огнището
отблясък
ръси.
Ех.

*
Мраз
с игли
съшива
дупките на
януарска нощ.
Скърцат стъпките
под погледа
на сива
луна.
Но…

*
Под
преспи
светът е
сгушен, покрит.
Бяла палитра.
Сред
тая
тишина
на топло спят.
Звънят кристали.

*
Лъч
слънчев –
надежда
за топлина
през зимните дни.
Заскрежени дни,
затрупан дом,
пъртина
към нас.
Мраз.

*
Бор.
Нека
догаря
с дъх на смола.
В камината жар.
Вън
вее
снежен мраз
с игли шие
бели камбани.

*
Край
брега
морето
по-светло.
И е истинско.
А
плажа –
в гларуси
от крак на крак.
Зимна картина.

*
Под
снега
тишина
затрупала
някаква тайна.
Безвремието
е скрило под
завивка
семе.
Сняг.
И
вали
безгрижно,
покрива вред
с бяла красота.

Павлина Петкова