Очаквайте новата поетична книга на Павлина Петкова „Ледени висулки“ в жанра апева. Поетесата сподели с редакцията на сп. „Картини с думи и багри“ два цикъла с текстове, подбрани от нея – „Зима“ и „Коледа“. Нека пожелаем лек и успешен път към читателите на книгата, а на автора – много щастливи мигове и вдъхновение…
ЗИМА – стихове апева на Павлина Петкова
*
От
голи
клони
провисват се
ледени шила.
*
Клон.
Зима.
Птицата
от крак на крак.
Падат снежинки.
*
И
вихри
свирепи
се вият навън.
Снегът заблестя.
*
Дни,
нощи
съскат зли,
вихри снежни.
Грабвайте шейни.
*
По
снега
дири от
шейни – летят.
Благослов за мир.
*
Пак
звънят
ледени
висулки от
елхови клони.
*
Сняг.
Птица.
Графика
черно-бяла
поздрав за деня.
*
Сняг
вали.
Там, отвъд
зимна тъга.
Мечтите кълнят.
*
За
деня
аромат
с канелен вкус.
Вън е пухкав сняг.
*
Танц
снежен,
вятърът
дим извива.
Обич за двама.
*
На
двора
елхата
цяла искри –
бяла надежда.
*
Студ.
Мъгла.
Гнездата
заключени
чак до пролетта.
*
Щом
звъннат
ледени
висулки от
елхови клони
тя
шлейфа
размята
бална рокля –
зимна кралица.
*
Там
седи
старица
умислена.
В огъня – искри.
Люта зима вън.
Огнището
отблясък
ръси.
Ех.
*
Мраз
с игли
съшива
дупките на
януарска нощ.
Скърцат стъпките
под погледа
на сива
луна.
Но…
*
Под
преспи
светът е
сгушен, покрит.
Бяла палитра.
Сред
тая
тишина
на топло спят.
Звънят кристали.
*
Лъч
слънчев –
надежда
за топлина
през зимните дни.
Заскрежени дни,
затрупан дом,
пъртина
към нас.
Мраз.
*
Бор.
Нека
догаря
с дъх на смола.
В камината жар.
Вън
вее
снежен мраз
с игли шие
бели камбани.
*
Край
брега
морето
по-светло.
И е истинско.
А
плажа –
в гларуси
от крак на крак.
Зимна картина.
*
Под
снега
тишина
затрупала
някаква тайна.
Безвремието
е скрило под
завивка
семе.
Сняг.
И
вали
безгрижно,
покрива вред
с бяла красота.
Павлина Петкова