ЛИРИЧЕСКА ПАЛИТРА – поезия от Нина Тончева

ТИ И АЗ

Очакваш ли ме, или не?

Едва ли мога аз да отгадая.

Дори и да изчезна,

знам добре –

ти пак ще пишеш в твойта

книжна стая.

Очаквам ли те, или не?

Сърцето ми се колебае…

И да не виждам твоето лице,

аз пак ще чувам стъпките ти

в мойта стая.

Игра ли е, или събда такава

лъжовната разделна тишина?

И ти, и аз, се в делнична забрава,

очакваме сърдечна топлина.

А някъде в сърцата ни дълбоко

пулсира съкровена светлина!

И ти, и аз, на спомени в потока

ревниво пазим жива любовта.

ОБНОВЯВАНЕ

Ти издавш с полета

на волна птица,

с полъх

на приятелска усмивка,

Щастие.

Дарявам ми очакваната

свобода

след робството

на вещи, хора, правила…

Разбирам смисъла

на цикли, форми, имена…

Животът ми е с нова светлина

и обич, сред съмнения изгрява

в душата ми – негаснеща звездица.

Аз тръгвам с устрема

на волна птица.

ЗА ДА ТЕ ИМАМ…

За да те стигна, чудо ще направя!

Ще яхна буен кон неоседлан

и срещу вихъра житейски ще се впусна,

дори да срещна буря, ураган.

За да те имам, бързо ще се спусна

до дъното на някой океан,

перла лъчиста, бисерна ще грабна

и ще я сложа в силната ти длан.

За тебе аз ще литна и в небето.

От слънцето ще взема лъч златист,

а през нощта звездица ще откъсна

с лъчи – сияние на аметист.

За спомен с обич аз ще избера

цветя и мъхове, и клонки от гората;

в най-чудни форми ще ги оплета,

за символ скъп на любовта ни свята.

Макар да бъде пек, или пък зима

няма да зная нито миг покой,

за да си все със мен, за да те имам,

докрая да останеш само мой!

ЕЛА

Здравей,

живот!

Ела, зора лъчиста,

да поздравиш

сияйния ми ден.

Препускам

с времето

и поривисто

копнеж,

отново сей

надежди в мен.

©Нина Тончева, „Лирическа палитра“, изд. Gaiana, Русе, 2018