ЛУННО ОКО – хайку поезия от Мая Данева

нова пролет
баба и нейната първа любов
след 50 години

първи ден в хосписа
под бабиния прозорец
минзухари

горещо пладне
неподвижна муха
в сянката на гвоздей

урва
разпознавам по хлопката
брадатия козел

лунно око —
гледа слънчогледите
в гръб

пандемичен рекорд
всяка нощ все по-дълго
говоря с луната

безлюден плаж
в стъпките ни от снощи
мидени черупки

първи учебен ден
по паркинга майки
бързат в ритъм

плътна мъгла
лицето ти
още по-загадъчно

дъждовна луна
деля навеса на спирката
с бездомник

90-ти рожден ден
казва ми „честито!“
само санитарката

годината на рака
борим се с думите
от епикризите

зимен залез
куриерът ми връчва
завещанието на мама

зимно небе
падащите звезди
невидими

фирмен одит
почиствам паяжини
по папките

разговор по skype
чувам детектор за дим
от кухнята

„бременна съм…“
рязко се престрояваш
към изхода на шосето

синя луна
лютив е димът
на цигарата ти

тиха вечер
зад прозореца на мама
цитокинова буря

мъхеста луна
в застоялата вода
първото блатно кокиче

© Мая Данева