ЗА ЛЮБОВТА И СЛОВАТА В НЕБЕСАТА – стихове от Тодор Билчев

ИЗПЕПЕЛЕНИ СТРАСТИ

Ято щъркели, хванати за опашките,
страстен венец над главите ни е оплело.
А отдолу дребни човечета с прашките
искат туй чудо да го свалят насред село.

Но вие се чудото и с шум се издига.
Стават човеците точици невиди/ми.
Ето, слънцето вече венецът достига.
Падащи страсти горящи човекът взима.

МАГИСТРАЛНО МОМИЧЕ

Тя няма дом, приятели, семейство, нищо.
Дори от любовта парите не са нейни.
И мръсна работата е, сърцето чисто.
Търговец на любов да си е чудодейно.

Единствен него Бог от храм не би изгонил.
Че нищо само той за него си не взима,
от себе си, когато сам се е прогонил
и е продал любов, която само има.

Търговец на любов – какво позорно име.
Със любовта не бива никой да търгува.
Но туй отдавна и навсякъде го има.
Любов, че уж, не се продава и купува.

А тя стои на магистралата и маха,
с надежда нещичко и днес да препечели.
С продадена любов да пълниш си стомаха,
защо ли днес мнозина биха предпочели

пред правото със честния си труд прехрана
да си изкарваш, гръб превила пред софрата?!
Но тъй, отхвърляйки вековната забрана,
продавайки любов, купуваш свободата!…

Дали, при всеки мах, че нейде там в душата
потича на Голямата любов сълзата…

ЗА СЛОВАТА В НЕБЕСАТА

Изваяни от горест, прощалните слова
не раждат блясък в душите. Нито светлина.
Те само мигновено лумват. Като искра.
Потича блясъкът в душата. Като тъга.

За сбогом винаги отвън словата идат.
И в теб се оглеждат. Преди да си отидат.
А щом и други светлината в тебе видят,
словата ти до небесата вече стигат.

КАПКА ПО КАПКА ЛЮБОВ

Стих на капчици се пие.
Сякаш руйно вино пиеш.
Огън през кръвта изтича.
Цял със светлина се кичиш.

А душата ти полита.
В звездните простори скита.
Стих на капчици се пие.
В капката любов се крие.

© Тодор Билчев