ЛЮБОВ И РАЗДЯЛА – стихотворения от ТОДОР БИЛЧЕВ

РАЗДЯЛА

В тишината на нощи атлазени,

в кипящата лава на яростни дни,

мигове блесват, дълго забравяни,

а споменът, сънен, отива да спи.

Една само още, да, любовта ми,

остава с отворени, будни очи.

Че тръгва от мене, а във съня ?

да остана не иска…Завинаги!…

Бавно си тръгва, не хлопва вратата.

И нозете ? не са на земята..

Върви си, любима, тъй са нещата…

От два сме различни, със тебе, свята…

ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Любовта пак си тръгва, уморена, сама.

Наранена от честност, със цигара в уста.

Със бутилка във джоба, във душата с кама.

Да, аз помня прекрасно, как умря любовта.

Вее вятър край нея, тропат шумни хора.

А пък тя им се плези и подсвирква с уста.

Любовта си отива – през деня, през нощта.

Няма вече значение, изчезне ли тя.

Ето, няма я вече Любовта на света.

Любовта си замина. Не остави следа…

Само вятърът нейде вее кичур коса…

Само буйни потоци със планинска вода

подскачат надолу към пълноводна река.

А пък нейде в небето светла, ярка звезда

сочи пътя, по който…мина тя, Любовта…

ВИНЕНА ЛОЗА  

Но жива още е лозата,

със вино гдето ни нахрани

и излекува ни душата

от незарасналите рани.

Че колко мъка беше скрила

в зърна рубинено червени.

За любовта ни даде сила,

на  страст със пламъка огря ни.

А твоят смях седи и пита.

От мен не може да си тръгне.

Защо животът ни изпита

на любовта с венеца трънен?

И, на този хълм, самотен, аз,

защо пак стъпките ти чувам?

А защо и твоя нежен глас

в звука на вятъра дочувам?

Сълза лозницата отронва

по вейка, пролетно подрязана.

Но мъката й не прогонва

сълзата в мен, от скръб белязана.

За мойта лодка пристан диря.

И знам, във мислите ти скрит е.

Стои там неговата диря.

По нея аз ще го открия.

Защото знам, че сокът винен

с любов все тъй ще ни опива.

Вечна е лозата винена.

И както любовта…е жива!!!…

© Тодор Билчев